Jay Gould: През 90-те бизнесът се стартираше много по-бързо

Продължаваме традицията за интервюта с активни участници във форума на Investor.bg, a новото интервю е с варненеца Jay Gould.  След биографичните интервюта с Батя, fortiss и Alonso ви представяме историята и опита на варненския предприемач и борсов участник.

Пари, разбира се, бяха нужни, но съвсем не в размера, нужен сега за много сходни бизнеси. Разликата между тогава и сега е следната:

В началото на 90-те държавата бе в насипно състояние, което значи, че контролът над бизнеса бе много по-слаб. Разбира се, данъчните власти, си гледаха работата както сега, но го нямаше, или поне не се изискваха, хилядите разрешителни режими, както е сега.

Ако искаш да започнеш производство, можеше да го започнеш навсякъде, без нужда от промяна на предназначение (тромава, бавна и скъпа процедура сега), а контролните органи бяха малко и минаваха сравнително рядко. Разбира се, бе нужно да се спазват изисквания на ХЕИ и още няколко инстанции, но те бяха малко, лесно изпълними и сравнително евтини.

Днес, преди да се започне какъвто и да е бизнес, е нужно ваденето на един куп документи и регистрация в множество държавни организации, всяка от които има свои изисквания. Което струва пари и време, а времето също е пари. Много хора днес се отказват, защото освен риска от инвестицията си ще се наложи да поемат и административния риск, с което се оскъпява всеки бизнес.

Не е случайно, че държавите, в които бизнес се прави лесно, са и водещите в света като жизнен стандарт и като нива на безработица. Законите, наистина, са затова, за да се спазват, но, както е казал Тацит, многото закони водят единствено до корупция. За един бизнесмен от Хонконг, Сингапур, Швейцария или Канада, е ясно какво може да си позволи и какво не, докато тук границите често са размити, неясни, често променящи се, подлежащи на тълкуване, в резултат на което и скъпи за много хора. А качество се постига с количество.

Ако няма желаещи да правят бизнес, то и този, който го има, няма да е конкурентен, когато излезе на истински пазар извън страната. Например, когато започнахме първата година с търговията с бельото, аз и още един от съдружниците водихме счетоводството на фирмата. И не само това - дори минахме данъчна проверка, а данъчната - една млада дама, само се бе развеселила на нашата наивност и ни показа някои грешки, които бяхме допуснали от незнание.

Втората година наехме счетоводителка с образование на щат във фирмата. Сега дори през ум не би ми минало, ако някой ден се заема с бизнес пак, да водя счетоводство сам, а дори счетоводството струва пари и то понякога не малко.

Каква беше конкуренцията тогава спрямо сега? Имаше ли конкуренция от вносителите?

Имаше, макар не такава, каквато има днес. Когато ние започнахме производство на бельо, бяхме втората частна фирма в страната, а първата бе набрала значителна преднина. Освен нея съществуваха и няколко държавни фирми в същия бизнес. Имаше вече и голям внос. Бельо се внасяше вече от Китай, от Дубай, както и бельо на Триумф (Германия), но нашата идея бе да предложим по-добро качество от китайското и по-ниски цени от германските.

Платовете, с които работихме, бяха български, а интересното за тях бе, че бяха произведени от отпадъците от две предприятия в Димитровград. Инженерите и химиците в заводите се бяха събрали, за да решат проблема с отпадъка, и бяха създали доста качествен плат, подобен на ликра.

Проблемът за нас настъпи, когато отпадъците свършиха и се оказа, че е нужно да се изработва плат за нас. Но се оказа, че най-качественият става точно от отпадъци. Конкуренцията не ни бе проблем, защото скоро стигнахме сравнително много добро качество, а въпреки че плащахме доста добре на шивачките си и бяхме им създали доста социални придобивки, бяхме свалили цените почти до китайския внос. Можехме и още, но решихме, че е пазарно по-добре да предлагаме леко по-висок ценови сегмент, за да се отличаваме.

Разкажи за бизнеса с носни кърпички - какви са били изискванията в началото и какви след това, години след като си продал бизнеса?

Бизнесът ни бе с влажни кърпички. Подобни имаше по времето на социализма във всяка аптека, бакалия или ресторант. Тогава бяха "Българска роза", даваха ги след консумация в заведенията и струваха 3 стотинки.

Когато реших да се захвана, тези кърпички бяха изчезнали и се предлагаха подобни, но много по-скъпи от по 20 стотинки. Аз пуснах едни скъпи под марката "Делириум" на цена по 28 стотинки за 2 броя в кутийка. Както и едни по-евтини - за заведения - с марката "Фреш" - по 4 стотинки за краен клиент, но с миризма на лимонов цвят. Ако не се бе наложило да остана без съдружник, може би още щях да ги произвеждам.

Когато вече дойде време да започна с бизнеса, се обадих на една приятелка адвокатка да провери какви точно изисквания ще има към мен държавата. Тя ме изпрати при дама, работеща в тогавашното ХЕИ, която след дълго ровене намери нужното - половин машинописна страница от 1958 г. в която бе описано с какво трябва да разполагам и в какво помещение. Лесно изпълними условия, като дори нямаше изискване за помещението, стига да не се вдига шум над определени децибели (бях в пъти под тях) и да има под, който да може да се мие.

Само няколко години, след като бях продал бизнеса, видях един куп документи, свързани със същия този бизнес. Например, едно от изискванията бе да се плаща такса за извозване на отпадъци, а отпадъци при това производство просто няма... Такса обаче има, както и един куп документи за водене с нея.

Занимавал си се с много бизнеси, какво щеше да се случи, ако ги беше задържал досега?

Вероятно някои щяха да фалират след време, а други да се развият. Във всеки бизнес обаче е нужно човек да има съдружник или съдружници, а може би точно в техния избор се корени успехът или неуспехът на една фирма. За сам човек всичко е по-трудно и няма как да се обхванат всички аспекти. Дори не е нужно съдружниците да имат едни темпове на работа, защото често този, който много бърза, греши и ще си строши главата, ако е сам, а този, който много се бави, ще изостане в бизнеса.

Какъв е шансът за стартиране на малък бизнес днес? Магазинчетата умряха заради веригите, дори земеделието вече не е за стартъп бизнес. Дори и програмирането като бизнес има нужда от сериозен екип и дори капитал?

Смятам, че малки или големи рисковете винаги има. Един малък магазин би могъл да бъде успешен, ако се намести в бизнеса. Давам примера с две бакалии, които не само оцеляват, а едната дори просперира и се разширява въпреки наличието на два магазина "Пикадили" в близост. Понякога тясната специализация е тази, която би развила или спасила даден бизнес в продажбите, защото големите вериги при цялото си старание не могат да обхванат всичко, защото те самите са обрасли понякога с прекалено много бюрокрация или йерархия вътре в тях, която пречи на бързите промени.

За капитала си прав, най-малкото защото днес има административни разходи, които не е възможно да се избегнат и са заложени дори преди стартирането на бизнеса. Въпреки това с малко повече пари има възможности, а нашите IT специалисти понякога показват, че дори с много малко може да се постигнат големи резултати поне за определени периоди от време. Но може и много други неща.

Например, имам идея за 2-3 вида бизнес, които в момента няма във Варна, и смятам, че биха вървели много добре, но засега отлежават в чекмедже, защото лично не смятам засега да се занимавам с тях. А да ги подарявам ей-така - просто не си струва.

Защо се наложи да напуснеш апартамента, направен на магазин, в който продаваше дрехи?

Защото аз и живеех там с приятелката си, която после ми стана и съпруга. В половината апартамент живеехме, а в хола бях направил магазина си.

Смешно днес, но тогава като че това не правеше голямо впечатление. Дори имам усещане, че на някои от клиентите им харесваше полудомашната обстановка и се задържаха с часове след покупката - на приказки и на кафе. Самите клиенти бяха странни, но в болшинството си приятни хора и често ми водиха още клиенти.

Имаше и комични ситуации. Звъни напорист клиент в извънработно време и въобще не се вълнува, че излизам по хавлия от банята, или че току-що ме е събудил и държи да го обслужа, понеже има среща с гадже и иска да е блестящ.

Имаше един образ, идваше винаги с една бала пари по всяко време на деня и нощта, заставаше по средата на хола ми и разперваше ръце пред едно голямо огледало. Обикновено купуваше толкова много неща, че се налагаше и двамата после да направим няколко курса до колата му, за да ги оставим там. Обслужвах - къде ще ида и как да не го обичаш такъв клиент?!

Друга вечер, вече късно, идва  клиент и води свой приятел, който на следващия ден ще се жени, а няма костюм. Започвам да обличам човека, но се оказва, че всички сака са му къси в едната ръка. Сетих се, че човекът явно си  има дефект, но не казах нищо, а взех едно сако, което щях да връщам, защото на него наистина единият ръкав бе по-къс. Докато го носих от спалнята си (там имаше няколко щендера запаси с дрехи) в хола се молих дефектният ръкав да съвпадне и да не е на другата ръка. Сакото "заспа" на човека и никога не съм виждал толкова щастлива физиономия като неговата. Аз също бях щастлив!

В един момент се наложи да освободя половината апартамент. Изборът бе или да живея в другата половина, но да деля жилището с други хора, или да го оставя като магазин, но при наличие на външни хора. Затова просто напуснах, а и вече бяха започнали да отварят магазини за дрехи на главната улица. Година по-късно помогнах на съпругата си и на една нейна приятелка да отворят магазин за същите стоки на втория етаж на Фестивалния комплекс. Кръстих го "Паладиум" на името на дискотека в Ню Йорк. Магазинът вървеше добре около две години, докато самият комплекс не започна да запада. В един момент жена ми го закри, преди да започне да работи на загуба. 

Продължението на разговора очаквайте в следващите дни!

Повече за предприемачеството, за зависимостта между иновациите и повишаването на стойността на компанията ще научите по време на предстоящата дискусия "Иновации и предприемачи", организирана от Клуб Investor на 29 септември.

Клуб Инвестор се провежда с партньорството на конкурса „Най-добра българска фирма“ и Fibank, Ърнст и Янг България и Empower Capital.

Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов холдинг, “Резиденшъл Младост“, SmartMoney.bg, CEO Club Bulgaria, Start It Smart, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), Ловико Сухиндол, Академия по иновационен мениджмънт.