Н. Спасов: Цените на кредитите могат да бъдат намалени единствено от пазара

Тази седмица няколко компании за бързи кредити се обединиха - в Асоциацията за отговорно небанково кредитиране влизат осем финансови институции, профилирани в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение.

Защо бе създадена Асоциацията и как промените в законодателството за кредитирането ще се отразят на фирмите за бързи заеми – това коментира пред Investor.bg председателят на организацията Неделчо Спасов.

- Г-н Спасов, какво се промени в работата на небанковите финансови институции след промените в Закона за потребителския кредит?

- С приемането на измененията в закона беше въведено ограничение за годишния процент на разходите (ГПР), който няма да може да надвишава 50% от главницата по кредита. Това предполага промяна на модела и на начина на представяне на продуктите на всички компании от сектора пред техните клиенти.

Досега давахме обобщена цена на продукта, за да бъде той по-разбираем. В тази цена дружествата включваха всички допълнителни разходи, които правеха за клиентите. Например: проверки в НОИ, в Централния кредитен регистър, автоматизирани оценки (скоринг), проверки в бази данни с лоши длъжници, застраховки за финансов риск. Всичко това компаниите слагаха като разход и планираха приход, с който да компенсират разходите и да получат някаква нормална печалба.

Сега вече не можем да предоставяме на клиента обобщена информация над тези 50%. Ще трябва да покажем ГПР до 50 на сто, плюс всички допълнителни разходи и услуги, направени за клиента като отделни пера, за което той ще плаща.

- Това не е ли опит да бъде заобиколена идеята на законодателя да бъде намалена цената на кредита?

- Ако цената на кредита може да се намали, това може да стане единствено под влияние на пазара. В нашия сектор има над 150 компании и всяка стартира с опит да предлага по-ниски цени. След 9 до 12 месеца те се връщат на равновесните за пазара нива, след като видят разходната структура, нивото на несъбираемите кредити, колко сложно и трудоемко се обслужват тези клиенти.

Това означава, че е много трудно и невъзможно по непазарен начин, чрез административни мерки да се определи каква ще е нормата на печалба.

- Какво разбирате под равновесни за пазара нива?

- Тези, които наблюдаваме до момента. ГПР е неадекватна мярка по отношение на краткосрочните заеми. Това е годишен процент на разходите, подходящ да се сравняват годишни и многогодишни кредити.

Ще дам един пример. Ако днес взема от Вас 100 и утре Ви върна 110 лв., ГПР е 18-цифрено число. Ако взема днес 100 и върна 110 лв. след седмица,  ГПР е близо 15 000%. Ако върна след месец, стават няколкостотин процента, а след 1 година – 10 на сто.

За краткосрочните кредити за 2, 3, 6 месеца, ГПР може да варира умопомрачително. Затова не е адекватна мярка.

Когато законодателят казва, че ГПР ще е 50%, ако компаниите искат да продължат да функционират, трябва да предоставят допълнителни услуги на клиента и да ги изведат като отделни пера, които потребителят да плаща.

Така можем да се вместим в ограничението на закона. Ясно е, че ще ще го направим, защото никоя компания със сериозни и дългосрочни намерения няма да работи извън правилата. Въпросът е, че ще стане много по-сложно да се представи на клиента лесен и разбираем продукт.

- Какво още ще се промени при отпускането на бързи заеми?

- Отпускането ще става по-бавно, защото ще искаме допълнителни гаранции и обезпечения. Досега, с цел бързина, ползвахме информация от трети страни – застраховки, изчисление на финансов риск. Сега няма да можем да ползваме тези данни и ще искаме клиентът да си подготвя съответните документи предварително.

След 23-и юли, когато влизат в сила промените в Закона за потребителския кредит, нещата ще стават по-бавно и трудно, от клиентите ще се искат поръчителства, застраховки, гаранции, че ще си плащат кредитите.

Някои компании предвиждат да въведат допълнителни платени услуги, например за финансово ограмотяване на хората. Ако някой иска заем от 500 лв., може би има затруднения с управлението на собствените финанси. На такива потребители може им се предложи финансово обучение, което няма да е задължително.

Всяка компания ще има различен подход, като комбинира нещата, които изброих дотук.

- Какви други такси ще има?

Досега посещенията в дома бяха включени в общата цена на кредита, сега ще бъдат изведени като отделна такса.

- Слага ли се край на отпускането на кредити само срещу лична карта и без да се иска трудов договор?

Те и досега не са давани така, правят се много допълнителни проверки и оценки.

Конкуренцията е огромна. При 150 компании всеки иска да спечели клиенти. И казват: правим го само срещу лична карта. Но зад това стоят много знания и ноу-хау, както и труд, който не се вижда. Досега клиентът виждаше следното: вземам 500 лв. и след 3 месеца връщам 600. Сега ще му се прави разбивка: лихва, посещения в дома 45 лв., застраховка финансов риск 20 лв. и т. н. накрая пак връщаш 600 лв.

Няма как цените да паднат, ако имаше начин, щеше досега да се е случило. А аз наблюдавам пазара от 10 години ежедневно.

- Ако Законът за небанковите финансови институции мине в сега предложения вариант, колко от компаниите ще покрият изискванията и ще се лицензират пред КФН? От компаниите ще се иска да получат лиценз и да докажат 1 млн. лв. капитал. 

- Лиценз ще получат всички, които отговорят на изискванията. Компаниите и сега трябва да доказват 1 млн. лв. собствени средства, което е записано в наредба на БНБ към Закона за кредитните институции. Единствената промяна е, че от един регулаторен орган минаваме към друг. От БНБ към КФН.

- Как си обяснявате внасянето на този закон?

- Обяснявам си го с това, че законодателите имат желание да променят контролния орган на тази индустрия. И то само в частта компании, които отпускат кредити на физически лица. Това за мен е доста спорно, защото внася хаос в цялата индустрия.

Ако отпускаш заеми на юридически лица или лизинги, оставаш към БНБ. Ако кредитираш и физически, и юридически лица, трябва да направиш две компании. При лизинги и потребителски кредити пак трябва на направиш две компании.

За един цял сектор, вместо да се опростяват нещата, се казва: единият отива там, а другият – тук. Това е огромна тежест за всяка една компания.

Ние сме за повече регулации, по-високи изисквания и контрол. Ако има проблем, той удря големите в бранша, които са с дългосрочни намерения. А ако някоя малка компания в Шумен направи нещо драстично и нейни представители пребият някой клиент, например, ние също губим.

С нас обаче ще се занимава изцяло нова структура, която досега не се е занимавала с кредити.

- Какъв е обемът на кредитите, отпуснати от  небанковите финансови институции?

- Общият обем на кешовите заеми, лизинга, гаранционните сделки, онлайн кредитите възлиза на около 2 млрд. лв. и сега половината от тази индустрия ще бъде насочена към КФН.

- Може би това обяснява как Комисията ще се самоиздържа?

- Ако законодателят иска да е така - добре. Моето притеснение е друго - че трябва да създам две компании – една към БНБ и една към КФН. Но всяка една компания рапортува към Централния кредитен регистър на БНБ, независимо кой ще я контролира.

А нас на практика ще ни контролират три контролни органа – КФН, БНБ и Комисията за защита на потребителите.

- Какъв е процентът на несъбираемите кредити във вашия сектор?

- Средно около 25%.

- Това означава, че лошите кредити нарастват през последните години.

- Да, през последните 4 – 5 години делът на тези кредити нарасна силно. И сега част от компаниите имат 15 на сто несъбираеми заеми, но при повечето този дял е около 25 на сто.

Банките, които работят с по-нерискови клиенти, имат около 20 на сто несъбираемост при потребителските кредити. При нас е нормално този дял да е малко по-висок.

- Компаниите от вашата асоциация съобщиха, че кредитите, предоставени от небанкови финансови институции, показват тенденция на постоянен растеж на годишна база от март 2013 г. насам. Каква е тенденцията?

- Нараства ползването на тези услуги. Средно се теглят заеми по 500 лв., а 70 на сто от клиентите теглят заем за втори път. Това означава, че те са удовлетворени от услугата заради удобството и бързината, с която получават средствата, когато са им необходими. Този дял лоялни клиенти е висок и показва, че хората приемат услугата.

Не трябва с лека ръка да се зачерква тази индустрия, вместо да се мисли съвместно с представителите на бизнеса и на потребителите как въпросите да се решават в дух на диалогичност и при разбиране на спецификата на сектора.  А не законите да се пишат прибързано без необходимия диалог и дискусия.

- Защо се наложи държавата да се намеси по отношение на информацията, която се дава на потребителите, преди да вземат заем? Имаше много критики към вашия сектор точно заради това?

- Има критики, но при толкова много компании няма как да се разчита, че те дългосрочно ще зачитат клиентския интерес. В тази връзка тези критики са основателни.

Затова беше трудно да определим кои компании ще влязат в асоциацията. В нея се включиха дружества с дългосрочни намерения, които следват добри бизнес практики, включително като предоставят предварителна информация на клиента. Ако той не е наясно колко ще трябва да плати, ще се почувства излъган.

Ние прекрасно разбираме това и се стремим максимално добре да информираме потребителите, включително за това, че ако заемът не се плаща, може да се стигне чрез събирането му чрез колекторски агенции. Нито ние искаме клиент, който не си е преценил силите, нито за клиента има смисъл да тегли заем, който ще му донесе само проблеми. Искаме хората да вземат кредити информирано и то точно толкова, колкото могат да изплатят.

- Учредяването на асоциацията съвпадна с промените в законодателството за вашия сектор. Заради това ли я създадохте?

- Не, промените допълнително катализираха процеса, но водихме разговори с различни компании в продължение на 4 – 5 години. Сега браншът стана централна тема. Нароиха се много компании, някои - с порочни бизнес практики.  Затова искаме да въведем стандарт и да покажем едно ново лице – да работим при баланс на интересите - нашите, на клиента и на държавата.