Левон Хампарцумян: Дори само процесът по влизането в еврозоната носи позитиви

Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001 г. Член е на ръководството на БОРИКА. В периода април 2005 – април 2008 г. и април 2011 - април 2015 г.  е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Член е на борда на Българския форум на бизнес лидерите и на Управителния съвет на Института за пазарна икономикa.

От 2015 г. е председател на Обществения съвет на TELUS International, а от 2017 г. е и член на Почетния тръст на Фондация „Международна награда на херцога на Единбург – България“.  В периода 2008 – 2012 г. е председател на Настоятелството на Софийския университет„Свети Климент Охридски“.

- Г-н Хампарцумян, смятате ли, че са реални опасенията, че евентуално присъединяване на страната ни към банковия съюз ще предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) властта за надзора над най-важните банки в България и евентуалното им ликвидиране в случай на криза?

- Времето за присъединяването към банковия съюз трябва да бъде разглеждано в контекста на пътната карта за присъединяване към еврозоната. Приемайки еврото, естествено ще станем и поднадзорни на единния регулатор в лицето на ЕЦБ. България има декларирана амбиция за влизане в Еврозоната и следователно ЕЦБ е ключов фактор в регулирането на финансовия сектор в България под една или друга форма.

Относно самото влизане в еврозоната, според мен това е по-важно като процес, а не толкова като резултат, защото съществената част от резултата вече го консумирахме. Искам да кажа, че тъй като сме във валутен борд от 20 години, чрез фиксирания курс сме изконсумирали значителна част от негативните ефекти от присъединяването към една такава обща валута.  А процесът означава по-висока степен на доверие към България, по-висока степен на прозрачност на финансовия сектор, евентуално по-изгодни лихвени нива и по-висока степен на интеграция на България при отличниците на ЕС.

- От средата на януари влязоха в сила промени в Директивата за платежните услуги, така банките се лишават от монопола единствени да държат информация за банковата сметка на своите клиенти, както и достъпа до нея. На практика вече може да се прави банков превод, но без банка. Има ли вече отражение при банките, за клиента е ясно, че е по-евтино, бързо и удобно?

- Новите регулации дават достъп до повече възможности, по-евтини и достъпни услуги. Именно това очакват от нас клиентите ни и ние се стремим да им го предоставяме.

- Възможно ли е банките да компенсират ниския нетен лихвен доход с вдигане на таксите?

- По-скоро не. Целта е да се повиши конкуренцията. Разбира се, би трябвало всички останали изисквания, свързани с анонимността на клиентите, познаването на особеностите им, да бъде изпълнено също. 

- В България транспонирането на тази директива става чрез Закона за платежните услуги и платежните системи, но промените в него още не са приети. Имате ли информация за подготвяните изменения?

- По-добре би било да коментираме готовия законопроект, когато стане факт. 

- Асоциацията на банките не работи ли със законодателите по този казус?

- Има работни групи, които все още разискват спорните точки.

- Как ще се отразят тези промени на българския банков пазар, защото директивата получава критики, както от страна на банките, така и от страна на fintech компаниите?

- Не искам да обобщавам, но част от работата на една ефективна банка е да предостави по-надеждни и бързи услуги от тези на fintech компаниите.

- Европейската комисия ще предложи регулации, според които паричните банкови преводи в евро ще станат по-евтини за крайния потребител. По-конкретно таксите, които се налагат на валутните банкови трансфери в евро, трябва да бъдат равни, на тези за банкови преводи в националната валута. Как това ще се отрази на преводите от България?

- Това е нещо, което ще се приеме. Дори да засегне част от приходите на банките, на по-широко макроикономическо ниво, може да се каже, че ще бъде полезно за еврото. Очевидно, че ще засегне приходите, но в по-широкия контекст е нещо хубаво.

- След силния старт на годината с двуцифрен ръст на печалбата през януари за февруари финансовият резултат на банковата система отчита спад от близо 189 млн. лв. Това на какво се дължи – лоши кредити или ниски лихви, които водят до ниски приходи?

- Не би трябвало едно тримесечие да ни навежда на генерални твърдения. Ако това е тенденция в поредни тримесечия или години, би било притеснително. Знаете, че при растяща икономика една голяма част от мениджърските грешки при банките се компенсират автоматично. Но добрите управленски практики и предпазливото управление на риска са ключови за успеха в сектора. Лошите кредити са в тенденция на намаляване, което е напълно очаквано при растяща икономиката и по-внимателна банкова политика.

- УниКредит е една от банките, които през април въведе отрицателни лихвени проценти...

- Не сме въвеждали отрицателни лихвени проценти.

- Да, не е въведено директно като отрицателна лихва в лихвения ви бюлетин, а чрез тарифата за таксите и комисионните за бизнес клиенти. 

- Имаме разходи, които плащаме на БНБ върху депозитната си маса, и тези разходи по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани. Това е нормално, така банките пренасят върху вложителите загубите от управлението на валутните резерви на Българска народна банка (БНБ) и политиката на ЕЦБ.

- Да, но това според някои анализатори изкривява статистиката, защото спадът на лихвения процент по депозитите намалява и на практика се отчита по-нисък лихвен марж.

- Не бих анализирал от тази гледна точка. Банковата система се ползва с достатъчно голямо доверие, хората си държат парите в банките и това за нас е допълнителен разход, поне към този момент, докато не се обърнат тенденциите в лихвите.

- Новият Международен стандарт за финансово отчитане ще накара банките да признават загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти на много по-ранен етап. Как  ще се отрази това на сектора?

- Тези стандарти са, за да се изпълняват, и ние го правим и ще продължим да го правим.

- Питам ви, защото според едно прочуване на Deloitte това ще доведе до ръст на провизиите за кредитни загуби с 50%.

- Всички регулации се правят в периоди след криза на пазара и на база на исторически данни, за да предотвратят катаклизми, които вече сме преживели. Разбира се, кризите затова са кризи, защото са трудно предсказуеми. Новите, по-тежки регулации са създадени за да предотвратят криза от типа, която имахме през 2008 – 2009 година. Това обаче не е 100% гаранция и продължава да бъде отговорност на мениджмънта на отделните банки.

Научете повече по темата за еврозоната на специализираното издание на Клуб Инвестор „Банки и финанси“, което ще се проведе на 9 май 2018 г. в Capital Fort. Събитието е посветено на актуалните теми в банковия сектор и дигитализацията на финансовата индустрия. Повече за програмата и лекторите - тук.