Ив. Нейков: Зад идеите за пенсионна реформа няма разчети, липсват и цели

Във вторник правителството, чрез вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, представи дългоочакваните окончателни предложения за промени в пенсионната система. Те предвиждат плавно повишаване на пенсионната възраст и стаж, както и повишаване на размера на осигуровката с 4,5% за период от 12 години. Процентът от общата осигурителна тежест, който се насочва за втора пенсия, обаче няма да бъде повишаван, като се запазва възможността да се избира дали тези пари да отиват към частен фонд, или към НОИ.

Беше уточнено, че до края на април предстоят съгласувания по параметрите в рамките на тристранката със социалните партньори, както и избистряне на предложенията за пенсионирането в сектор „Сигурност” и системата на ТЕЛК-овете.

За всички предложени промени разговаряме с бившия социален министър и председател на Балкански институт за труд и социална политика Иван Нейков.

Господин Нейков, може ли да се каже, че предложеният пакет от промени за пенсионната система, който беше представен от Ивайло Калфин, е дългоочакваната реформа?

Впечатлението на аудиторията е, че предложените мерки трябва да бъдат приети част по-скоро от парламента, но всъщност ситуацията е доста по-различна. Ако погледнем документа, качен на сайта на министерството, виждаме друго. В него се казва буквално, че са набелязани темите, по които може да се постигне максимално съгласие. Тоест сега сме на фаза, че сме уточнили темите, тоест няма никакви мерки. 

Видно е, че това са само предложения на министерството и тепърва влизаме във фазата на преговори и надежда да се постигне съгласие по предложените тези. Тоест, ние сме в началото на пътя, изминали сме едва една трета от пътя. Затова и очакванията, че след един месец всичко ще е ясно, боя се, че това не е реалистично и въобще бързината не е достойнство тогава, когато се решават проблеми, свързани с осигурителната система. Трябва много повече време, за да бъдат обяснени на обществото една или друга стъпка.

Какво друго ви впечатли в предложения документ?

Прави впечатление, че това е документ, в който за първи път се разтяга толкова във времето въпросът за възрастта и стажа за пенсиониране. Досега виждах предложения до 2022 или 2029 година, сега виждаме, че някои от предложенията трябва да бъдат реализирани през 2037 година. Може би, ако след някоя друга година имаме друг документ, трябва да влезем в 3000-та година като времеви хоризонт.

Това разтягане във времето, което се обяснява с това да им е по-леко на хората, носи в себе си един сериозен риск – и той е да се обезсмисли това увеличение. Всъщност предварителните разчети сочат, че увеличаването на възрастта за пенсиониране ще бъде изпреварено вероятно от нарастването на продължителността на живота. Толкова е бавно заложеното нарастване на възрастта за пенсиониране, че в един момент това ще бъде по-бавно, отколкото е нарастването на средната продължитлност на живот, което съдържа сериозен риск за задълбочаване на финансовия дефицит на НОИ, а не за решаването на проблема.

Забелязва се и чисто управленски проблем в предложения документ – най-сериозният му проблем е, че няма конкретни цели. Казва се, че трябва да постигнем финансова стабилност на НОИ и адекватност на пенсиите без да е ясно всъщност какво разбираме под едната и другата цел.

Днес, за да може НОИ да изплаща пенсиите, близо 60% от бюджета му се осигурява от данъци. Ако твърдим, че това трябва да се промени, това означава да се каже какво ще стане след три години, след пет или десет години. Редно е да се каже, че например след три години към края на мандата на това правителство, бюджетната зависимост на НОИ ще бъде намалена по конкретен начин – например зависимостта ще бъде 50% или 40% като трансфер от бюджета.

Тук обаче не ни се предлага такъв ориентир. Тогава като няма цел кой гарантира, че това са правилните стъпки? Тоест документът твърди, че хората трябва да имат по-високи пенсии, но не казваме тази промяна за стаж и възраст всъщност до каква пенсия ще доведе, за да мотивираме хората да я приемат и да кажат: Да тежка промяна е, но я приемам, защото виждам, че нещата ще са по-добре.

Можем ли да очакваме повишаване на пенсиите?

Най-притеснителното е, че с тези предложения, които виждаме в момента, не само няма да постигнем целта да намалим зависимостта на бюджета на НОИ от републиканския бюджет, а обратното – ще увеличим зависимостта. Виждаме и едно интересно предложение – за разширяването на ранното пенсиониране, или на всички, на които не им достига една година възраст за пенсиониране, да могат да се пенсионират по-рано с намалена пенсия. Това, сметнато елементарно, показва, че пенсията на този човек ще бъде намалена с по-малко от 5% общо. Така този човек ще може да получава пенсия цяла една година по-рано.

Елементарната сметка на хората ще покаже, че това е изгодно чисто финансово и много хиляди хора ще се възползват от тази опция. Това ще означава увеличаване на броя на пенсионерите и оттук увеличаване на разходите на НОИ. А в същото време няма и дума за предварителни икономически и социални  разчети по оценка на въздействието  - до какво ще доведат мерките, ако бъдат приети.

Сега говорим, че бюджетът на НОИ зависи от републиканския, но така, както вървим, ще дойде момент, така че републиканският започва да става зависим от бюджета на НОИ. Уви, за такава оценка на въздействието един месец до май няма да стигне. Моето впечатление е, че не е правена такава оценка.

И отново - ще доведат ли мерките до по-високи пенсии и кога?

Въпросът е кога. Вероятно някога пенсиите ще станат 70% от дохода, който е получаван от лицето, преди да се  пенсионира. Въпросът е това, което се предлага, приближава ли ни до целта? Защото ако тези мерки  доведат до увеличаване на разходите на НОИ, без да са увеличени приходите му от осигуровки, това ще означава, че няма сериозна финансова възможност за значително увеличаване на размера на пенсиите.

Ако няма осезаемо увеличаване на приходите на НОИ от осигуровки, необходимите средства за пенсиите ще бъдат осигурявани все повече от бюджета. Но бюджетът има приоритети – не можем да спрем финансирането на образованието или здравеопазването или инфраструктура заради пенсиите, значи там вечно ще се търси баланс и в крайна сметка увеличаването на пенсиите ще става с някаква годишна актуализация, швейцарска формула, добавки и други.

Така ние ще останем за дълъг период от време на тези нива на пенсиите, които имаме в момента. Но това не го казваме на хората сега. Ако хората го знаят, няма да имаме подкрепа за мерките. Ако обаче разчетите показват, че предложените мерки ще доведат до значителна промяна на размера на пенсиите, тогава това трябва да се каже на обществото и то ще го приеме, защото ще знае цената на усилието. Боя се, че ще остане усилието, без да се появи ефектът.