Л. Хампарцумян: Не изключвам нови сливания и придобивания в банковия сектор

- Очаквате ли в крайна сметка раздвижване на кредитния пазар след влизането на новия закон в сила?

Не. Кредитният пазар би се раздвижил, ако хората се чувстват свободни да потребяват. Няма как този закон да повлияе на едно население, което успява да спести по 400 млн. лв. на месец.

- Каква е прогнозата Ви за интереса към преструктуриране на дългове?

Това е един от инструментите, с който можеш да помогнеш на клиент в затруднение. Това е инструмент, който и двете страни използват с отвращение, защото са затруднени. Но го има в набора от инструменти – ако е разумно използван, в крайна сметка води до добри резултати и за двете страни.

- Могат ли приетите наскоро административни промени да направят банките по-консервативни?

Естествено. Не само в банковата, но и във всяка друга икономическа сфера, в която регулациите станат прекалено тежки, това се отразява първо с поскъпване на услугата или стоката и в краен случай – на изчезването й от пазара. Няма как да накарате търговски дружества да работят с ниска ефективност, понеже някой е решил да налага регулации.

- До какво ще доведе регулацията на различните такси и комисиони – ще се превърнат ли те в част от основната лихва, или ще бъдат търсени форми за заобикаляне на закона? Негласно се заявява, че банките ще повишат лихвените проценти, за да компенсират загубата на доход от таксите и комисионите. Каква е Вашата позиция?

Това е въпрос на търговска политика. Всяка една институция може да има различна търговска политика и различни търговски политики вътре в институцията по отношение на продуктите, които предлага. Едно от нещата, които никога не бива да се забравя, че кредитът не е фундаментално човешко право, а е възможност за тези, които могат да си го позволят и знаят за какво го ползват. Кредит взимат уверени хора, уверени в бъдещето си и в бъдещия си доход. Ако реклами или търговски политики създават фалшивото усещане, че кредитът е универсално средство за разрешаване на проблеми, това е много опасно и се надявам никой да не го взима много сериозно.

- Как според Вас промените в паричната политика на Европейската централна банка ще се отразят на българския банков пазар?

Отражението е косвено, защото не сме част от еврозоната. Но това е един опит да се раздвижи търговската активност. Подобни политики в Япония като че ли не дадоха особено блестящ резултат. В Америка – по-скоро дадоха. Това е само един от инструментите. Повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика спрямо бързорастящите икономики в света е ключов фактор на континентално ниво.

- А реално дали ликвидността от 400 млрд. евро, която ЕЦБ ще отпусне на търговските банки за предоставяне на кредити, ще отиде по-предназначение и ще постигне желания ефект?

Самото наличие на ликвидност не е гаранция. Ликвидността е важна предпоставка. От друга страна, трябва да има достатъчно силни предприемачи и условия за инвестиции, което включва и трудовият пазар, данъчните системи и един куп други фактори, които да позволят на европейската икономика да се задвижи на по-високи обороти. Еврозоната е много голяма и силна икономика, с всичките малки язвички, които има тук и там, но растежът в големите икономики е доста нисък.

- Кога очаквате лихвените проценти в еврозоната да тръгнат нагоре?

Вдигането на лихвените проценти ще стане, когато инфлацията започне да изглежда заплашителна. В момента знаете, че по-скоро сме в дефлационен сценарий, който всички се стремят да избегнат. Въпрос е на икономически цикъл. Когато еврозоната и европейските икономики започнат да растат по-бързо и има вече заплаха от инфлация, ще се включи механизмът на повишаване на лихвите на ЕЦБ с цел да се предотвратят тези ефекти.

- А колко време след това ще наблюдаваме подобна тенденция и при нас?

Ние сме свързани индиректно и тези тенденции се отразяват на местния пазар. Разбира се, да гледаме цената на едро на парите в големите европейски икономики и да мислим, че ще има незабавно отражение, е все едно да смятаме колко е цената на тока на едро в АЕЦ „Козлодуй“ и да се опитваме да я екстраполираме върху цената на тока на дребно. Няма да е много надежден модел.

*Интервюто с г-н Левон Хампарцумян е взето преди възникването на проблемите около Корпоративна търговска банка и поставянето й под специален надзор от БНБ