С доц. д-р Стоян Александров, ръководител на катедра "Финанси" в УНСС, разговаряхме за Бюджет 2014, заложените в него икономически растеж и данъчни промени, политиките на правителството по отношение на пенсионната система и здравеопазването.
С финансовия министър в правителството на Любен Беров (1992-1994 г.) говорихме и за банковия сектор, спестяванията на населението, кредитната активност в страната, както и за предизвикателствата пред висшето образование и пред специалистите по финанси. Ето какво каза в обширно интервю за Investor.bg доц. Александров.
- Доц. Александров, през ноември 2013 г. НСИ изнесе окончателните данни за растежа на БВП за третото тримесечие. Те бяха леко коригирани спрямо предварителните и показват, че икономиката ни, макар и плахо, се разширява (с 0,7% на годишна и с 0,5% на тримесечна база). В Бюджет 2014 г. е заложен растеж от 1,8% за следващата година. Как смятате – ще бъде ли постигнат той и кои сектори ще издърпат икономиката ни?
Има два сектора в България, които основно дърпат икономиката. Това са селското стопанство и туризмът. Разбира се, има и други фактори. Това е притокът от чужди инвестиции. Също и растежът, който се очаква в Западна Европа. На тази база ние ще градим от гледна точка на нарастването на износа. Защото един от движещите локомотиви за България – това е износът.
Да се разчита на увеличено вътрешно потребление и това да е фактор за растежа е малко наивно. Това ще дойде с времето. За съжаление притокът на инвестиции и нарастването на вътрешното потребление е свързано с един фактор, който на този етап липсва. Това е доверието и спокойствието. Несигурността и страхът, които много хора изпитват, ги кара да бъдат пестеливи и да работи тази приказка „бели пари за черни дни“. И обратното, ако те виждат светлинка в тунела, било то от гледна точка на решаването на някои политически кризи или от гледна точка на развитието на Европа.
Доста оптимистична е прогнозата за растежа, но не е недостижима. Още повече ние имаме много скрити резерви. Ние имаме голям сив сектор, който не го отчитаме както трябва. За съжаление не виждам много политики на правителството в областта на борбата със сивия сектор, но може би във времето и на това ще бъде обърнато внимание. По-добре да се работи под напрежение, отколкото да се успокояваме с по-лъжливи неща. Но това е едно от малките правителства, които си поставят такава трудна задача. Те много добре знаят, че едно е да обещаеш, друго е да го изпълниш. Защото като прогнозираш на базата на този растеж определени приходи, ти заковаваш и разходи.
След това, за съжаление, трудно можеш да убедиш тези, които разчитат на тези планирани разходи, че няма да получат необходимото финансиране, защото прогнозата не се е сбъднала. Просто си залагат капан за допълнително напрежение. Обикновено винаги правителствата са работили по друг вариант. Залагали са занижени показатели, за да могат да ги преизпълнят и да има излишъци, които да раздават, а не да има недостиг, който да се чудят откъде да се финансира.
- Европейската комисия прави прогноза за ръст от 1,5%. ЕБВР прогнозира ръст в размер на 2%. Те са дори още по-големи оптимисти. Как ще коментирате?
Аз се доверявам на това, че финансовият министър е един много добър макроикономист. Но има леко изхвърляне, може би. Или има много по-прозорлив поглед напред, който ние не го виждаме. Аз не мога да кажа кои потенциални инвеститори сондират мнения и каква е възможността да дойдат в България.
Правителството най-добре знае с кого контактува и има реални възможности. Но при всички случаи, ако не излезем от политическата криза, в която се намираме, няма как да разчитаме, че чужд инвеститор, и при това състояние на света, с лека ръка ще дойде в България. За съжаление някои решения, като сегашната такса за фотоволтаиците и предишната такса за прекачване към системите, коренно променят условията от гледна точка на сметките, които са си правили големите инвеститори.
Друг е въпросът, че на един етап им се даваше възможност да договарят много високи печалби на база тези високи цени и драстични разходи, които им признавахме. Това са неща, които недоброжелатели използват, за да очернят правителството, неотчитайки факта, че очернят страната. Човек трябва да мисли не само как да уязви опонент и политика, а да мисли, че, ако утре дойде той, какъв е имиджът на страната и че тази критика ще им бъде върната. Малко се мисли държавнически.
Заради някои тесни партийни, да не говоря за лични интереси, понякога се допускат доста груби грешки. А в ЕС само това чакат, сякаш в другите държави това го няма. Много лесно е, за да отклониш вниманието, да кажеш, че България и Румъния са черните овце. Там да се борим с корупцията, а тази в ЕС да я оставим на заден план.
преди 10 години SS-23 иска да ти каже (и е напълно прав), че давайки кредити на висока лихва банкерите вкарват още по-голям риск в системата. Трябва да проверя някой и друг учебник по икономика - най-вероятно там това НЕ го пише и затова и банкерите разсъждават така (което е безумен пропуск). Ако трябва да дам инженерен пример - това е като да правиш крилото на самолет по-здраво като слагаш по-дебели греди, но БЕЗ да се интересуваш или да държиш сметка, че така увеличаваш масата, а от там сваляш всички останали параметри на системата (скорост, товароподемност, пробег...). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Забравих да кажа, лихвата и риска са правопропорционално свързани. В този смисъл, когато някой работник на сиво получава повече от половината си заплата и банката го ЗНАЕ (беше масова практика навремето), риска е огромен и лихвата е огромна. Трябва да си "мноо ***" да вземаш кредит по този начин. Но много хора го правеха. Извода: има "мноо ***" народ. Резултата: Политическото,икономическото и демогравското положение на страната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти май не знаеш какво е определението за лихва. Лихвата не е пазарен продукт. Кредита е. Той съдържа компонент лихва, която е измерител на риска. Ето просто е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами повечето банки в България са на пазара от 15, 20, даже и над 20 години. Та..не зная какво искат, но виждам какво постигатОбясни ми, хайде нека се съглася че дерат кожи който взел и т.н. ама..обясни ми ( това и Александров не го обяснява) защо дават такива високи лихви по депозитите и се надпреварват да привличат паричен ресурс? Нали няма какво да го правят? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години На печалба са за сметка на все още плащащите високите лихви, за сметка на: свито кредитиране и рекордно ниско доверие в системата!Я първо да се разберем: банката иска ли изобщо (в дългосрочен план) някой да връща парите на вложителите, които тя е раздала, или просто иска да прибере възможно най-бързо печалба, пък после- каквото стане? Защото ако не иска, то досегшната логиката е вярна! Ако иска обаче кредита да бъде върнат, човека да е довелен и да дойде за още един, то логиката е грешна! А пък от тая грешна логика следват много негативни събития в дългосрочен план! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всички банкери са луди! Антилогика. Само ти си умен и логичен, ама на никой не те пита.Я с твоята логика ми отговори, като са високи лихвите по депозитите и има много, пък са високи и лихвите по кредитите, а хората няма какво да дереш от тях и не взимат кредити и финансовите пазари са несигурни и нерентабилни, от къде аджеба имат 500 млн. печалба тия издедници антилогични и луди? Да не говорим, че от таз печалба са извадени поне още толкова разходи за труд, сгради, инфраструктура, отопление, осветление и какво ли още не? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Абе как ше даваш кредити на висока лихва, на хора, които нямат доходи! Ти луд ли си ве? Това е анти-логика! Ако човека няма пари- или НЕ му даваш никакъв кредит, или му даваш кредит на ниска лихва, за да може да го върне! Абе как ше дереш тоя от който няма какво да дереш?! Това е алогично ве, момче! Аз все повече си задавам въпроса- дали хазартното кредитиране, което беше до 2008 г, и съвсем съзнателното раздаване на лоши кредити, не беше съвсем умишлено, като изобщо не е било очаквано, че ипотеките ще бъдат изплатени!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако хората нямат добри доходи за да плащат лихвите, това е риск. Следователно би им давал кредити само на по-високи лихви, заради риска.Съвсем обикновена логика, винаги гледаш да даваш кредити на по-платежоспособните хора, а на тези с ниски доходи само в краен случай и за висока лихва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това, че човек е безработен, не означава, че трябва да си зареже имота особено ако е в съсобственост, така пречи на останалите. Да не говорим за инфраструктурата, тя трябва да се поддържа винаги. Което ние пък не правим. От имота може да се печели по много начини. Последният от които е продажбата, но и това е начин. В Германия никъде няма да видиш безработен, със скъп имот. Не защото няма безработни, а защото остане ли без работа или има по-нископлатена работа човекът се мести в по-евтино жилище, такова, което да може да поддържа. Че даже и му остават пари.Само в България го има тоя парадокс - човек без доходи пък собственик на имоти за стотици хиляди, че и милиони. Че и се оплаква човека. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години до 16 Познавах една баба в Стара Загора. Имаше 4стаен апартамент и разбира се ниска пенсия. Нямаше наследници и кой да се грижи за нея. Беше се свила в кухнята, а останалото-в прах. Наистина тук няма реален пазар, има измамници, но все друг ни е виновен.Като е безработен да си стои в разпадащ се дом и да мирише наоколо, така ли? Май наистина пазарна икономика няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар