Имотната криза в Швеция застига и ЕЦБ

Дълговата криза в шведската имотна компания SBB заплашва Европейската централна банка (ЕЦБ) със загуби и разкрива експозиция за 26 млрд. евро, която регулаторът е изградил към изпитващия затруднения в момента имотен сектор в Европа чрез изкупуването на облигации по време на кризата, пише Ройтерс.

Анализ на документи на ЕЦБ показва, че тя притежава облигации от две деноминирани в евро емисии на SBB, която натрупа дългове за над 9 млрд. долара, като купуваше имоти, включително социални жилища, правителствени сгради, училища и болници.

Двама запознати с въпроса източници съобщават, че притежаваните от ЕЦБ облигации на SBB възлизат на няколкостотин милиона евро. Облигациите от едната емисия на компанията сега се търгуват за около половината от номиналната си стойност, показвайки, че инвеститорите очакват известен риск от спиране на плащанията по дълга.

Когато SBB, чийто рейтинг вече е неинвестиционен, изкупила обратно неотдавна облигации с малка отстъпка, за да стабилизира финансите си, ЕЦБ била сред продавачите, съобщи запознат с въпроса източник.

Говорител на ЕЦБ е отказал коментар за SBB или други претърпени загуби, като насочил към сайта на централната банка, на който тя обикновено определя загубите си като „странични ефекти“, и допълва, че може да се възползва от големите печалби през последните години, за да ги компенсира.

Макар че SBB е малка експозиция за ЕЦБ, това открива отново дебата за начина, по който централната банка в еврозоната вложи близо 400 млрд. евро в корпоративен дълг от 2016 г. насам като част от огромните покупки на активи, за да предотврати заплахата от дефлация.

Тя е вложила общо около 5 трлн. евро в държавен дълг, корпоративни облигации и други активи, които обичайно държи до настъпването на падежа им.

Но още през 2016 г. ЕЦБ предупреди за имотен балон в части от Европа, като в същото време изкупуваше облигации в имотни компании в региона съгласно програмата.

„Трудно е да разберем как ЕЦБ в крайна сметка започна да купува облигации в имотни компании, като в същото време предупреждаваше за рисковете от инфлация при цените на имотите“, коментира бившият главен икономист на централната банка Отмар Исинг.

„Тя допринася за надуването на балона и в същото време рискува репутацията си, както и финансови загуби“, допълва той пред Ройтерс.

Освен облигации на SBB ЕЦБ притежава дълг и на други имотни компании в Европа, включително в Германия и Швеция, понасящи най-тежък удар след най-рязкото повишаване на лихвите в историята на еврозоната, което спука имотните балони, надути в десетилетието на почти безплатни пари.

Проблемите на SBB са известни от началото на 2022 г., когато тя беше засегната от критичен доклад на продавача на къси позиции Viceroy Research.

„Те (ЕЦБ) трябваше да приложат… активно управление на риска“, казва Даниел Грос, директор на Института за европейска политика към университета „Бокони“ в Минало.

Макар че ЕЦБ очертава параметрите на програмата си за изкупуване на облигации, тя не казва колко е купила и на каква цена, нито разкрива подробности за евентуални загуби. Но данни от тази седмица показаха, че към 24 ноември централната банка все още притежава облигации от двете емисии на SBB.

При дефолт на компанията 20-те национални банки в еврозоната, които споделят риска за купените от ЕЦБ корпоративни облигации съгласно Програмата за покупки в корпоративния сектор, ще трябва да поемат малка загуба, ако тя все още притежава дълга, който купи в средата на 2021 г. и началото на 2022 г.

„SBB трябва да намали още дълга си, но предприе значителни крачки…, като изплати дълг за 2 млрд. евро през последните 15 месеца“, съобщи говорител на компанията.

Покупки „на сляпо“

Кредитополучатели от Европа и извън Стария континент се възползваха от програмата на ЕЦБ, съгласно която всяка компания, с изключение на банки, отговаряше на изискванията, ако дългът ѝ беше в евро и беше емитиран от дружество в еврозоната с „инвестиционен“ рейтинг от голяма агенция.

„Целта беше да се намалят разходите за обслужване на дълговете в еврозоната, но това не се прави, като купувате облигациите на шведска компания“, казва Грос и допълва, че ЕЦБ е следвала „сляпо“ правилата си, без да взема надлежните предпазни мерки.

Макар че Швеция не е в еврозоната, SBB емитира дълга, закупен от ЕЦБ, в съседна Финландия, която е част от зоната на единната валута.

Наред с облигациите на SBB ЕЦБ изкупи дълга и на други имотни компании, които оттогава изпитват проблеми, включително шведската компания Heimstaden.

През последните месеци рейтингът и на двете компании беше понижен от Fitch Ratings, която заяви, че те са сред малкото европейски имотни компании, изправени пред „стени от дълг с настъпващ падеж“ през следващите 12 до 18 месеца.

ЕЦБ притежава облигации от осем емисии на Heimstaden, включително от една, която се търгува с намаление от около 40% от цената при емитирането.

Heimstaden е съобщила пред Ройтерс, че финансите ѝ са стабилни, че вниманието ѝ е съсредоточено върху „силната ликвидност“ и че инвестирането в облигациите ѝ носи малък риск.

ЕЦБ купи облигации и на много германски имотни компании, включително емитирани от Vonovia, която продава имоти, за да намали дълга си. Облигациите се търгуват близо до номиналната си стойност, а една – с отстъпка от около 20%.

Имотните компании съставляват 8% от Програмата за покупки в корпоративния сектор на ЕЦБ, която сега възлиза на 326 млрд. евро. ЕЦБ не разкрива състава на другата си програма за покупка на облигации от времето на пандемията.

Централната банка изпита затруднения в миналото като загубата от облигации на замесената в скандал южноафриканска компания за търговия на дребно Steinhoff и обяви загуби миналата година, които засилиха опасенията, че капиталовият ѝ буфер може да се свие.

ЕЦБ очертава редица линии на защита срещу загуби като разпределянето им в няколко години или искане към националните централни банки да се намесят.

Но Нидерландската централна банка предупреди, че в крайна сметка може да се наложи финансовото ѝ министерство да увеличи капитала ѝ, а това ще разгневи данъкоплатците и ще повдигне въпроси за независимостта ѝ от политиката.

„Когато централни банки търпят загуби, това в крайна сметка е загуба за правителството, което означава, че данъкоплатците трябва да плащат“, изтъква Грос.