Съществуват много решения, които да направят нашия застроен свят по-устойчив, но часовникът тиктака. Пет области трябва да бъдат приоритетни, за да се постигне напредък в декарбонизацията на недвижимите имоти, пише Грегъри Деверпе в коментар за Euronews.
Пореден месец, пореден климатичен рекорд. През февруари глобалните температури на въздуха пак чупят рекорди, докато температурите на морската повърхност също достигат най-високите си стойности, регистрирани някога, изтъкват учени от програмата на ЕС за изменението на климата „Коперник“.
Междувременно световните емисии на въглероден диоксид от енергетиката продължиха да нарастват през 2023 г.
Физическите последици от изменението на климата – бури, наводнения, пожари, екстремни горещини – засягат богати и бедни общности по цялата планета. Недвижимите имоти и сградите около нас са начело на това предизвикателство.
Застрояването допринася най-много за глобалните емисии на парникови газове, с 37% от общите обеми.
Собствениците на сгради и инвеститорите започват да се събуждат по отношение на мащаба на проблема, но промяната няма да се случи достатъчно бързо, без намесата на държавите.
И все пак, в действителност, само пет области трябва да бъдат приоритетни, за да се постигне напредък в декарбонизацията на недвижимите имоти.
Необходими са възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), интелигентни мрежи и нови умения.
Световните емисии на въглероден диоксид от енергията отново се повишиха през 2023 г., подчертавайки трудността, пред която сме изправени при преминаването към ВЕИ.
Ако искаме да осъществим този преход, спешно трябва да захраним мрежата, създавайки по-добро съхранение на енергия и по-интелигентна търговия за надежден достъп до възобновяема енергия. Това означава инвестиции в усъвършенствани решения за съхранение с възобновяеми източници и технология за интелигентна мрежа за подобряване на устойчивостта и капацитета при пренос.
Вярно е, че европейската енергийна криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, катализира интереса на инвеститорите в рисков капитал към ефективността на сградите, електрификацията и мрежовите решения.
Въпреки това ще са необходими много по-големи инвестиции, за да се изгради мрежа, годна за бъдещето. Собствениците на недвижими имоти ще играят важна роля, защото тяхното физическо имущество може да помогне за генерирането и съхраняването на енергия.
От монтиране на слънчеви модули и батерии до инвестиране в начини за наблюдение на ефективността на сградите, строителните предприемачи могат да помогнат за стабилизиране на енергийните мрежи и намаляване на разходите, свързани с чистата енергия.
Справянето с недостига на работна ръка и уменията е друга област, в която трябва да се съсредоточим. Предвид глобалния недостиг на умения в строителството като цяло, необходимостта от специфични нови умения за декарбонизиране на сгради може да бъде пренебрегната.
От потребители, които искат да направят домовете си по-топли и да използват по-малко гориво, до предприемачи, които трябва да гарантират, че инвеститорите няма да маркират активите, които строят, енергийният преход създава огромно търсене на нови умения в строителството.
Компании, включително германската Enter, определиха този недостиг на таланти като възможност, но частният сектор реалистично няма да може да отговори на цялото търсене.
Говорим за трансформация на работната сила, подобна на друга индустриална революция, с поколение водопроводчици, заварчици, дърводелци, монтьори, електроинженери и геодезисти, които трябва да научат нови умения — да не говорим за необходимите архитектурни и дизайнерски умения.
Трябва да учетворим работната сила до 2030 г. чрез програми за обучение, чиракуване и инициативи за преквалификация.
ИИ инструментите и зелените банки също могат да бъдат полезни
Освен новите умения е важно да се използват и нови технологии. Генеративният изкуствен интелект (ИИ) и автоматизацията например могат да оптимизират дизайна, да подобрят ефективността и да намалят грешките в конструкцията.
Това е възможност за света на недвижимите имоти да се пренастрои, но се нуждаем от сътрудничество между технологичните компании и строителните фирми, за да разработим ИИ инструменти, които могат да реформират начина, по който строим.
Промените в мрежата, развиването на умения и разработването на нови технологии не може да бъде постигнато без инвестиции и банките играят ключова роля във финансирането.
Като действат като мост между публичния и частния капитал, ориентираните към устойчивостта банки могат да бъдат ключови за енергийния преход.
Ангажиментът на банките да „озеленят“ своите кредитни портфейли чрез регулиране и стимули ще спомогне за увеличаване на инвестициите в енергийно ефективни недвижими имоти и зелени технологии.
След това бизнесът може да си партнира с банки, фирми за комунални услуги и фондове за недвижими имоти за достъп до по-голяма клиентска база.
За банките подобни партньорства ще помогнат за смекчаване на риска от портфейли от имоти или кредити, които са изложени на енергиен риск — включително физическите рискове, породени от непрекъснато повишаващите се температури.
Време е да наваксаме
От гледна точка на потребителите спешно трябва да направим енергийно ефективните жилища по-достъпни, особено за общностите с ниски доходи.
За съжаление, над 41 милиона европейци не успяват да поддържат домовете си топли през 2022 г. Чрез модернизирането на сградите с технологии, насърчаването на използването на интелигентни измервателни уреди и разширяването на достъпа до възобновяема енергия, можем драстично да намалим финансовата тежест.
Чрез лесно преминаване към използване на енергия в подходящия момент в Обединеното кралство и ЕС можем да спестим до 10,5 млрд. евро годишно до 2030 г. и 15,5 млрд. евро до 2050 г., показва анализ, извършен в сътрудничество с Оксфордския университет .
Норвегия, Финландия, Швеция и Естония са водещи в Европа в инсталирането на такива технологии като термопомпи. Но други страни трябва бързо да наваксат изоставането.
Инвестирането в технологията, която може да декарбонизира застроения свят, не е просто правилното нещо, което трябва да направите, то може също така да стимулира икономиките в Европа, създавайки работни места и генерирайки голяма възвръщаемост.