Христов: Банките трудно ще преразпределят свръхрезервите си без риск

... Ликвидността не може да се изконсумира толкова бързо...

- … Да, тя не може толкова бързо да се абсорбира от икономиките и значителна част от нея остава и в балансите на централните банки.

А ако погледнем активната страна на баланса на управление „Емисионно“? Как се променят инвестициите?

- Инвестициите на „Емисионно“ не се променят значително, поради една проста причина – мандатът за инвестиране е определен в закона. Той е много консервативен. Законът е много ясен. От гледна точка на рейтинг по дългосрочните ценни книжа – минимум двата най-високи, т.е. не по-нисък от АА. Като се погледне т.нар. инвестиционна вселена, няма много дългови инструменти, които да отговарят на това ограничение.

От гледна точка на валутна експозиция - законът забранява открити позиции. Поради факта, че в пасива на БНБ липсва значителен размер долари и други валути, основно за инвестициите разполагаме с евро. Това не ни дава възможност да използваме увеличението на лихвените проценти в САЩ, като инвестираме повече в доларови активи. Нямаме в пасива долари, а и не можем да заемаме открита валутна позиция (последващото хеджиране на открита валутна позиция на практика консумира доходност и не води до подобряване на общата доходност).

От гледна точка на инструментите, които са разрешени – държавни ценни книжа, наднационални и обезпечени облигации - зададеното ни ограничение за рейтинг ни кара да отиваме в сегменти, които са много сигурни, например германски ценни книжа и книжа от страни от ядрото на еврозоната. По закон нашите инвестиционни ограничения не позволяват да инвестираме в ценни книжа от така наречените държави от периферията на еврозоната (Италия и Испания, например). Тази инвестиционна рамка води до експозиции, концентрирани в страните от ядрото на еврозоната, което от една страна отразява стремежа за сигурност, но от друга страна значително влияе върху доходността в посока нейното понижение. Експозициите към сигурни книжа намаляват доходността, но увеличават стабилността на баланса на управление „Емисионно“, а оттам – на валутния борд и икономиката като цяло.

Как отрицателните лихвени проценти по свръхрезервите на търговските банки у нас ще се отразят на лихвените проценти по кредитите и по депозитите, а също и на поведението на домакинствата и фирмите?

- Трябва да се има предвид, че депозитите в банковата система са над 63 млрд. лв., а свръхрезервите на банките – около 7,5 млрд. лв. Това означава, че отрицателните лихви върху свръхрезервите не са факторът, който определя цената на финансиране на банките и оттам - и цената на кредита. По-голямо влияние има цялостното намаление на лихвените проценти по депозитите, което се движи от политиката на ЕЦБ, както и фактът, че домакинствата продължават да спестяват. Тези два фактора водят и ще продължат да водят до намаляване на лихвените проценти по депозитите. Част от това намаление се пренася и върху цената на кредита.

Но намалението на лихвените проценти по кредитите има лимит. След достигането на определено ниво на лихвените проценти по кредитите банките трудно ще отчитат реалния риск, който поемат, кредитирайки отделни домакинства или фирми. Всеки кредитополучател носи присъщо за него ниво на кредитен риск. Това, че общата среда потиска лихвите надолу не трябва автоматично да увеличава отпускането на кредити на фирми, които са по-рискови, тъй като това създава основа за проблеми в бъдеще, когато лихвените проценти започнат да нарастват. При достигането на определено ниво на лихвите по кредитите, което мисля, че нашата банкова система вече приближава, ниските лихвени проценти вече няма да могат да отразяват реалното ниво на кредитен риск на кредитополучателите.

А да очакваме ли отрицателни лихви по депозитите? По текущите сметки на фирмите лихвите са вече нулеви...

- Това е въпрос на политика на всяка банка в зависимост от това каква е структурата й на финансиране, каква е стратегията й, какъв е сегментът й... Това, което се вижда в други страни от еврозоната, Дания, Швейцария, където има отрицателни лихвени проценти на централната банка, е че няма отрицателни лихвени проценти по текущи сметки за домакинства, тъй като домакинствата са основен сегмент, на който се разчита за финансиране на банките. По-скоро се стига до близки до нулата лихвени проценти, но не и отрицателни.

Като говорихме за политиката на Фед, поскъпането на долара и очакванията за последващо поскъпване, то удачна ли ще е евентуална емисия на държавата в долари догодина?

- Трябва да питате финансовия министър...

А каква е оценката Ви за Бюджет 2016 г., който бе приет?

- В парламента по време на дискусията в комисиите управителят на БНБ представи мнението на централната банка за бюджета. Макроикономическите допускания са реалистични от гледна точка на съществуващата информация и прогнози. Основният въпрос е да се изпълнява стриктно приетият бюджет, т.е. предвидените оптимизации, съкращения и преструктурирания на сектори да се осъществяват. Ако те не се осъществяват, ще бъде поставена под риск планираната фискална консолидация.

Въпросът е бюджетът да бъде изпълнен така, както е приет – с приетите промени, за да може да се продължи фискалната консолидация. Тази година имахме определени мерки за преструктуриране на отделни сектори, които не се реализираха, в следствие на което се постига по-малка фискална консолидация от възможната на база на много доброто изпълнение на приходите от страна на МФ.

БНБ ще публикува детайлни прогнози за редица макроикономически индикатори. Един от тях е инфлацията. Какви са прогнозите за нея? Кога ще имаме инфлация?

- БНБ от много отдавна изготвя макроикономически прогнози, които са основани на добре структурирани макро модели. Имаме тримесечен цикъл на прогнозиране и обновяване на прогнозите. Това, което решихме да направим с цел нашето виждане за икономиката да бъде предадено на разбираем език за широката публика, за домакинствата и фирмите, е два пъти годишно в изданието на БНБ „Икономически преглед“ да публикуваме своите прогнози.

Това ще става във втория и четвъртия брой на публикацията всяка година. Нашият подход ще отговаря на най-добрите стандарти за публикуване на прогнози от централните банки не само в Европа, но и в глобален мащаб. Показателите, за които ще публикуваме прогнози са малко повече от тези, които обичайно се публикуват от другите централни банки. Хоризонтът на прогнозите ни е две години, в съответствие със стандартната практика за прогнозиране в централните банки.

БНБ вече определи общата вноска за банковата система във Фонда за преструктуриране на банки. Уведомени ли са банките за индивидуалните вноски?

- Определихме общата сума за системата и всяка банка е получила уведомление за нейната индивидуална сума. Срокът за внасяне е до края на годината.

А каква е методологията за определяне на рисковите фактори при формиране на индивидуалните вноски на банките?

- Методологията за определяне е описана в делегиран регламент на Европейската комисия. Начинът, по който се структурира формулата за изчисление на вноските, не е в контрола на държавите членки. Регламентът дава формулата и тя е еднаква за всички държави членки. Регламентът дава конкретните критерии, тегла и дефиниция коя година да се използва за база, когато се използва формулата за пръв път.

Според регламента трябва да се използват последните заверени годишни одитирани отчети преди влизането му в сила. Т.е. трябва да се използват данни за 2013 г., защото регламентът е влязал в сила преди да изтече срокът за одитиране на отчетите за 2014 г. Формулите и теглата на отделните рискови фактори са дефинирани директно в регламента. Така че БНБ няма възможност за голяма дискреция.

Но рисково-претеглени индивидуални вноски ще правят банките и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Вие споменахте, че това трябва да се регламентира с наредба на БНБ. Кога ще стане това и от кога банките ще правят тези вноски?

- Има нов закон за гарантиране на влоговете, който е основан на нова директива, който променя начина на изчисляване. До края на годината ФГВБ трябва да изработи методология за изчисление на рисково-претеглените вноски, която да бъде внесена в БНБ. На тази основа Управителният съвет на БНБ трябва да приеме наредба. Първите вноски за банките по тази наредба ще бъдат през 2016 г.