Ив. Нейков: Пазарът на труда ще се възстанови след не по-малко от 10 години

- Очакват ли се много фалити?

Разбира се, фалитът на фирми е възможен винаги, но днес въпросът е дали това ще бъде естествен процес, или да се готвим за пандемия. Данните сочат, че 96% от всички работещи фирми у нас имат по-малко от 10 работника. В този смисъл е пълна илюзия да смятаме, че тези микропредприятия, които в голямата си част са фамилни, могат да прилагат на практика европейското законодателство - трудово, осигурително и търговско. Огромният брой от тях нямат капацитета да знаят какви са изискванията на ЕС за стоките и услугите, които произвеждат. Ето защо не трябва да се учудваме, че малките фирми гледат на тези критерии като на примка, а не като на възможност за развитие.

- Смятате ли, че ръстът на безработицата не е свързан само с кризата, а до голяма степен се дължи на неадекватната управленска политика?

Доходите не са само в ръцете на правителството, дори в по-малка степен зависят от него и повече от самите

Но има друго нещо, което повече тревожи експертите по отношение на политиката по доходите. А именно това, че в последните няколко години бяха похарчени десетки милиони от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за квалификация на хиляди хора, което логично трябваше да доведе до повишаване на доходите, заради нарастването на капацитета им. За съжаление това не се случи. Не виждаме ефект от това обучение и от похарчения ресурс. А би трябвало по-високата квалификация да доведе и до по-високи доходи.

Това е сигнал, че някъде нещо е сбъркано – или хората се квалифицират за неща, които не са търсени от работодателите, или системата не функционира правилно. Този проблем е много съществен, защото дава пряко отражение върху размера на доходите.

- Има ли реален инструмент, който ще доведе до повишаване на заетостта и на доходите? Очевидно само с помощта на европрограми и държавни мерки не се получава?

Субсидираната заетост е инструмент, който е насочен към най-ниския етаж на пазара на труда и е спасение само за нискоквалифицираните работници. Няма как да има субсидирана заетост за висококвалифицирани служители. Очевидно изходът от ситуацията е в това хората да получават такива знания и умения, които ги правят търсени от работодателя, за да може въпросът за цената на труда да се разглежда по съвсем различен начин. 

Може би в това отношение класически пример са IT специалистите. Именно заради високата квалификация и това, че работодателите имат нужда от подобни кадри, това е първият сектор, в който диалогът за възнаграждението между работодател и работник се преобърна на 180 градуса. Вече в тази сфера размерът на заплатите се диктува от самите специалисти. Затова първият извод, който трябва да си направим е, че високият ценз и наличието на повече от една квалификация, дават възможност на кандидатите да отстояват съвсем различна позиция при договарянето на възнагражденията си в сравнение с всички останали.

- Според вас кои са перспективните сфери, които ще са най-търсени от бизнеса?

Може би тук се крие най-големият проблем на българския пазар на труда. Първият дефицит е в липсата на ориентири на макроикономическо ниво, които да бъдат зададени. В развитите пазарни икономики приоритетите се задават не от правителството, а от бизнеса.

Вторият голям дефицит е на микро-персонално ниво, а именно липсата на развита система за персонално ориентиране. Всички данни сочат, че човек който е учил нещо, което не е по вкуса му, или пък е работил нещо с отвращение, защото това се търси на пазара, то този човек не само, че през живота си остава неудовлетворен, но струва многократно повече на обществото, в сравнение с един професионално ориентиран човек, който работи това, което му приляга.

За съжаление в България почти нищо не се прави за професионалното ориентиране, а това е един от най-важните инструменти на пазара на труда. В Китай например първото професионално ориентиране е на 4-5 годишна възраст. А в САЩ последното такова ориентиране се прави няколко години преди пенсиониране. А в останалите държави, на които се опитваме да подражаваме, правят професионално ориентиране през около 7-10 години. Така се дава възможност хората да проверят силните и слабите си страни.

За съжаление у нас все още действат съвсем битови ориентири от типа кой е най-удобният транспорт до учебното заведение или постулатът, че децата трябва да постигнат неосъществените професионални амбиции на родителите си. Истината е, че държавата трябва да създаде система за квалификация, а не да квалифицира хората, защото това е ролята на работодателите. В този смисъл е странно, че българските работодатели продължават да изискват от държавата да им обучава работниците. Навсякъде по света системите за квалификация се управляват от бизнеса. Това не е функция на държавата, защото в противен случай се получава така, че държавата отчита милиони, похарчени за квалификация, но не и реални резултати. Ако работодателите искат да са по-конкурентоспособни на европейския пазар, това зависи от умението да си квалифицират работниците, да ги стимулират, задържат и развиват уменията им. Едва тогава ще приемем, че пазарът на труда е излязъл от кризата.