Според Вас доколко тревожна е ситуацията на трудовия пазар в България с оглед на загубените работни места вследствие на коронавируса?
Рано е още да се каже какви ще са последствията от кризата за трудовия пазар. Още повече, че пандемията не е отминала и икономическата рецесия тепърва ще се изостря. Безспорно най-много загуби търпят сектори като туризъм, ресторантьорство, развлекателен бизнес, както и свързаните с тях логистика и транспорт. Не са малко случаите, в които цели семейства са пострадали от кризата и в момента са извън пазара на труда, а от друга страна търсенето на работна ръка е драстично намаляло.
Смятате ли, че коронакризата ще стимулира повече хора да преминават от залязваща професия към по-актуална, акцентирайки върху технологиите?
Естествено, това е вариант за справяне с кризата. Ориентирането към технологиите започна много преди пандемията. Още далечната 2009 г. със създаването на Академията на Телерик за софтуерни инженери и стартирането на инициативата Софтуерен университет в края на 2013 г. Към днешна дата има множество академии, като самите компании са склонни да обучават и подготвят кадри за бизнеса, тъй като все още има липса на такива.
В последните 10 години много хора се преквалифицираха, а IT специалностите в университетите са сред най-желаните. Заплащане, статус, професионална реализация са сред водещите причини за избор на сектора. Преди да се насочат към тази професия, обаче, важно е хората да са достатъчно осъзнати, че професията е комплексна и за да си добър в нея, се изискват определени качества. Логическо/ алгоритмично мислене, любознателност и стремеж към самоусъвършенстване, абстрактно мислене, умение за решаване на проблеми са само част от тях. От значение е тези особености да се вземат предвид, тъй като в противен случай хората постигат капацитета си в професията и не могат да го надскочат, когато се стигне до по-сложни идеи и задачи, а това често води до фрустрации и неудовлетвореност.
Българските работодатели предвиждат слаб пазар на труда в периода юли-септември. Какви са прогнозите Ви за нивата на безработицата и за наемането на хора през лятото и до края на годината? Очаквате ли втора вълна на безработица през есента и под влияние на кои фактори?
За съжаление това е много вероятен сценарий. Към момента има компании, които не са освободили служители, но все още търпят загуби и ако ситуацията продължи, то неминуемо ще доведе до втора вълна на безработица.
Как се отразяват на пазара на труда стимулите за поддръжка на бизнеса като мярката 60/40? Евентуално бъдещо спиране на държавната подкрепа излага ли на допълнителен риск заетостта в страната?
Мярката 60/40 и последвалите промени са единствено по посока превенция от увеличаване на безработицата и основно има значение за едрия бизнес. Малки и средни предприятия по-скоро се въздържат от ползването ѝ Колкото до мерките за малкия и средния бизнес, те са по-скоро недостатъчни и твърде закъснели. Според данни на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) няма нито един финансиран проект по процедура „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, при все че са подадени 27 000 заявления, от които вече одобрени са 881. Други програми, които трябва да подкрепят средни предприятия и иновации, дори още не са стартирали.
За да имаме силно конкурентно предимство след излизане от кризата, е желателно да се стимулира разработването на иновации, а настоящата картина сочи подпомагане на предприятия и индустрии, които изпитваха затруднения и преди настъпването на пандемията. По този начин страната ни няма да е конкуретноспособна в пост-COVID икономическата обстановка, защото е фокусирала подкрепата си в сектори, които нямат бъдеще, а в същото време е оставила без подкрепа други, които ще са в центъра на икономическото възстановяване.
Пандемията налага бързо преразпределение на работна сила, редица компании и правителства мобилизират незаети служители в нови дейности, които са спешно необходими. Смятате ли, че подобна миграция на специалисти е възможна в България?
Не само е възможна, тя вече е в ход. Адаптирането на уменията и ролите на служителите към начините на работа след пандемията ще бъде от решаващо значение за изграждането на устойчивост на операционния модел. Основните качества, които са жизнено необходими в момента, са т. нар. resilience и agility. От една страна - устойчивост и приемане на „новото нормално“, т.е. да се научим да живеем в една несигурна, непрекъснато променяща се среда, от друга страна - бърза адаптивност и гъвкавост, които ни помагат да оцелеем в сегашната ситуация.
Не са малко компаниите, които бързо се адаптираха и дори са повече от успешни в сегашната ситуация. Например, най-голямата в България високотехнологична фабрика за етанол и суровини, получени при производството им, денонощно произвежда спирт за дезинфектанти. Трансформацията на много предприятия в производство на суровини и материали, свързани с кризата – маски; предпазни материали и т.н. Кризата COVID-19 ни напомни, че хората са мотивирани на най-високо ниво, когато могат да свържат своя принос с по-голяма цел и мисия.
Какви ще са новите тенденции на трудовия пазар у нас и в световен мащаб след пандемията? Как ще се пренареди търсенето и предлагането на работна сила?
Тъй като пандемията води до дълбоки обществени и организационни промени, лидерите имат възможност да са успешни, проектирайки бъдещето на бизнеса на основа на уроците и практиките, които техните организации са усвоили по време на ускорения си отговор на кризата. Работещите в различни отрасли също трябва да разберат как могат да се адаптират към бързо променящите се условия, а компаниите трябва да се научат как да приспособят тези служители към новите роли и дейности. Тази динамика надхвърля отдалечена работа или ролята на автоматизацията и изкуствения интелект. Става въпрос за това как лидерите могат да преквалифицират и усъвършенстват работната сила, за да предоставят нови бизнес модели в ерата след пандемията.
За да посрещнат това предизвикателство, компаниите трябва да изработят стратегия за таланти, която развива критичните дигитални и когнитивни способности на служителите, техните социални и емоционални умения и тяхната адаптивност и устойчивост. Сега е време компаниите да удвоят бюджета си за обучение и да се ангажират да преквалифицират. Развитието на този „мускул“ също ще укрепи компаниите за бъдещи сътресения.
С други думи, инвестиране в устойчивост в едно несигурно бъдеще. В един пост-COVID свят целта, потенциалът, перспективата и възможността вече не са насочени към бъдещето стремежи, а реалността на "тук и сега".
преди 4 години Има и вариант да се смени ръководството по върховете, но твоят пряк началник и неговия началник да са "Путин" и да не взимат отношение по наболелите въпроси, а само да прехвърлят гърч-а надолу. Това беше пък моята причина. Е, да взех малко пари и ми е по-близо. То пък сега от вкъщи от както пуснах децата на градина се родих :). За в бъдеще, които работодател иска да се ходи редовно до офис ще губи служители поне в ИТ. Безсмислено е. Нещо повече вече и от командировки не виждам смисъл при новите технологии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Споко, никой пет пари на дава. Пиши каквото и както си искаш. Тук е като градски ***, колкото з.дници, толкова и мнения. Та и ти не правиш изключение. Така че, пиши и да не ти пука. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години има го и този момент, но го има и чисто управленския... примерно аз си тръгнах от последните две заради смяна на прекия ми ръководител... след като махнаха тоя/тая дето ме беше назначила и сложита тоталния некадърник, щото е по евтин.... всичко се съсипа... в рамките на 6 месеца целия тийм се смени.. това също е повод за бърн аут. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Аз съм от поколението, което само учи Бейсик ,а жена ми помагаше в C++. Рискът за вашата гилдия от к19 е еквивалентно да кръстосате два пъти краката си пред пичът от поддръжка на хардуера стоящ на 5 м от вас госпожа Илиева.Можете обаче да помогнете временно с наемането на слабоквалифицирани кадри за повтарящи се операции. Що се отнася до риска от работа в дома той е най вече в ритъма на работа както при поточната линия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Извинете за правописа "над(т)делеят, бащиц(с)а, тълп(б)а, свършат .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За руснаците винаги е било добре да имат един диктатор, бащиса, за пияната ***. Интелигентните руснаци не могат да натделеят над тази тълба. Все още по селата и крайните места се играе комар "на живот". Това е като ти свържат парите залагаш живота си, ако загубиш. И най страшното е, че това се изпълнява. Припомнете си какви събития стават след всяка смяна на бащицата. Така че за *** по-добре е Путин да си е на власт. А ние, Щатите и Европа да се готвим за война, за да има мир. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "професионалното прегаряне", това го има и когато работиш в офис, дори е доста по-засилено. Двама бивши колеги си пуснаха СВ-та в една нова фирма, тъй като им бе омръзнало от нашия софтуер, от там веднага им предложиха 1к лв отгоре и заминаха. Според мен това е един от основните проблеми в ИТ сферата, често компаниите имат само един продукт и след време ти писва и въпреки, че другите условия са ок, ти искаш да се занимаваш с др проект. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Явно кризата е дошла и при вас, тролещите копейkaджии, щом си толкова усърден, вечно пръв на барикадата! Е, ако имаше и капацитет да напишеш нещо и по темата, а не само редовните опорки, можеше и да получаваш по 10 рубли на коментар, вместо по 5, ама кво да се прави. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години що не идеш да живееш в гетото и да не плащаш ток ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години У Сливена града голема. отговор Сигнализирай за неуместен коментар