Ив. Нейков: Зад идеите за пенсионна реформа няма разчети, липсват и цели

След 20 години например ще бъде ли балансиран бюджетът на НОИ, ако мерките на Калфин бъдат приети?

Експертният ми отговор е - не знам, защото няма разчети. Надяваме се, че някой ги прави, защото всеки законопроект трябва да има оценка на въздействието. На база на разчетите след пет години ще разберем на прав път ли сме или трябва да правим някаква корекция.

Какви мерки липсват сред предложените?

В основата на направените предложение стои тревогата от увеличаването на дефицита в НОИ и общото състояние на бюджета, това са принудителни мерки от дефицита. Но ако искаме да развием осигурителния си модел, липсват много важни неща.

Не може да имаме стабилна пенсионна система, без да имаме съвършено нова политика по доходите и не може да имаме решение на проблемите само с увеличаване на социалните осигуровки. Второ – не виждаме влиянието на демографската характеристика на обществото ни. Осигурителната система трябва да започне да работи по финансирането на нови социални рискове, свързани с увеличаващия се дял на възрастното население, тъй като ще расте броят на хората, които сами няма да могат да се справят с живота, особено самотните възрастни, за които трябва да бъде въведен нов осигурителен риск, какъвто не се предлага в момента – предоставяне на дългосрочни грижи на населението.

Вместо това виждаме едно безкрайно разтегнато във времето предложение, което няма да постигне очаквания ефект.

Предлага се нарастване на осигурителните вноски, срещу което работодателите традиционно възразяват, а и е в контраст с обещанието на управляващите за запазване на нивата на данъци и осигурителна тежест?

Единственият правилен път е увеличаването на осигуровките. Давам си сметка обаче, че по този показател каквото и да се предложи, от другата страна ще опонират, че ще се увеличи сивата икономика. Това ще бъде диалог между глухи.

Пак са необходими разчети и ако те покажат, че е необходимо увеличаване на осигуровките в определен размер, за да бъде намален трансферът от републиканския бюджет за НОИ, и ако се каже, че с тези спестени пари ще се финансира здравеопазването например, това означава, че ще има и по–здрави работници. Ако се каже, че спестените пари ще отиват само за образование, тогава за работодателите ще е ясно, че ще получат по-квалифицирани работници.

Тоест обяснението, че ще увеличаваме вноските, за да се намали дефицитът в НОИ, това не мотивира работодателите. Така че увеличение нека да има, но при постигане на мотивация за приемането им.

Отлага се отново решението за пенсиониране в сектор „Сигурност” и за ТЕЛК-овете?

Засега виждаме, че конкретни отговори на тези неудобни въпроси няма, пращаме ги някъде за преговори по други ведомства. Това е най-горещият картоф, с който се сблъсква един социален министър. Важна е и политическата подкрепа за радикалните мерки и куражът за прокарването им.

Остава валидно предложението за прехвърлянето на вноските към Сребърния фонд? Финансовият министър коментира, че има 1-2% от хората, които искат да си прехвърлят вноските за втора пенсия от УПФ?

Много интересно изявление, защото ако е вярно, защо беше цялата буря през декември по отношение на законодателството, което противопоставя втория на първия стълб. Или не е вярна тази теза, или ако е вярна – не разбирам истерията. Отново не е ясно каква е целта и отново няма разчети. Но безспорно - ако човек си премести средствата от място, където парите му се управляват, към друго, където не се управляват, при всички положения той ще загуби. При местене от капиталови фондове към солидарни хората губят пари и това трябва да се знае.