К. Тренчев: Не вярвам на политиците

Очаквам, ако все пак нещо се сформира, да започнат огромни оправдания с миналото. Но безспорно този, който поеме властта ще трябва да каже – ето това са картите, с които разполагаме, те са безкрайно слаби, но наистина това трябва да се каже, за да няма излъгани очаквания.

- Коментират се различни сценарий за съставяне на правителство. Какви са вашите очаквания?

Не бих го казал, защото рискувам да вляза в тази формална математика и защото не мога да си позволя да кажа много задкулисни неща, за които знам и които пречат да решим нещата с математическа точност.

Очевидно ни чака нелек период на преговори между партиите - кога ще бъде съставен новият парламент?

Допускам, че ще се спазят привидно записаните срокове в закона и в Конституцията. Включително и разговори текат и в този момент – договорки, сметки и т.н., които остават тайна за обществото, но ви уверявам, че нещата текат и в момента и се правят сложни изчисления, поемат се ангажименти и т.н., което е скритата част на политическия живот, който познавам до болка.

Във всички случаи политиците, които и да са те в новия кабинет, трябва да знаят няколко прости неща. Първо да положат огромни усилия, за да подобрят поне малко социалното положение на огромна част от българите, защото мотивът на излезлите на улицата беше, че няма доходи за елементарни разходи за цивилизован живот, а това е мотив, който ще изкара всеки на улицата, говорим за неща на биологично ниво, за инстинктивно поведение. Така че повишаването на доходите и работните места трябва да е първи приоритет на всеки, който дойде на власт. Разбира се, много е лесно да се изнесе лозунгът за разкриване на 250 хиляди работни места, но не се казва как, а трябва.

- Какви трябва да са стъпките за повишаване на заетостта?

Как беше досега? Искаме да разкрием работни места, но да вземем пари отнякъде и да плащаме ниски заплати на някой, който да мете с метлата. Този човек не е качествен работник, а и не е мотивиран.

- Как може да се помогне на малките и средни фирми?

Да, безспорно малкият и среден бизнес е икономическата мрежа от субекти, която крепи заетостта, доходите и данъците в една държава. В България има остатъци от такъв, защото се постараха да го унищожат. Но ако погледнем неговия аналог в развитите демокрации, оказва се, че активите в едно предприятие в развитите демокрации са около 70% от така наречената интелектуална собственост, а в България е под един процент. С други думи ние въобще не полагаме основите на малък бизнес. Ако питате политиците дали ще насърчават процеса по развитие на интелектуална собственост, те дори не знаят какво им говорите. А срещу нея банките на Запад дават кредити, което у нас е непознато. Така че нещата у нас са много страшни и въпреки че звуча песимистично, но докато тази народопсихология на разединението и неуважение на мнението на другия, неистово желание да се облагодетелстваш чрез политиката, нещата няма да се подобрят.

- Като че ли бизнесът е замръзнал в очакване на кабинет...?

У нас ситуацията е такава, че бизнес средата е абсолютно непредвидима. И не трябва да се учудваме, че в банките има много пари, а и това не означава, че хората са много богати. Не, това са блокирани пари, последните пари на хората, скътани, които по никакъв начин не допринасят за развитието на икономиката. Другата пушилка е за така наречените нови милионери, които НАП отчита. Това са хора, които са ликвидирали бизнес за милиони и парите са депозирани в банка и тъй като банката отчита тази разлика, грешно се тълкуват като милионери, без да се отчита, че това са пари, които са били вложени в машини, заеми, работници и други. Но ние на такива милионери не трябва да се радваме. Разбира се, друга част от богатите са станали такива по криминален път, но някой име е позволил, създал условия за това.

- Какво ще посъветвате българския бизнес?

В бизнеса може да има конкуренция без унищожаване на конкурента. А ние, когато правим бизнес, искаме да задушим всяка конкуренция. Ако тези хора не го разберат и не обединят усилията си, не могат по никакъв начин да влияят на политиците, които взимат окончателното решение. Унищожавайки бизнеса, те ликвидират и работните места. Бизнесът не трябва да е толкова алчен, да не иска всичко веднага, да работи упорито, което е присъщо на дребния и средния бизнес, защото хората са заложили нещо лично. Докато при едрия нещата са доста размити. На следващо място бизнесът трябва да разбере, че е важна интелектуалната собственост иначе никога няма да е конкурентоспособен на своите западни аналози. Трябва да поставим акцента върху специфични наши неща, с които можем да бъдем оригинални навън, така че да направим впечатление. Не можем да впечатлим света с неща, които хората правят от десетки години и имат опит и традиции. Трябва да се позиционираме някъде. Бизнесът трябва и да воюва за правата си с политиците, а не да им плаща за прокарване на идеи чрез законодателството. Такива хора трябва да се изолират, трябва обществото да контролира парите, които харчи държавата. Тук са обществените поръчки и други. Но докато те се дават на приятелска основа, няма да има принципи и мир. Политиците днес толкова се заиграха и започнаха да контролират едни фирми за сметка на други, че не е изключено да има физическа саморазправа с политици.