Й. Христосков: Трябва да затворим пробойните в социалното осигуряване

Как определяте направените в края на годината промени - пенсионна реформа ли са?

Има два вида реформи – единият е системен вид реформи, когато се сменя парадигмата и системата - както беше през 2000 година. Тогава беше сменена формулата за изчисляване на пенсията, прибавиха се два нови стълба към пенсионното осигуряване, което действително е системна реформа. Другият тип са така наречените параметрични реформи – когато променяме определени параметри на системата – възрастта и стажа за пенсиониране, размерът на вноската и т. н. Не всяка промяна в даден параметър може обаче да бъде наречена реформа, разбира се. Така спирането на нарастването на възрастта и стажа за пенсиониране не е коректно да се назовава реформа, защото наистина трябва да търсим промяна в системата. А със сега направените промени не се извършват реформи.

От друга страна може да се каже, че в известен смисъл последните промени се  връщаме към принципите на осигуряването. Например – връщането на „швейцарското правило“,  обвързването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст с минималната работна заплата – все промени с характер на продължаване на реформата, но не са същинска реформа.

Премахването на тавана на пенсиите се отложи за след 2018 година? Как тълкувате това решение?

Изразявам съжаление, че правителството и парламентът не намериха воля да решат този въпрос. За новоотпуснатите пенсии трябваше вече да няма ограничения. Разчетите на НОИ показаха, че има основание новоотпуснатите пенсии да бъдат без ограничения, тъй като в краен случай те нямаше да бъдат по-високи от 1200 лева, защото имаме ограничител – максималният осигурителен доход, който не позволява да има прекалено високи пенсии.

За мен е странно, че беше избрана 2018 година, защото тя нищо не означава от гледна точка на реформата в социалното осигуряване. Това е година извън мандата на това правителство, ако приемем, че то ще изкара пълния си мандат. Сигурен съм, че през настоящата година този дебат ще продължи и вероятно ще има друго решение.

Как гледате на предложението на левицата за гъвкави форми на пенсиониране - право на пенсия да имат и хората, на които не достигат две години стаж?

Категорично съм против. Първо, ЕК настоятелно ни казва, че гъвкавите форми на пенсиониране са отживелица, че с ранно пенсиониране не може да се пребори безработицата. Трябва да се търсят мерки на пазара на труда, които да създадат заетост на хората в предпенсионна възраст. Наред с това вносителите не представиха никакви уточняващи условия в полза на такава промяна. Подобно предсрочно пенсиониране всъщност насърчава сивата икономика, не води до освобождаване на работни места и на практика тези хора биха получавали доход от две места.

За такива случаи практиката в Западна Европа е въвеждането на помощ за безработица преди пенсиониране. Тя е еднаква за всички и не е обвързана с размера на получаваното възнаграждение преди загубването на работата. На второ място тези хора не подлежат на същия режим като безработни, не се подписват в бюрата по труда. И в същото време ако започнат работа, помощта се спира, ако отново загубят работата си, продължават да получават помощта отново докато дойде моментът за пенсиониране. Тази практика можеше да бъде обсъдена и при нас, за да не се прибягва до гъвкаво ранно пенсиониране.

В последните дни на миналата година парламентът одобри връщането на стария режим за пенсиониране на военните?

Това е другият законопроект, който определям като „политически инатлък“ на военният министър Ангел Найденов. Връщането на ранното пенсиониране за военните е жест към предизборната програма на БСП, където беше записано това условие. Определено това е крачка назад. Въвеждането на минимална възраст при военните трябваше да бъде последвано и в други структури по сигурността – полицията, специалните ведомства - като разбира се, бъде диференцирана, както е в армията - за онези, които са на тежка служба на улицата да е по-ниска, а за другите, които работят в кабинети – да е по-висока.