Камен Колчев е главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг. Той е основател на ЕЛАНА Агрокредит.
Г-н Колчев, увеличението на капитала на Елана Агрокредит АД приключи успешно с привличане на 14 млн. лв. В тази връзка, на пазара ли са пенсионните фондове? Кои типове инвеститори се включиха?
Тъй като ЕЛАНА Агрокредит се доказа като изгодна и стабилна ниско рискова инвестиция, можем да се похвалим с еднакъв интерес от институционални и индивидуални инвеститори. 57% от акциите бяха записани от пенсионни фондове, взаимни фондове и застрахователи, а 43% - от индивидуални инвеститори. Пенсионните фондове, които са акционери в дружеството още от миналата година, участваха активно в увеличението на капитала – това са ПОД Алианц България, ПОК ДСК Родина и ПОК Доверие. А вече имаме и нов сериозен инвеститор от този сектор – това е NN Пенсионно осигуряване (старо име ING Пенсионно осигуряване). Това, че почти наравно виждаме участие на институции и на индивидуални инвеститори е знак, че те вярват в доказалия се за две години работещ бизнес модел.
Масово се коментира влажното време, което е компрометирало реколтата от есенниците в Северозападна България, Югоизточна България и други региони. Като че ли единственият попътен вятър в платната на пазара на земя е кредитирането. Каква е вашата прогноза за цената на земята през тази година?
Проблеми с реколтата имаше и през изминалата година, но данните от НСИ показаха ръст от 10-15% на цената на земята в отделните региони на страната. Земята е особен актив, тъй като е ограничено количество и при засиления интерес към земеделието като цяло, няма как това да не рефлектира върху стойността й. Ето защо нашите анализи показват, че в краткосрочен и средносрочен хоризонт цената на земята ще продължи да се покачва. Очакванията ни за 2015 г. е да имаме поне 5% ръст на годишна база.
Ще се справи ли Елана Агрокредит АД при реализирането на ресурса си при лихва около 10% годишно при нарасналата банкова конкуренция?
Целта, която сме си поставили, е да осигуряваме една доста прилична доходност в рамките на 8-12% годишно при на практика безрисковата инвестиция, която прави дружеството. Разбира се, че отчитаме конкурентната среда и ликвидността на пазара, което неминуемо води до спад на лихвите по кредитите. Неминуемо това ще доведе и до спад на стойността на заемния ресурс, с който ЕЛАНА Агрокредит финансира земеделските производители. Същевременно обаче пада и цената на ползвания от дружеството заемен ресурс. Ето защо считам, че дори и да се стигне до корекция на лихвените нива по договорите за финансов лизинг, то това ще се компенсира от спада на цената на привлеченото финансиране.
Може ли да раздадете като лизинг още ресурс, тоест има ли място за нови увеличения на капитала или Елана Агрокредит достигна момент на зрялост?
Привлечените над 14 млн. лв. чрез публичното предлагане реално ни дават възможност за допълнително дългово финансиране в рамките на до 28 млн. лв. така че общо дружеството ще може да финансира земеделските производители с над 42 млн. лв. Смятаме, че този ресурс ще бъде инвестиран за период от 2 години. С този ресурс ЕЛАНА Агрокредит вече може да премине към следващия етап на развитие на бизнеса, в който започваме да предоставяме допълнително финансиране за клиентите ни с договори за финансов лизинг за земеделска земя: краткосрочни кредити за покупка на торове, препарати, семена, горива, техника, съоръжения за напояване и др.
Плановете ни са компанията да направи следващо увеличение, след като инвестираме планирания ресурс. То няма да е вече в отношение 3:1, а вероятно ще е 1:1. Настоящото увеличение беше толкова „агресивно“, тъй като ние все пак стартирахме от много ниска база.
Как върви подготовката за IPO на Сирма груп?
Все още проспектът не е одобрен от Комисията за финансов надзор. Предлагането ще се планира, след като се получи одобрение от регулатора. На този етап се предоставят допълнителни документи.
Наскоро директорът на румънската борса Людвик Соболевски каза, че България е един от капиталовите пазари в региона, на които се случва нещо, като даде пример със Сирма. Значи все пак пазарът не е слаб, както сме свикнали да се обвиняваме?
Основните пречки пред пазара са липсата на предвидимост, стабилност и последователност в политическите решения, които му попречиха в последните години. Всяка промяна трябва да е съгласувана с пазара и оценена като ефект, за да може да не гоним и малкото останали инвеститори.
А иначе българският фондов пазар показа от 2013 г. и до средата на 2014 г., че започна да наваксва изгубеното. Но беше спрян от случая с КТБ. Към този проблем се добавиха впоследствие действията около т. нар. пенсионна реформа. И още – законовите промени в собствеността на земеделската земя, които застрашиха публичните дружества, притежаващи земя. Последният проблем вече е решен чрез нови законови промени. Влиянието от КТБ като че ли отслабва. Остава пенсионната реформа.
Но ето че успешни предлагания като това на ЕЛАНА Агрокредит дават позитивния сигнал, че инвеститорите не са изчезнали. Те са готови да участват там, където виждат прозрачен бизнес с работещ модел, добра дивидентна политика и добри перспективи. Заявените предстоящи първични публични предлагания на Сирма Груп Холдинг и на Смарт Органик също са важен сигнал. Щом добри компании са избрали да търсят финансиране чрез фондовия пазар, значи има перспектива. И аз вярвам, че ще има и още такива компании.
Каква е прогнозата ви за движението на SOFIX в следващата година и години? През 2007 г. доста успешно очертахте краят на балона, сега като че ли пазарът е навлязъл в продължителен рейндж, вече в продължение на над 6 години?
Като сравним БФБ със съседните и развитите пазари, виждаме какъв потенциал за сериозен ръст има нашата борса. Според мен в момента, в който престанем да даваме противоречиви сигнали към инвеститорите, на БФБ ще настъпи ренесанс. Трябва ни малко политическа и икономическа стабилност. За мен позитивните сигнали за продължаване на възходящия тренд от края на 2013 г. и началото на 2014 г. са налице.
А е крайно време и държавата да се замисли за останалите в патримониума и активи. Имаше идея за листване на БЕХ на борсата, за която сега нищо не се казва. Да се листват големи държавни активи на борсата, да се продадат през борсата миноритарни пакети от тях – това съседните страни отдавна го направиха, и резултатите не закъсняха. А най-интересното е, че цените на държавните компании се повишиха значително след листването им.
Нужни ли са законови промени, за да се раздвижи пазарът, например възможност да се влагат акции и да се теглят акции от борсово търгуван фонд (ETF), за да се случи той най-сетне, или клирингова къща, за да се случат късите продажби в пълната им сила?
Много е важно законовите промени на този пазар да стават координирано и предвидимо за пазара. Да бъдат съгласувани с инвестиционната общност и да се обсъждат, за да може пазарът да оцени въздействието на промените. Не както стават нещата сега – импулсивно и с месеци неяснота какво точно ще се случи.
Иначе има какво да се променя и усъвършенства. Съгласен съм, че са необходими промени, за да се насърчи въвеждането на нови продукти на пазара. Но аз бих посочил най-големия проблем в момента – това е, че пазарът на корпоративен дълг беше буквално съсипан заради несъвършено законодателство. Недобросъвестни емитенти използваха пролуки в законите, за да мамят облигационерите. И така, един важен източник на финансиране за бизнеса, не може да бъде използван, защото никой вече не вярва в него. Трябва да се направят промени в няколко закона, за да се осигури защитата на облигационерите и да се върне доверието към този пазар.
Друга важна промяна за пазара е въвеждането на мултифондовете с възможност за инвестиране в по-рискови активи. Ясно е, че в дългосрочен план инвестиция в основните индекси генерира положителна доходност. Това ще бъде още един фактор за развитие на капиталовия пазар.
Какво е мнението Ви за програмата за саниране на панелни блокове, след като управлявате фондове за енергийна ефективност от години и имате опит с материята?
Енергийната ефективност е нещо, в което дълбоко вярвам, и съм убеден, че инвестицията в нея е по-важна от изграждане на нови мощности. Санирането ще подкрепи малките фирми, които не могат да се включат в инфраструктурните проекти. Хубаво е, че програмата предлага 100% безвъзмездна помощ, защото така ще отключи интерес към енергийната ефективност и усилията ще станат по-масови. Това в бившите социалистически страни също вече го свършиха.
Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.
Свързани компании:
преди 9 години интересно е че спрямо 2007 г сега пари има повече по доста слоеве на икономиката , но няма вяра и надежда - катализатор който да задвижи процеса за да започне надуване то на някои секториЕ тогава идваха и много ПЧИ, но пък сега има грантирани по милиард сека година - и ако им закъснее плащането , веднага вадят тракторитеНо пък после тоя милиард го спестяват и държат по банки - докога така отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нали точно този "оптимист" говореше за балона на БФБ през 2007 г, и винаги съм го смятал за един от виновниците да се намираме тук ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Няма по-добра новина за пазара от хейтърски коментари на неверници под статия на оптимист по време на криза! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Трябва и ИП да почнат да спазват закона и да се съобразяват с разпоредбите,а не да вървят след г..а на мажоритарите,само и само за да вземат някой лев.Пример е точно Елана и търговите за акциите на Арома и Арома реал естейт.Първото мина през КФН на 4тия опит,второто пак трябва да бъде върнато.И в КФН има много какво да се прави.Вярно че в последно време(след натиска срещу Мавродиев покрай КТБ) се поразмърдаха и почнаха да се съобразяват със закона,но далеч не е това което трябва да бъде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години За да има сериозен ръст на БФБ трябва да се махнат от там всички частни компании дето се правят на публични - т.е. тия със супер силните мажоритари. Останалите трябва да започнат да спазват правилата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Господинът вечно я пее тази песен, не е за пръв път, ама все не става нещо работата.Колкото за ренесанс на БФБ, няма начин, не и в момента. Добрите години 2003-2007г. на БФБ просто няма как да се върнат, защото нищо не е като тогава. Тогава икономиката ни растеше, имаше надежда, имаше работа. Сега нищо не е така, всичко при нас е умряло, за какъв ренесанс говорим? отговор Сигнализирай за неуместен коментар