Изменението на климата бавно убива сградите

Малко след като отваря врати през 2001 г. като част от голям крайбрежен проект, Центърът на науката на река Клайд в Глазгоу се превръща в основна атракция. Кралица Елизабет Втора открива лъскавия комплекс във формата на полумесец, който разполага с IMAX киносалон и изложби, обещаващи да разкрият загадките на науката и на новите технологии, пише Bloomberg.

Но бъдещето под формата на променящ се климат бързо застига сградата. В най-горещия в историята на шотландския град ден през юни 2018 г. от покрива ѝ от неръждаема стомана започва да се стича черна лепкава течност, след като уплътнител, подходящ за по-прохладно време, се втечнил при температурите, които достигнали 32 градуса по Целзий.

Стопяването на Центъра на науката е особено мрачна илюстрация на обичайно невидимото въздействие на климатичните промени върху сградите. Тук не става въпрос само за жестокото влияние на вятъра, наводненията и градушките, съществуват и коварни, бавни щети, предизвикани от времето, което вече не отговаря на условията, в които са били построени сградите.

По-дългите и сурови горещи вълни разрушават покривите и подлагат на натиск климатичните системи, както и тези за отопление и вентилация. Големите колебания на температурите пораждат топлинен цикъл, който разширява и свива бетонните и каменни стени, ускоряват образуването на пукнатини и навлизане на вода. Битумните керемиди, най-честото покритие на жилищата в САЩ, се деформират под палещите лъчи на слънцето, а тротоарите се изкривяват, стоманените релси се извиват и обшивките на сградите страдат от „слънчево изкривяване“. Основите може да се раздвижат при суша или високи температури, което води до пропукване на стените, спукване на тръби и сериозни структурни проблеми.

Сгради, които са строени и поддържани за един климатичен сценарий, бързо се озовават в друг, а разходите за приспособяването им се поемат от собствениците на имота, наемателите и данъкоплатците. Докато годишните климатични щети от горски пожари, урагани и други разрушителни инциденти скоро ще стигнат стотици милиарди долари на година по данни на инициативата Национална оценка на климата в САЩ, почти невъзможно е да се оцени колко още са загубите поради щети, породени от изменението на климата. Но те се прибавят и затрудняват още повече градовете да постигнат напредък в целите си за достъпни жилища.

Компанията за имотни анализи Trepp установи, че разходите за ремонт и поддръжка са нараснали с 30% миналата година на много големи американски пазари, включително Далас, Сан Франциско, Сан Диего и Хюстън. Изследване на Atlas Real Estate установи, че средните разходи за ремонт на имоти под наем, дължащи се на цените на материалите, инфлацията и разходите за труд, са нараснали от 290 долара на инцидент през 2018 г. на 501 долара през 2024 г. И за разлика от наводненията или щетите при буря тези проблеми често не се покриват от застраховката.

Голямото топене

Кристиан Уитакър, глобален ръководител на устойчивите дейности в консултантската компания JLL, определя хроничното излагане на крайни климатични условия като началото на дълга поредица от падащи плочки домино. Системи, предназначени за отопление и охлаждане на сградите, действащи въз основа на десетилетни допускания за температурата, работят по-усилено, потребяват повече енергия и се развалят по-бързо. Докато моторите и кондензаторите прегравят и се развалят, натискът върху мрежата може да доведе до спиране на тока.

„Плащам повече за оборудването, сменям го по-често, плащам повече за вода и енергия и наблюдавам намаляваща устойчивост. Всеки път, когато токът спира, това струва пари на сградите. А ако сградата остане без климатизация при гореща вълна, това води до още по-големи щети“, отбелязва Уитакър.

Топлината и влагата изискват не само повече оперативни и капиталови разходи, а също така изяждат от приходите от употребата на сградата, когато се отменят събития заради крайни климатични условия, отбелязва Линдзи Бръгър, вицепрезидент за градската устойчивост в Urban Land Institute. Проникнавено на вода под формата на течове, мухъл и обезцветяване може да изисква още и различни ремонти.

„Най-ясният натиск, който виждаме върху тези сгради, е, че механичните системи не са създадени да устоят на топлината или студа, на които ставаме свидетели“, коментира Хосе Рамирес, експерт по енергийна ефективност в консултантската компания Savills. „Помислете за покривите, които стават по-горещи от заобикалящите ги температури на въздуха. 20-30 години по-рано те са били построени, за да издържат на температури от 43 до 49 градуса по Целзий. Сега те достигат 60-65 градуса по Целзий. Представете си какво означава това за жизнения цикъл на покривите“, допълва той.

Пътните настилки и паркингите също страдат от износване и щети заради климатичните условия, тъй като спойката, използвана в асфалта, обичайно се смесва по поръчка за всяка климатична зона. Властите в света, отговарящи за градския транспорт, отбелязват ръст на дупките и повреждането на пътищата. Данни на компанията SITE Technologies, която използва изкуствен интелект, за да оцени щетите върху имотите, показват, че обичайната повърхност на паркингите, която не се поддържа добре, може да очаква разходи за поддръжка от 10 долара на квадратен метър в рамките на десетилетие. В райони, където суровото време се превръща в новото нормално – компанията наблюдава значителни промени в Северна Каролина, Вашингтон, части от Ню Джърси и Тенеси, цената нараства до 50 долара на квадрат. Сходно въздействие е измерено и в Китай.

Глобално търсене на решения

Инфраструктурата в Северна Америка е изправена пред множество климатични рискове, но още по-големи предизвикателства очакват Азия, сочи анализ на глобалния риск на Cross Dependency Initiative. Докладът, който класира физическия климатичен риск за сградите, установява, че „значителното индустриално, търговско, жилищно и бизнес развитие“ на Китай, голяма част от което изградено през последните десетилетия, е под най-големия натиск от повреди заради климата. Провинциите Дзянсу и Шандун са с най-висок риск в света, а страната като цяло е изправена пред катастрофални вреди от наводнения и повишение на морското равнище.

Но всяко кътче от света е застрашено. Да вземем за пример Гърция, която през последните години регистрира рекордни горещи вълни. Средната възраст на сградния фонд в страната е 40 години, сочат данни на Гръцката национална банка. Над половината от жилищните структури са издигнати преди 80-те години на миналия век. Тези сгради, повечето бетонни, се износват и увреждат повече от температурните колебания, особено крайбрежните хотели и имотите под наем, които представляват огромна част от туристическата индустрия в страната.

„Има консенсус, че нуждата от чести ремонти и модернизиране за поддържане на целостта на структурата увеличават финансовия натиск върху собствениците на сградите“, коментира Тасос Коцанастасис, президент на имотната компания 8G Capital и председател на Националния съвет на Urban Land Council for Greece and Cyprus.

Той отбелязва, че много строителни материали в Гърция идват от северноевропейски страни със значително по-мек климат, като покривните системи често се развалят заради UV лъчите. Почти 75% от сградния фонд в момента е енергийно неефективен, казва Коцанастасис и допълва, че над 85% от сградите вероятно ще продължат да бъдат използвани през 2050 г. Снабдяването на стари сгради с климатични системи е в етап на развитие, но процесът често поврежда стените и подлага на натиск местните енергийни мрежи.

Подготовката на вчерашните сгради за днешната климатична криза ще изисква значителни разходи за преоборудване и технологии, които да следят и засичат проблеми и течове, както и за промяна на строителни кодекси и проектирането на сгради. За да помогне за финансирането на всичко това, ЕС полага многобройни усилия, включително Европейската Зелена сделка, която обещава въглеродна неутралност до 2050 г., както и Плана за възстановяване и устойчивост за субсидиране на зелен преход. В САЩ Законът за ограничаване на инфлацията включва редица грантове и данъчни отстъпки за преустройство на сгради. Според Rocky Mountain Institute ще са нужни инвестиции в размер на 50 млрд. долара в сгради и технологии за чиста енергия за жилища и офиси.

От години съществува теория за последиците от климатичните промени, тъй като постоянни бури и наводнения връхлитат градовете в най-уязвимите климатични области. Разходите за повторно изграждане и застраховка ще направят невъзможно възстановяването на някои активи. Уитакър казва, че тази динамика ще бъде видяна първо в по-старите сгради, които изискват по-големи разходи за опериране и поддръжка.