- ОББ е сред няколкото със собствена мрежа от банкомати и съответно по-различни услуги от тези на Борика. Доколко услугата за внасяне на пари на банкомат се ползва и е известна на клиентите ви и планирате ли разширяване на мрежата от такива банкомати?
Картовият бизнес винаги е бил стратегически приоритет за инвестиции и развитие от 1995 година насам, когато ОББ откри първия банкомат и издаде първата банкова карта в системата на новосъздадената Борика. През 2004 ние създадохме собствена картова система извън Борика и причината за това бе безкрайно елементарна – за да можем бързо и качествено да развием колкото се може повече самостоятелни картови продукти и услуги, което в системата на Борика по това време бе почти невъзможно.
Внасянето на пари в брой от банкомат е една от последните внедрени от нас услуги, която за съжаление, както и Вие твърдите, не се ползва все още с очакваната популярност. За 2012 година през 30-те устройства са извършени средно месечно по 14 000 вноски, или около 16 транзакция на устройство на ден.
Изследваме много внимателно причините, като вероятно една от тях е недостатъчните ни усилия за реклама и популяризиране. Независимо от това ние продължаваме да инвестираме в такъв тип устройства (през тази година ще въведем още 20 нови), като и не се съмняваме, че тяхната популярност и ползване непрекъснато ще се разширява.
- Как върви процесът по осребряване на обезпечения по кредити, основно недвижими имоти? Продавате ли кредити и какви са впечатленията от целия процес по изпълнението върху проблемните кредити?
Честно казано все още трудно и бавно, особено при недвижимите имоти. Пазарът е наситен с предлагане, а търсенето е все още твърде плахо. За да разчупим това статукво предвиждаме в рамките на Групата на НБГ да създадем съвсем скоро специално дружество, в което да прехвърлим всички придобити вече имоти от този сектор, както и на бъдещи такива.
Целта е в това дружество да се концентрира експертиза и опит за управление на такъв тип имоти, а при възстановяване на пазара, те да бъдат продавани. Това ще даде възможност на банката да се облекчи от една нетипична за нея функция и да се фокусира в основния си бизнес.
От друга страна не можем да се оплачем - като правило съдебните процедури за принудително изпълнение по проблемните кредити вървят относително бързо. Има, разбира се, отделни случаи за умишлено забавяне или блокиране от конкретни длъжностни лица на правораздавателната система, но ние се борим с всички законни средства, в т. ч. и даване на публична гласност, да защитим интересите си и тези на обществото.
- Къде са резервите за увеличаване на печалбата на банките?
Има едно златното правило: „Като продаваш колкото се може повече продукти на възможно най-високи цени и на възможно най-много потребители“ (цитат на един световно известен гуру по маркетинг). Това, разбира се е невъзможно при конкурентен пазар, така че отговорът на въпроса може де се перифразира по следния начин: Като продаваш повече банкови продукти на конкурентни цени на повече клиенти при по-малко разходи.
- Нуриел Рубини предложи държавата да увеличи външния си дълг, с цел инвестиции в производителни проекти, одобрявате ли идеята?
Предложението му теоретично e правилно – икономически растеж е невъзможен без инвестиции. България е с ниска тежест на държавния дълг и може да си позволи увеличението му, но само и единствено като насочи допълнителните разходи в продуктивни инвестиции, не за консумация. Ако се приеме такава стратегия от което е да е правителство, обществото трябва да е абсолютно сигурно, че тези пари ще се инвестират само в проекти, които в следващите години ще увеличат растежа на БВП.
Всяка държава се подчинява на принципите на една отделна корпорация, тоест инвестираш дългосрочно, за да генерираш доходи в бъдещото, а за обществото това означава растеж на БВП.
За пример всичките високоразвити азиатски икономики са се движили по този път – държавата стартира с огромни и дългосрочни инвестиции, финансирани с външен дълг, но всичките те с вложени в продуктивни проекти, които директно или индиректно генерират висока заетост и икономически растеж. Разликата между нас и азиатците е единствено в търпението...
От друга страна, обаче, независимо че делът на държавния дълг към БВП за България е само 14 процента, което е много ниско, имаме проблем с високия частен външен дълг и трябва да сме много внимателни.
- Кредитирането на покупката на земеделска земя е актуална ниша, какво е мнението ви за сигурността на сектора?
Безспорно селскостопанският сектор за България има огромен потенциал и винаги ще бъде приоритетен за нас отрасъл – първо заради природните дадености и конкурентните предимства, така и заради трайната световна тенденция за увеличено потребление на екологични храни и повишаване на техните цени.
От друга страна, обаче, в последно време наблюдаваме засилен интерес за инвестиции в селскостопанска земя и бързо покачване на цените. Това не може на не породи опасения за началото на поредния балон, по подобие на това, което се случи с пазара на недвижими имоти.
Засега все още няма признаци за нахлуване на сериозни по размери външни капитали с чисто спекулативни цели – високи печалби за кратко време и незабавно репатриране, но е възможно и това да се случи, затова тенденциите на този пазар следва де се следят много внимателно.
Има един сигурен измерител на това дали сме близо до балона конкретно в този сектор – когато съотношението между цената на един декар земя и прогнозните нива на рентата за този декар земя започва бързо да надминава числото 10. Това означава, че цената на земята, която купуваш днес ще се изплати от прогнозираната годишна рента след 10 и повече години.
Например при балона с апартаментите цените бързо достигнаха до 3 000 евро на кв. метър, а увеличението на наемите бе значително по-скромно. Накрая балонът се спука……
преди 11 години не се намесвай, че ей сега ще те обвинят в лични напатки и т.н. :):):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години не знам как е в Англия ,но в щатите на служителите често им остава работа за в къщи и не им се плаща овър тайм тъй като се приема че това е част от задълженията им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години добре-пример-икономист в KPMG-Лондон със 7 часа работен ден-бивш мой съквартирант(там, не тук); друг пример-данъчен консултант-пак Лондон-8 часа работен ден; административен мениджър в банка-пак там-8 часа работен ден; Цяла Франция-35 часа работна седмица(всичко друго-овъртайм). Айде избягвай да ме открехваш-това, че сега съм в Бг, не значи, че съм бил само тук. А ако попишеш още малко тук шефчето ще ти издърпа ушите, вземи да ти резне и надника. Седи си в кочинката с 80 часа работни и трепери за работката ти, после си мисли, че си капацитет някъде-това са все твои грижи. Просто ще те помоля, да избягваш лични нападки след като си на позиция девета дупка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Айде да те открехна още нещо, да не се излагаш така. Това което ти наричаш добра работа за 35/40 часа седмично тук се нарича Тарифен договор и е в сила само за определени браншове и до определени позиции. Или си на 35 или на 40 часа. От там нататук за КАПАЦИТЕТИ договорите са Извънтарифни. Лично договаряне на основна заплата и бонуси, като и часевете допулнителните не се пишат просто защото нямаш дефинирани такива. Незнам какви са твоите приятели, ама аз около мене познат или приятел с повече от 5г. стаж който да е на тарифа нямам. Ти ако имаш такива значи са направили нещо грешно, ама мноооого грешно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години аз съм много далеч от акциите, пич:) ама мноооооого. никъде не съм казал, че карам влака-все пак, аз не работя по 100 часа седмично:) аз си стоя по средата и си ми е много комфортно където съм-карам си влака, само на моята фирмичка:). А ти само днес изкара повече от 3 часа тук. И предвид часовата рамка в която пишеш-не знам къде си-предполагам Европа, но всичките ми познати в чужбина на добра позиция(както тоя дето споменах по-долу-като за него съм сигурен, че е капацитет) не работят повече от 35-40 часа на седмица, освен по конкретен проект. Та ти какво-лъскаш обувките на шефа през останалото време ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Така е календар, умно момче си, разкри ме. Инвестора ми отнема не повече от 3 часа на седмица, няма драма с това:) А за нивото...! Срещаш се с инвеститори ама твърдиш, че ти караш влака. Ами те какви са, не стават ли съсобственици на бизнеса ти или дават парата и не задават въпроси? Или си толкова голям, че си на борсата и листваш преференциални акции? Ако не, като изключим още няколко форми на финансиране, които ти не споменаваш, но са пак пряко свързани със съсобственост, става дума за кредитори. Много си далече от истината. Ама на многото -многото приятел. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години между другото, ако намериш, къде дават пари за тая работа, да пиша тук-свиркай пак:) вярвай ми-ще се наредя на опашката...още повече, че ти ще си ми опонент-колко трудно може да е:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ооо, приятел-то си личи нивото ти. Някъде там - около нивото на средният гастербайтер. Факти си ми дал само за твоята компетентност-аргументите ти са лични нападки. Да не се окаже, че сумите с които работя(вярно-не са мои) са доста над твоите:) и за твое съжаление-не, не са по партийна линия, но типично, за човек сляпо подкрепящ идола си пак минаваш границата. Да не започна аз да си мисля, че ти си платения?А тая работа при теб очевидно е като оная работа-ама не като качествено свършената. Разликата между кредитор и инвеститор за мен лично я очертах доста добре. Ако имаш нужда от допълнително обяснение-свиркай.Бачкай си по 80 часа(цъкайки в инвестора-така можеш и 120 на седмица да откараш), аз ще си карам с моите 20. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години На този много му харесва у нас възможността за клептобанкиране. Защо?Първо, банките съставят типови договори, съдържащи неравноправни, следователно нищожни клаузи. Кой го казва това? Не го казвам аз, а Комисията за защита на потребителите. КЗП тази година обяви, че 25 банки (ами те са толкова от 30 банки 25 работят с клиенти!), предлагат договори с неравноправни клаузи. А неравноправните клаузи, съгласно една европейска директива и съгласно Закона за защита на потребителите, който я пренася в българското законодателство, са нищожни все едно не сте се договорили въобще.Вторият начин, по който се осъществява клептобанкирането (понеже те са спокойни, тъй като няма регулатор, който да защитава обществеите интереси), е: те нарушават самите тези договори. Банката нарушава договора, който сама е съставила. Прави го, като променя не лихвата, а метода за изчислението й. С клиента е договорен един метод, а след това банката решава, че този метод не й харесва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Така е календар, на тебе ти плащат както вече съм ти казвал, за да пишеш по форумите и ти пишеш. Това, че пишеш за милони обаче не значи, че инвестираш. То тая работа не е като оная. А аз като си сменя работата, то ще задължително свързано с още повече часове, не с по-малко. Още едно доказателсво, че грам не познаваш системата на финансирането, но пък за това със сигурност познаваш добре някоя партийна централа :) Факти ти дадох достатъчно, че не ги виждаш или разбираш-твоя грижа. Инвеститорите, както ти ги наричаш, всъщност са кредитори. Има огромна разлика. Нали искаш факти ето ти ФАКТ. Не различаваш кредитор от инвеститор. Айде пак препрочети учебниците, че май и от втория опит не се е получило:) Ама ако четеш по 3 пъти едно и също... то не е само до ефективност дето казваш, тука и до възможности май ще се стигне:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар