К. Тренчев: Не вярвам на политиците

Д-р Константин Тренчев е президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа" от февруари 1989 г. През февруари 2009 г. синдикатът чества своята 20-годишнина, Тренчев продължава да е начело на организацията. Разговаряме с него за резултатите от изборите и възможните пътища оттук нататък.

- Господин Тренчев, какъв е вашият прочит на Избори 2013?

Аз съм най-малкото учуден от това, което става. Резултатите от проведените парламентарни избори недвусмислено показват, че българите искат промяна, но не знаят как да я постигнат, а причината е, че са безкрайно разединени. Ние сме едно утилизирано общество, в което всеки иска да ръководи, всеки счита, че знае всичко и че е прав, а това раздробява обществото. Това, което показаха резултатите, е една много сложна комбинация и аз считам, че при всички коментари и анализи, които текат по медиите, се прави една основна грешка – набляга се на математиката... а решението не може да бъде математическо. Класираха се четири политически субекта. И тъй като не взимам страна за нито един от тях, ще ви кажа, че пъзелът не може да се реши математически и давам веднага аргумент, без да назовавам нито една партия.

- Какъв е той?

С една от партиите коалиция е абсолютно невъзможна, поради простата причина, че ние не сме самостоятелна държава, която може да провежда собствена политика, а трябва да се съобразяваме с демократичния Запад, който просто няма да ни позволи да направим тази коалиция. Тоест, един от политическите субекти е невъзможен да бъде в коалиция, защото Западът няма да позволи, или по-скоро ще има много лоши последици за нас. И по тази причина не можем да не се съобразяваме с международното обществено мнение.

Другите комбинации са теоретично възможни. Но голямото предизвикателство на политиците ще бъде как да обяснят на техния електорат защо са направили тази комбинация. В политиката всичко е възможно, но трябва да обясниш на хората защо говориш едно, а после правиш нещо коренно различно. Макар че хората са се нагледали на политици, които забравят какво са казали и дори отричат, че са го казали.

Има още фактори, които могат да объркат много пъзела. Те са извън политиката, но са с много силни позиции, каквато е например прокуратурата. От нейните заключения ще зависи политическата кариера на някои важни политически личности. Не мога да се ангажирам в каква посока ще се развият събитията, но това ще има голямо отражение и върху партийната формация, която представят.

- А кое е най-притеснителното според вас?

Това, което най-много ме притеснява, е, че във всички тези сметки, които се правят сега, и невероятни комбинации да се състави правителство, на преден план излизат думи, които в общи линии звучат приемливо, но аз не вярвам на политиците, защото почти сто процента с малки изключения мотивът им да са във властта е користен, мислят как да се облагодетелстват от нея, а не как чрез нея да подобрят живота на хората.

А, че България безспорно се нуждае от стабилитет, от ясни визии как да се измъкнем от дъното, е безспорен факт. Но това може да стане само с организираната човешка дейност, с желанието на хората, с волята ако сме се договорили за нещо да започнем да го реализираме. Убеден съм, че всички некласирали се, без да коментирам доколко са били честни или не изборите, също няма да искат да чакат четири години и ще се опитват по всякакъв начин да нажежават обстановката. Нито един от проблемите, които изкараха хората на улицата не е решен, а напротив задълбочил се е. А решаването на тези животрептящи проблеми изисква търпение и решителни действия. Тоест ситуацията е много сложна и в никакъв случай не изключвам варианта нови избори, който ще е още по-лош, защото се губи историческо време, а лечението трябва да се прави веднага. Не съм убеден, че се знае рецептата за правилното лечение, нито че докторите, които го предлагат имат куража да го приложат и ако се отложи терапията и започнем да търсим нов лекарски екип, може и да е вече късно. Не желая да вземам ничия страна, защото не намирам нито една от тях достойна за някаква похвала.

Ние сме в много тежка духовна катастрофа без аналог в писаната ни история. Няма попътен вятър за кораб, който не знае накъде е тръгнал. Ние сме общество, което се лута и не може да се сплоти около никаква идея и поради това сме песимисти.