В България има остър недостиг на социални жилища, а домакинствата отделят по-висок дял от средния за Европейския съюз (ЕС) от доходите си за разходи, свързани с жилищни нужди – наем или изплащане на ипотека, поддръжка и енергийни разходи. Това разкрива докладът Housing Review 2015 на неправителствената организация Habitat for Humanity.
Домакинствата у нас отделят 28,2% от разполагаемия си доход за жилищни и енергийни нужди, докато средното ниво за ЕС е 22,2%, сочат данни от доклада към 2013/2014 г. В Унгария този дял е също по-висок - 24%, в Румъния (22%) и Словакия (21%) делът е сходен със средния за ЕС, докато в Полша е по-нисък -18%.
Делът на жилищните разходи е нараснал значително от 2005 г. насам в Полша (с 5 процентни пункта), докато се е понижил чувствително в Унгария, България и Словакия (с 4-5 пр. пункта).
Един на всеки 10 души в ЕС отделя 40 от доходите си за наем, изплащане на ипотека, поддръжка или енергийни разходи. За много европейци това ниво е твърде високо и ги излага на риск да изгубят жилището си, посочват авторите на доклада.
История и състояние на жилищния пазар в България
Приватизацията на социалните жилища в България след падането на комунистическия режим направи голям брой българи собственици на жилище за първи път, се отбелязва в доклада.
За съжаление, същевременно държавата преустанови строителството на всякакъв вид социални жилища, което доведе до рязък спад на предлаганите нови жилища и в резултат до рязък скок на цените. Проблемът се засили от това, че само една банка е предлагала ипотеки за жилищни цели с високи лихви.
Въпреки това днес хората и строителните предприемачи в България имат на разположение финансов ресурс от банки, кооперации и други законни източници, което укрепи строителния сектор и направи жилищната собственост реалност за много българи.
В момента в страната около 97% от жилищата в страната са частна собственост, а 3 са държавни или общински.
Въпреки че делът на хората, които притежават собствено жилище, се повиши, условията на живот за много българи са под европейските стандарти. Около 48 на сто от българите живеят на прага на бедността и риска от социално изключване. Това обедняване на населението доведе до изоставянето или упадъка на много жилища, защото собствениците им вече не могат да си позволят да покриват разходите за поддръжката им.
Проблемът е особено остър за младите семейства, хората с ниски доходи и маргинализираните групи. Предвид факта, че има остър недостиг на социални жилища и липсват планове за увеличение на държавните субсидии или кредитиране, тези хора са изправени пред още по-голям риск от социално изключване.
Чрез създаването на национална коалиция за подобряване на жилищните условия Habitat Bulgaria работи за отделянето на повече средства за социални жилища. През 2014 г. Министерството на инвестиционното планиране стартира пилотна схема за социални жилища: 150 нови единици с изградена инфраструктура, включително пътища, училища и болници.
Друга инициатива, подкрепена от коалицията, е националната програма за обновяване на многофамилни сгради и подобряването на енергийната им ефективност в 36 града в България с бюджет на стойност 63 млн. лв.
В България има 3,91 млн. жилища, от които 14% имат централно отопление, а 82% са с баня. Делът на собственост е 86 на сто, делът на социалните жилища под наем е 13 на сто, а този на жилищата с пазарни наеми е 2%, сочат още данни от доклада.
На 1000 жители в България се падат 537 жилища - три пъти повече отколкото в страните с най-малък жилищен фонд в проучването Киргизстан и Таджикистан - 170.
В няколко държави жилищното осигуряване се подобрява статистически заради намаляващото население. Това е особено очевидно за България, Унгария (446 жилища на 1000 жители), Украйна (427) и Русия (427).
Средно в ЕС жилищният фонд се равнява на 468 жилища на 1000 жители, но в страните от Европа и Централна Азия е само 392, като между държавите имат значителни различия.
преди 8 години Медиите също така промиват мозъците на българите, че в България има най-много собственици на жилища, а малко живеят под наем. Колкото повече жилища и жилищна площ има на глава, толкова повече ще се отдава и под наем. През 2012 г. 17,2% от населението на ЕС-28 е живял в пренаселени жилища - най-високите нива пренаселеност са регистрирани в Румъния (51.6%), Унгария (47,2%), Полша (46,3%), България (44.5%) и Хърватия (44,1%). От друга страна, Белгия (1,6%), Холандия (2,5%) и Кипър (2,8%), отчетени най-ниските цени на пренаселеността, а осем други държави-членки на ЕС (както и Норвегия, Швейцария и Исландия) всички отчетени по-малко от 10,0% на тяхното население, живеещи в пренаселени жилища. Най-високите стойности пренаселеност сред населението в риск от бедност са регистрирани в Унгария (71,0%), Румъния (63.7%) и Полша (60,8%), докато повече от половината от всички лица в риск от бедност в Словакия и България също живее в пренаселени жилища. В другия край на скалата, най-ниска пренаселеност от хората, застрашени от бедност са били регистрирани в Холандия (9,2%), Кипър (7,5%), Малта (6.6%) и Белгия (6,4%); Те са единствените държави-членки на ЕС, които докладват, че по-малко от един на всеки 10 души в риск от бедност живеят в пренаселени условия. На един собственик в България, се пада една трета жилище, а в най-добрите в това отношение странни, на един собственик се падат средно три жилища. По жилищна площ на глава, Германия води пред България три пъти 55 кв.м срещу 18 кв.м... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По жилищна площ на глава, Германия води пред България три пъти 55 кв.м срещу 18 кв.м... Значи и инвестициите в икономиката са три пъти по-малко. ПОНЕ.. Но БВП на зает в България е 20 000 долара срещу 43 000 долара на Германия. Но вероятно нашата три пъти по-малка жилищна площ, е 3 пъти по евтина, значи инвестицията е 9 пъти по ниска. Производителността от инвестицията зависи, не от мързел - но то всичко е инвестиция - ДОРИ ТОВА Е ОСНОВНАТА МИСЪЛ НА МАРКС ЗА БИТИЕТО. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7086099/3-23112015-AP-EN.pdf/a3cba175-0776-4063-86d4-c475b1c7454cБългарите са най-недоволните от жилищните условия, в които живеят. Това показва проучване на Евростат за 2014 г.Българите дават оценка 6 за жилищата си, докато средната за ЕС е 7.5 пункта. Оценяването е по скала от 0 съвсем недоволни до 10 напълно доволни.Финландия (8.4), Дания (8.3), Австрия (8.3), Швеция (8.2) и Холандия (8.1) са страните, чиито граждани са най-доволни от жилищните условия, в които живеят. На другия край на скалата с ниски оценки за жилищата си, освен България, са Латвия и Гърция (по 6.6).За качеството на жилищните условия основен фактор е наличието на достатъчно голяма площ.Над 17% от европейците са живеели в пренаселени жилища, което означава, че не им достига площ спрямо размера на домакинството. За българите този показател е доста по-висок, като 43.3% живеят в претъпкани жилища.По-лошо от нас е положението в Румъния, като в северната ни съседка един от всеки двама души живее в претъпкан дом (52.3%). По-зле от нас са още в Унгария (44.6%) и Полша (44.2%).Повече от половината от българите живеят в къщи (56%), а останалите в апартаменти.Такава е тенденцията и в Европа, където 59.3% от населението живее в къщи, като най-висок е делът във Великобритания (84.7%), Хърватска (80.8%), Белгия (77.6%) и Холандия (77.1%). За разлика от тях, апартаментите са основният тип жилище в Испания (66.5%), Латвия (65.1%), Литва (58.4%) и Гърция (56.9%).По-голямата част от хората в ЕС са собственици на жилищата си, като над две трети (70.1%) от населението живеят в собствени имоти, а останалите са под наем.Хората, които живеят в собствено жилище, са повече от наемателите във всяка една страна членка. Най-висок дял на собствениците е регистриран в Румъния (96.1%), Словакия (90.3%), Литва (89.9%), Хърватска (89.7%) и Унгария (89.1%).В България 84.3% от хората са собственици на жилищата, в които живеят. По-малко от две трети от населението притежават жилищата си в Германия (52.5%) и Австрия (57.2%), както и в Дания (63.3%), Великобритания (64.8%) и Франция (65.1%).Сред ключовите предизвикателства в държавните политики е осигуряването на прилично жилище за всеки по отношение на цена и качество. По отношение на ценовата достъпност 11.4% от населението на ЕС са изпитвали сериозни затруднения с жилищните си разходи през 2014 г., като е трябвало да отделят над 40% от доходите си за жилищни нужди.Този дял е най-висок в Гърция. В южната ни съседка за над 40% от населението, разходите им за жилището надхвърлят 40% от общите им доходи. Следва Германия (15.9%), Дания (15.6%), Холандия (15.4%) и Румъния (14.9%).България е на шеста позиция, като близо 13% от доходите ни отиват за покриване на жилищните разходи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Мхм... всички знаем колко състоятелна е тезата "ама те в БГ жилищата са много евтини; купувайте, докато не са станали като в ЕС"... Българинът много обича да си робува на къщата. Нулева рационалност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Мхм... всички знаем колко състоятелна е тезата "ама те в БГ жилищата са много евтини; купувайте, докато не са станали като в ЕС"... Българинът много обича да си робува на къщата. Нулева рационалност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години украйна? сериозно ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години От това се възползва именно политическата класа и т.нар. "елит". София обаче е балон, който немунемо ще се пръсне. Още по-лошото е, че много хора, които познавам, и които работят в аутсорсинга, се набълбукаха с кредити. В момента, в който тук заплатите станат прекалено високи, т.нар. "инвестиции" ще се пренасочат към Украйна, Русия, Молдова и тн. Изобщо картинката не е розова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Правителствата с некадърната си политика изкривиха цените на жилищния пазар в България. Естествено, че като оставиш бизнес и поминък в 2-3 по-големи града в страната всичко живо ще се юрне на там и цените на жилищата и наемите ще скочат. А в обезлюдяващите се градове цените на жилищата падат... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По-правилното название е корупционни жилища... почти никой живеещ в момента в такова жилище не го постигнал по нормалния ред... това е основен корупционен канал във всяка община, но никой няма интерес да рови... обществена тайна е как става номера, даже и измамници се появиха в схемите :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Всички искат социално жилище за 50-100 хил. лева.. поне. В същото време в селата къщите се разпадат и няма кой да ги купи и за 5000 лева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар