- България почти не привлича вниманието на чуждестранните инвеститори в имоти в Централна и Източна Европа. Какви, според Вас, са основните причини за това и очаквате ли промяна?
Отчасти това се дължи на осигуряването на подходящи услуги за международните клиенти, на достатъчно квалифицирани оценители, квалифицирани адвокати, които разбират международните пазари. Да, това се променя към по-добро. Коментирахме с един от гостите на конференцията, че проблемът не е в хората, които присъстват на нея, а в тези, които ги няма, които не са ангажирани, които са заинтересовани системата да продължи да функционира по стария начин, защото това ги устройва.
Ако България иска да се присъедини към международния пазар, трябва да се улесни начинът, по който се разпространява информацията, прозрачността, регулацията, възможностите за печелене на възвръщаемост, която търсят международните инвеститори.
- За колко рисков се счита българският пазар на имоти в сравнение с другите пазари?
Мисля, че един от въпросите, който често се пренебрегва, е близостта ви до Турция и възможностите в тази насока.
Решенията, които сега се взимат в Европа и САЩ, изглежда са по-дългосрочни, вече не се търси бързата възвръщаемост от 2006-2008 г., защото тази възвръщаемост вече я няма.
Трябва да се имат предвид и т. нар. „икономически тигри“ – Сингапур например и други азиатски пазари – те все още бележат феноменален ръст в сравнение със Запада. Не са толкова добре, колкото навремето, но все пак показват двуцифрена възвръщаемост. Решенията в тези икономики обаче са много краткосрочни. В Хонконг например животът на сградите е много кратък в сравнение с тези тук заради начина, по който оперират.
- Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря една бизнес сграда, за да привлече вниманието на потенциални инвеститори?
Интересен въпрос, който е свързан с опазването на околната среда. По мое мнение има две страни на въпроса – единият е спестяването на разходи при управлението и обитаването на сграда, която харчи по-малко електричество и други ресурси. По-големият стимул според мен обаче е заявлението за корпоративна социална отговорност при избора на енергийно ефективна сграда. Големите компании със силна етична позиция и социална отговорност могат да загубят много като доверие и цена на акции, ако из социалните мрежи се появят негативни коментари за тях. Така например Nike имаха точно такъв проблем, когато се появиха слухове, че ползват детски труд в Индия за производство на някои стоки.
Ако се окаже, че дадена компания със силно заявена социална отговорност, например HSBC, които се рекламираха като първата банка във въглеродно неутрална сграда, в София например заемат ужасно неефективна сграда, тя може да понесе огромни щети за репутацията и цената на акциите си.
Така че не става въпрос само за оперативни разходи, а за целия бизнес. Сградата в София трябва да отговоря на същите етични стандарти като централата на чуждестранната компания. Основните стимули са два – реалните намаления на разходите от обитаването на енергийно ефективна сграда и корпоративната социална отговорност. Все повече компании обръщат внимание на последното, защото вярват, че хората ще го оценят и ще купят стоки и услуги от тях.
преди 10 години Идеята е сделките да стават по-лесно и с по-малко транзакционни разходи. Не да се влияе на цената и времето за "ставане" на една сделка - това трябва да си зависи изцяло от пазара, а само да се улесни максимално самия процес по сключване на сделките. Което значи отпадане на всички посредници (като брокери и нотариуси), сваляне на таксите до възможния минимум (на база реален разход), а също и махане на данъците (за покупко-продажба) или свеждането им до символичен размер. Данъците за продажба на имот (а също и на автомобил) трябва да са същите като тези за продажба на финансови активи. По същите причини.А ако някой иска да си наеме консултант (допълнително и за своя сметка) е свободен да го направи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Тук вече съм съгласен с теб.Когато става дума за ясни и точни правила при тази търговия,ясни рамки на закона и работещ имотен регистър с актуална информация,нещата ще се развият от самосебе си.И може би не с няколко,а с десетки приложими търговски функции..... Относно регистъра-Няма ли доверие в него,все едно не съществува...И последно:Каква е идеята?Да се купува по-бързо,по-лесно или по-евтино?Или да се избегнат посредниците? Ако брокерите се прекръстят на консултанти по НИ мислиш ли,че хонорара им ще бъде по-нисък от комисионната която искат в момента? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това, което предлагам по абсолютно никакъв начин не пречи и на инвестиционната гледна точка. И казах, че не е точно борса - по-точно казано е, имотния регистър, който така или иначе го има (и добре, че го има) се разширява с няколко търговски функции. Това е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...,,Tова е така ако гледаш на имотите от инвестиционна гледна точка.,, Ако никой не погледне имотите от инвестиционна гледна точка,те просто няма да съществуват! Все някой трябва да ги построи,да ги финансира(с кредит или в брой) Не се засягай,но тази борса звучи малко утопично.А и в момента има подобна възможност при съдия изпълнители,НАП,банки и др.Но да се вкара т.нар. свободен пазар в кошара е малко наивно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И една много важна законова вметка: За да се даде сигурност, законът и сделките, които се извършват чрез имотния регистър трябва да имат предимство (да се явяват като специални) спрямо всички други закони. Т.е. този закон, ако някъде влезе в противоречие с друг/и закони, има предимство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Т.е. не само за покупко-продажба, но и за "ипотекиране" на автомобили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...И още нещо: абсолютно същата система трябва да има и при покупко-продажба на автомобили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да опитам да резюмирам как си го представям: - След изчистване собствеността на даден имот той се вписва (листва) в имотния регистър и остава там;- С така вписания имот, собственика може да извършва (с попълване на една форма и натискане на един бутон) редица операции най-важните от които са обявяване за продажба и ипотекиране;- Когато собственика отвори процедура по продажба, то от този момент, имотния регистър блокира всички други възможни разпоредителни операции с този имот;- Начина на продажба - пряко договаряне, търг (явен / таен) и пр., както и всички други свързани с продажбата подробности (като напр. актуални снимки), се указват и дават от собственика при откриване на процедурата;- Когато (и ако) се появи купувач и той извърши плащането, имотния регистър прехвърля имота на негово име и закрива процедурата по продажба; отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ...Поправка: Имотната борса трябва да работи ПО-ДОБРЕ от фондовата такава :) . Например, не трябва да принуждаваме някой да се делиства от нея заради някакви текущи такси или разходи (одити или нещо подобно). Ако нещо текущо и обичайно трябва да се актуализира, напр. данъчната оценка (която и без това се прави и поддържа що-годе актуална), то това трябва да става напълно автоматично. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това е така ако гледаш на имотите от инвестиционна гледна точка. Ако обаче гледаш от потребителска нещата са по-прости и често решение може да бъде взето много бързо. Защото ако щеш, и при имотите е като при любовта - понякога човек може да се влюби и от пръв поглед :))) . Що се отнася до % от сумата при продажба, то аз смятам, че този % (вкл. и като данъц!!!!!) трябва да е същия като при покупко-продажба на финансови активи. Т.е. ако има (нещо като) имотна борса, тя трябва да работи точно както работи и фондовата такава. Защото в края на краищата, за трудовата сила, имотите са това, което са фирмите за бизнеса и същите причини, които важат когато искаме да направим правенето на бизнес лесно за фирмите, важат и за имотите и трудовата сила. отговор Сигнализирай за неуместен коментар