М. Стойчева: Трябва да спрем да дотираме специалности без бъдеще на пазара

- Ще продължават ли да „изтичат“ българските кадри в чужбина?

Мисленето, че ще учиш нещо, което ще ти даде диплома и тя ще ти помогне да се реализираш, просто не работи. Икономиката като цяло е много динамична, светът също. Вече сме в друга ера – други са професиите и квалификациите, които се търсят и те се променят много динамично. Професиите на бъдещето – тези, които ще се търсят след десет години например, в момента въобще не съществуват в публичните представи – например една от тях е да бъдеш екскурзовод в Космоса, наноинженер или наногеолог – все професии, които ще бъдат реални с темповете на развитие на икономиката и като цяло на глобалния пазар на труда след около десет години.

Парадоксално е, че говорим за глобализирана икономика и за „изтичане“ на кадри. Няма как да бъде спрян човек с висока квалификация да търси по-добра реализация, където и да е по света. По-важното е да бъде създадена добра бизнес среда у нас, така че кадрите, които възпитаваме, да поискат да останат част от нея. Наред с това в самите компании организационната култура трябва да бъде такава, че да носи удовлетвореност, стандарти за коректност, да мотивира служителите да бъдат резултатни. В момента, в който тази среда се регулира и стандартите на работа започнат да се измерват, както в другите държави, тогава може да спре „изтичането“ на кадри.

- Кои са уменията, които ще са най-търсени в бъдеще?

Квалификацията, която се търси е свързана с определени умения и те са очертани като ключови в стратегията на ЕС за развитие до 2020 година. В тях влизат така наречените „меки умения“, или добрата комуникация, презентационни умения, работата в екип, дори тези, които позволяват всеки да представи своя потенциал и да развие увереност в това, което може да предложи като интелектуален ресурс. Тук влиза и предприемаческото поведение – нещо, което ние доскоро пренебрегвахме – инициативността и активното отношение към всеки един вид дейност.

- Как оценявате качеството на работната сила у нас?

Мненията са полюсни. От една страна още има места и програми, които осигуряват сравнително добро ниво на образованието, но на други места нивото е доста занижено, не излизат добри кадри. Активността у нас е на заден план – не е адекватно обучението, базата, методите и липсва сътрудничество с практиката, което е задължително за всяко образование, за да доведе до високо качество на работната сила.

От друга страна в някои от сферите все още са запазени традициите младите специалисти да бъдат подготвени добре, но определено ако тук не бъдат въведени новите методи на работа и сътрудничество с практиците, както и изискванията на новата пазарна среда, в много скоро време ще се отрази и толкова ще спадне качеството на работната сила, че вече няма да можем да сме привлекателна дестинация за инвестиции – с висококвалифицирана и не толкова скъпа работна ръка. В крайна сметка това, че образованието не е достатъчно адекватно, ще доведе до понижаване качеството на работната сила.

- Има ли наплив към специалности за високо ниво специалисти за сметка на тези от средно ниво?

Да. Това е тенденция, която се забелязваше преди 30 години в САЩ, когато станаха много популярни програмите по бизнес администрация, но както виждаме скоро това доведе до криза. За да съществува една икономика, тя не може да бъде поддържана само от хора, които управляват ресурси, а трябва да бъде и създател на ресурсите. Според мен модата към подобни специалности се дължи и на факта, че няма добра ориентация още в средното образование. На практика всичко започва от образователната система.