Jay Gould: Познахме, че пазарът в България ще се срути в есента на 2007 г.

Реших да продавам мъжки облекла, но нямах пари да заредя. Пуснах обяви, че приемам стока на консигнация. Никой не ми донесе такава, но се появи една зъболекарка, която искала да се види с мен. Само след ден се появи един микробус, пълен с костюми и мъжки облекла, производство на една от първите частни фирми в този бранш, а зъболекарката се оказа братовчедка на собственичката. Нещата потръгнаха, а скоро се появиха и други фирми производители, които караха стока, включително и един доста откачен дизайнер, който и днес работи в една от големите френски модни компании. С парите зареждах и обувки от Габрово и нещата потеглиха доста добре, макар и циклично. В един момент се оказа, че бях облякъл половината момчета, абитуриенти във Варна, и то с почти еднакви облекла (бяла риза, сако бордо и черен панталон), освен тези, бръкнали се доста дълбоко за дизайнерски сака. Но пък всички бяха доволни и щастливи, аз - също. Още работих и на държавната си работа, но скоро се наложи да напусна апартамента, който бях превърнал в магазин, и останах само отново на заводската си заплата.

След няколко месеца, прибирайки се в тогавашната квартира, където живеех с жена си, срещнах един познат  с негови познати. Те бяха решили да правят фирма за производство на дамско бельо и ме искаха като съдружник и управител. Ситуацията бе комична, защото си нямах и понятие от тази дейност, а всеки от тях имаше някаква задача, само аз – не. На въпроса ми защо съм им, получих краткия отговор, че искат да ги представлявам и да съм лице на компанията им.  Мислих около 2-3 месеца, но накрая приех. В завода нещата отиваха на зле, взех неплатена отпуска шест месеца, а после разбрах, че съм и съкратен.

Пари, разбира се, нямахме, или имахме съвсем малко. Аз продадох акциите си в Първа частна банка, които притежавах, всеки вкара също някакви дребни пари, но повече от мен. Основното ни финансиране дойде от лелята на единия съдружник, която ни връчи 40 000 лв. с не помня колко % лихва за 1 година.

Започнахме на една маса за хранене, където кроихме до 4 сутринта. Нещата обаче потеглиха с летящ старт, защото качеството ни бе много добро, цените ниски, а моделите модерни за онова време.

Бяхме и втората частна фирма за бельо в страната. Само след няколко седмици вече бяхме в едно мазе зад ВИНС, където имаше около 5-6 шивачки, а след няколко месеца наехме голямо помещение в Студентските общежития, където направихме цех за около 30 шивачки точно както и трябва да бъде. Наложи се да ходя с костюм и да впечатлявам новите клиенти в офиса, а колегите и колежката се трудеха в цеха, или тичаха по пласмента. Сутрин правихме оперативки, които в повечето дни минаваха в крясъци, но нещата вървяха. Разбира се, писна ми да съм нещо като коронована особа за показване и паради и скоро оставих единия колега в офиса, а аз се наврях в производството и започнах да тичам от магазин на магазин. После слагах пак костюм или сако и отивах в офиса, за да придавам важност на бизнеса. Нарисувах лого на компанията, едно весело папагалче. Така станахме популярна марка. Регистрирахме и марката на фирмата - за всичко от бельо до дрехи и обувки, само за парфюми не успяхме, защото се оказа, че името за парфюм е заето от френски дизайнер.

Ходих с бикини по джобовете, дори когато бях с жена си на дискотека, за да ги раздавам като подаръци, а по задника на едно момиче или жена се бях научил за миг да научавам размера, който носи. Свързахме се с една малка модна агенция и често в офиса имаше един куп момичета манекенки, които мериха бельо за ревю, или си чакаха реда за снимки, защото издадохме и каталог за магазините, които зареждаме. Случвало се е да влезе клиент в такъв момент в офиса и да остане втрещен и дори възмутен от цялата тази голотия наоколо и от щракащият с апарати и светкавици фотограф, но бизнесът е преди всичко.

Даваха ни в някакво предаване по телевизията, участвах и в няколко радио предавания, в които раздавахме награди на слушатели. Не го исках, но рекламата си е реклама, а бизнесът е най-важното.

Имаше месеци, в които шивачките вземаха по-големи заплати от нас, защото техните заплати бяха вързани с изработката, а нашите - с пласмента, но в добрите месеци на продажби вземахме тлъсти премии.

С парите от премиите скочих на фондовата борса във Варна и за колегите ми бе комична гледка да следя курса на акциите си всяка сутрин във вестниците. Затова бях често обект на шеги.

А акциите бяха “първокласни” дружества като Лекс, Първа Частна Банка и други.  Обикновено купувах акции месеци преди някакво общо събрание и малко преди него ги продавах. За мен бе пределно ясно, че никой няма да подари на акционерите 80-100% дивидент, но пък акциите скачаха преди събранието, понеже неясно защо повечето акционери вярваха в подобни басни.

След две години реших да се изтегля от компанията и да продам дела си. Бяхме станали лидер в страната, но бяхме спрели да се развиваме, вече имахме конкуренти, които ни догонваха, а колегите ми навлязоха помежду си в интимни отношения с някои от колежките. Аз не си падам по подобно задълбочаване на колегиалните връзки с хора вътре във фирмата и със съдружници. Обявих цената на дела си за продажба. Колегите ми бяха възмутени, защото бях сложил вътре освен своя дял от активите и бъдещите печалби. Днес сумата е смешна, но тогава бе значителна. Ако обаче те не купеха, имах купувач за дела си, затова се заредиха седмици на пазарлъци, на счетоводители и адвокати. Оказа се, че за пръв път в историята на България се продава частна фирма и никой не знаеше какво точно да се прави. Накрая подписахме сделка, платиха се много големите тогава данъци и най-вече данък общ доход (не 10% като сега) и се разделихме.

Останах без работа и с пари за един апартамент в джоба си след 2 години работа и старт почти от нулата

Жена ми имаше с една приятелка магазин във Фестивалния комплекс, но исках да произвеждам пак, и реших да започна производство на дамски тампони. Намерих си съдружник и започнахме проучване. Основната пречка се оказаха доставките на памук. В България нямаше редовни доставки, а тези, които влизаха, бяха с различно качество. Така след едно лято на проучване идеята пропадна. Без качествен памук нямаше да можем да пускаме редовно качество, с което да се конкурираме с вноса, и така всичко стана безсмислено. А да внасяме сами през българските митници ни се видя опасно начинание. Щяхме да сме обект на потенциално изнудване при всеки внос и липсваха достатъчно познати в митницата, за да прескачаме този проблем.

През това лято поради многото си свободно време изкарах какви ли не курсове, записвах се на всичко, което ми хванеше окото – от това как се управлява фирма за недвижими имоти, до курс за заложна къща, а се записах и на брокерски курс към фондовата и стоковата борса.

Този за стоковата борса бе воден от бившият председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата доцент Христо Миленков. Издържах изпитите и за двата курса без проблем и взех дипломи, но се въздържах да си купя брокерки стол, както на Стоковата,  така и на Фондовата борса във Варна. Бяха много пари, а и на борсата нещата бяха започнали да не ми харесват. С право – скоро започнаха да се пукат първите пирамиди, а малко след тях и някои борсови дружества. Борсата почти замря. 

Каква е инвестиционната ти стратегия?

Стратегиите в зависимост от ситуацията изискват и различен поглед или прилагане. Фундаментален, технически, математически цикли, природни и сезонни цикличности, политически събития, отчети или доклади, включително и на ООН по прехраната, например (много са добри – от малкото прогнози на които вярвам са), и всичко, което може да даде някакъв сигнал за промяна или продължение на тренда.

В 90-те бях чувал за технически анализ, но ми изглеждаше пълно шарлатанство, затова купувах акции на фондовата борса, а после ДКЦ изцяло на някакви си представи за фундаментален такъв. Малко преди 2000 г. се заех да видя и какво е това технически анализ и видях, че си заслужава. Дори отделих пари и изкарах един ден при Ивайло Груев, като платих пълен курс, въпреки че бях само един ден там. После четох всичко, което ми попаднеше по темата. Сега смело мога да кажа, че сам по себе си техническият анализ е нещо много полезно, но самият той се разделя на толкова видове и подвидове, че човек като нищо може да се загуби в него, или да добие погрешни представи. При това аз съм с убеждение, че колкото повече “техничари” има на един пазар, толкова той е по-труден технически, защото големите банки и фондове в него волно или неволно заради колосалните си размери може да го разместят при заемане на позиция или просто да го манипулират. Там, където няма техничари, нещата са по-лесни, но пък тези пазари често нямат ликвидност и спредовете са много широки.

На валутния пазар често внимание може да ми привлече някоя техническа фигура, но от там се започва - разглеждане или осмисляне на фундаментални фактори, очаквани новини. които може да окажат значение, настроенията на останалите спекуланти и техните представи за пазара. Това обаче не значи, че вниманието ми може да не се привлече от чисто фундаментални причини.

Например - пазарът на рублата в началото на 2014 година

Знаех, че рублата пада още от 2013 г., но ако не бяха събитията в Украйна, едва ли бих погледнал там. Предположих, че украинската гривна ще пада, но тъй като гривна няма как да търгувам на късо, се обърнах към рублата, която е нейна по-голяма сестра. Защо сметнах, че двете ще са свързани? Много просто.

1. Украйна в продължение на десетилетия е била част от СССР, а преди това от Русия. Което значи, че двете икономики са свързани значително и не могат една без друга, поне не и без жертви и от двете страни.

2. Украйна е най-голямата държава в Европа като площ след Русия, което значи, че един разрив с Русия ще значи загуба за руската рубла.

3. Много от олигарсите в двете страни имат бизнес интереси и от двете страни на границата, което ще значи, че и едните и другите ще започнат изтегляне. Това пък значи обръщане на поне част от материалните активи в кеш и обръщането им от гривни и рубли във валута.

4. Намесата на властите в Кремъл още при протестите против Янукович ми покажа, че едва ли Путин ще се примири с изгонването на неговия човек, което означава скрита или явна война и то продължителна. А когато има война – има винаги риск от инфлация, освен ако държавата не е страхотно богата и с много диверсифицирана икономика, а такава нямахме в този случай.

5. Огледах акциите на руските компании, които са на Wall Street– „Яндекс“ например, с идея да ги скъся, но реших да не се разпилявам с тях, защото акциите на една компания може да се манипулират по-лесно от валутата на дадена страна.

6. Затова започнах да оглеждам технически рублата. Тя обаче не е валута, на която лесно се прилага технически анализ, но стигнах до извода, че ще спадне в следващите месеци до около поне 57 рубли за евро, ако не и до 100.

6. Огледах валутните резерви на Русия и ги сравних с тези по време на войната в Грузия и как е подействала войната на тях. Умножих 2 седмици война (тази с Грузия) на 2 години, и то на много по-широк фронт.

7. Предположих, че ще намалеят и приходите на „Газпром“ и другите компании, които се занимават с нефт и газ, но аз съм писал за това във форума. Това означаваше, че ще спаднат и държавните приходи, а колкото и да се направи опит да се свие вносът (ембаргото например), то това няма как да стане изцяло, а много от вноса ще мине по нови пътища.

Така открих в началото на годината позиция по-скоро пробна, от която излязох след анексирането на Крим и влязох отново в средата на лятото, когато започна сериозната война в Източна Украйна и бе пробито едно от техническите нива. Спредът бе жесток и още с откриването бях значително вътре, но предполагах, че ще съм прав, още повече, че войната се ожесточи, а близките до преди година нации се намразиха една друга жестоко под влияние на пропагандата и в двете страни.

Трябва да кажа, че следях внимателно и какво се пише из руски фейсбук групи или форуми по финансови въпроси, както и разговарях с не един руснак, който има имоти тук, в България.

Това, което ми направи впечатление, бе, че малцинството, но основно по-интелигентните хора или тези от финансовите среди, не възлагаха големи надежди на рублата. По-късно разбрах и че много руски банки са хеджирали своите позиции в рубли или са открили позиции против родната си валута, а ако самите руснаци пет пари не дават за рублата си, защо да го правя аз?

С покачването добавях, където мога при корекциите, но най-драматични бяха събитията от началото на декември, когато имаше големи плащания по дълговете на руски компании. Това, което бе интересно, обаче бе друго и за него писах в Investor. Например, неясно дали когато Руската централна банка се намесваше, или голяма корпорация продаваше валута, но изведнъж се сключваха сделки с няколко рубли по-ниско, след което пазарът скачаше отново.

Започнах да слагам ордери ниско. Някои от тях бяха прескачани, при други не се сключваха сделки, но при някои имаше такива. Така за броени минути изведнъж човек можеше да отвори на по-ниска позиция и да затвори почти веднага или да я ползва за добавяне.

Естествено имаше и случаи, при които лимитираната поръчка се изпълнява, но рублата имаше сделки и на още по-високи нива. Тогава изведнъж светваш в червено и ако си лаком, като нищо може и да изгориш, но ако си бил предпазлив, скоро нивата се възстановяваха. На някакъв шантав късмет на 16 декември излязох от позиция почти на върха, но и там бяха моите максимални технически нива. Спредът отново бе жесток, но печалбите си струваха, а малко след това повечето брокери или спряха търговията с рубли, или качиха жестоко изискванията си за маржин. 

За най-големите удари на Jay Gould четете в третата част на интервюто!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.