Т. Дончев: Нередностите при търговете са основна пречка за усвояването на пари

- Докъде стигна процесът по сближаването на позициите на клубовете “Приятели на кохезията” и “Приятели на по-доброто харчене”?

Лошата новина е, че нямаме решение за многогодишната финансова рамка. Добрата новина е, че има индикативен вътрешен срок решение да се вземе до февруари. Другата добра новина е, че вече имаме ако не сближаване, то поне яснота на позициите на всички. В това отношение няма изненади. Според мен България има шансове да се нареди сред страните, които няма да получат по-малко пари. Не мога обаче все още да говоря с конкретни суми.

- Как страната ни ще пренареди приоритетите си за следващия програмен период, предвид споровете за бюджетната рамка на Европейския съюз до 2020 г. и нежеланието на Брюксел да се отпускат средства за нестратегическа инфраструктура?

Има резерви единствено за второкласните пътища, които не водят до TEN-T трасета. Не виждам обаче силна драма и необходимост от пренареждане на приоритетите. Нека не забравяме, че Европейската комисия излезе със своята стартова позиция и тя би могла да бъде променена.

По отношение на инвестициите, свързани с културно-историческото наследство, няма забрана, но България трябва да защити искането си да ползва финансиране в тази посока. Все пак туризмът ни е с 12% дял от БВП – това е една голяма индустрия. Още повече, че има неизползвани възможности за туризъм с висока добавена стойност. Считаме, че тази позиция на България ще устои.

Нека отбележа, че няма как да не е радостно, че дори в началото на техническите преговори стартираме с толкова сближени позиции. Една от причините за това е, че тръгнахме рано – преди повече от година и с много детайлен анализ на дебата, който тече на европейско ниво, и на всички документи, които се произвеждат от европейските институции. Постарахме се да няма изненади, особено неприятни.

- Докъде стигна подготовката на приоритетните проекти на общинско ниво, предвидени за финансиране през следващия програмен период?

Общините са в завършителната фаза на т. нар. интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които трябва да бъдат „конституцията“, ако мога така да ги нарека, на всички останали проекти, които ще се осъществяват на общинско ниво. Според мен работата върви добре, но има и доста неща за доизчистване, тъй като такъв тип упражнение по пространствено планиране се прави за първи път в точно този му вид.

Общините имат финансов ресурс от приоритетната ос „Техническа помощ“ от оперативната програма „Регионално развитие“ за подготовката на техническите проекти, които трябва да са в съответствие с интегрирания план за градско възстановяване и развитие.

Естествено има още нужди извън типичната общинска инфраструктура, например във водния сектор, в сектора отпадъци, като там проблемът не е свързан само с пари. По линия на оперативната програма „Околна среда“ има достатъчен ресурс за подготовката на проекти, но времеемкостта на подобно проектиране е големият проблем.

Не може обаче подготовката за следващия програмен период да се сравнява с 2007-2008 г., когато различните участници в процеса все още си изясняваха какво правят. Сега виждам готовност и амбиция пари да бъдат харчени още от началото на 2014 г., стига процесите на европейско ниво да се развият така, че да ни позволят да го правим.