Ипотечното кредитиране и имиграцията дават тласък на имотния пазар у нас

Според него Варна вероятно не е привлякла толкова миграционни настроения от Североизточна България колкото обикновено, а причината вероятно е в дистанционното обучение в университетите. „Една част от жилищния пазар във Варна се обуславя от завършилите хора, които идват от други градове от Североизточна България, но пандемията вероятно се е отразила негативно в това отношение. Варна беше и един от сериозно засегнатите градове у нас през първите месеци на пандемията с доста заразени, а това се отразява и на имотния пазар. Очаквам обаче през следващите месеци да видим малко по-голяма активност на жилищния пазар в морската столица“, прогнозира Ганев.

Според Гергана Тенекеджиева една от причините за по-слабия ръст на сделките във Варна и Бургас е активният пазар „на зелено“ в двата града. „Интересът към нови имоти там е висок и жилищното строителство поддържа стабилни нива, но не можем да го видим в настоящите данни“, отбелязва тя.

Допълва, че в двата града се търсят основно двустайни и тристайни жилища, а интересът към покупка на къща, който се е появил още през 2020 г., все повече се затвърждава. „Запитванията за подобни имоти вече достигат 20%. Увеличава се делът и на сключените сделки с къщи. Клиентите са предимно хора, търсещи да закупят собствено жилище, като често това е първият им дом. Възползват се от изгодните условия на банките и имат стабилни доходи. Обикновено сферата в която работят, се развива в растяща посока и това им дава увереност за подобно решение“, казва Тенекеджиева.

Във Варна имоти купуват представители на всички възрастови групи, стига да имат заделени пари, а кредитирането допълнително катализира сделките, отбелязва пред Investor.bg Делян Димитров, регионален мениджър на „Имотека“ в морската столица. „В момента условията са изгодни и при излизане на хубав имот, той не се задържа дълго на пазара. Двустайните жилища продължават да са най-търсени, следвани плътно от тристайните. Тази тенденция остава непроменена от пандемията“, допълва той. Къщите са на трето място в желанията на купувачите с дял от 6% от пазара при 2% през същия период на миналата година. Това е мотивирано от желанието за простор на хората и нарасналото време, което прекарват вкъщи, коментира Димитров.

Съотношението между търсенето и предлагането в Бургас и Варна към момента е подобно на пазара отпреди COVID – за един имот се пада купувач и половина, а в най-активните периоди то е достигало 1:3, сочат наблюденията на Гергана Тенекеджиева. „Купувачите сега са активни, но в никакъв случай не действат прибързано или неразумно. Все по-запознати и добре подготвени са вследствие на дигитализацията и новите условия на живот. Пристъпват към физически оглед едва след като добре са проучили имота, което им дава възможност да реагират бързо, когато открият подходящото жилище. Не се интересуват от надценени имоти, макар да са готови да платят повече pа готово и ремонтирано жилище“, допълва тя.

Над 30% от продажбите, сключени с посредничеството на „Имотека“ във Варна, представляват излизане от инвестиция, т.е. това са купени преди и продадени след разрешение за ползване имоти, казва Димитров. И също обръща внимание на факта, че в морската столица новото строителство е сериозен фактор, което е причина за по-късно вписване на сделките. „Възможно е също отражение да има наличието предимно на български клиенти през периода и изчакване от страна на чуждестранните купувачи с оглед на пандемичната ситуация“, допълва Димитров.

Според него във Варна купувачите в момента са по-активната страна, а физическите огледи са значително повече в сравнение със София, тъй като хората искат на живо да проучат избраното жилище. „Продавачите пристъпват към сделка поради решение за нова покупка, излизане от инвестиция или нужда от средства. Те са по-предпазливата страна и предпочитат още преди сделката да имат план за това как ще разходват средствата. Въпреки това баланс между търсене и предлагане има, което рефлектира и в сходните очаквания на двете страни. Отстъпките не са фактор на пазара – около 40% от покупките са без коментар на цената, а при около 30% той е в рамките на 1000 евро“, отбелязва Димитров.

Данните на „Адрес“ от реално сключени сделки показват 4,3% ръст на цените в Бургас и спад от 3,2% във Варна спрямо първото тримесечие на 2020 г. Причината за понижението във Варна според Гергана Тенекеджиева не се дължи на поевтиняване на имотите в града, а на промяна при типовете жилища. Вследствие на високия интерес към извънградски имоти курортите около морската столица вече се превръщат в периферия на града без да има силно изразени граници, обяснява тя и допълва, че имотите в тези райони са на по-ниски цени спрямо централните части на Варна и това влияе върху средните цени на сделките. В Бургас покачването на цените е резултат от засиленото търсене и активното жилищно строителство.

Жилищно строителство на по-бавни обороти

Данните на НСИ за миналата година показаха предимно спад на започнатото ново строителство в големите градове у нас, който Добромир Ганев определя като логичен. „Струва ми се, че това по-скоро бяха по-малките предприемачи с по-малки проекти, които се притесниха от създаващата се ситуация. Големите компании продължават да изпълняват плановете си“, отбелязва той.

Националната статистика отчете спад на започнатото ново строителство в София през 2020 г. на база разгъната застроена площ (РЗП) от 18% - 880 хил. кв. м са започнати в столицата миналата година при 1,070 млн. кв. м през 2019 г. В Пловдив спадът е със 7%, или около 230 хил. кв. м започнати жилища, а във Варна понижението достига 6% с новозапочната жилищна площ от около 400 хил. кв. м. Бургас единствен сред големите градове у нас отбеляза ръст от 16% на започнатото ново жилищно строителство през миналата година.