Д. Димитрова: Потърпевшите се примиряват с увеличените разходи по кредити

Десислава Димитрова работи като юрисконсулт в няколко банки от 2000 до 2007 г. След това до 2010 г. работи като началник Правен отдел и консултант на свободна практика, предимно по банково-правни въпроси, а от 2010 г. е адвокат към Софийска адвокатска колегия.

- Г-жо Димитрова, колко дела се водят срещу кредити на банки и колко от тях са минали на първа и съответно втора съдебна инстанция?

От публично достъпните регистри се вижда, че делата срещу банки в последните една-две години се увеличават, но техният брой не ми е известен.

Запозната съм с десетина решения на първа инстанция относно увеличени лихви. Всички са в полза на кредитополучателите. Имам информация за едно дело, по което решението е влязло в сила. Първата инстанция уважи иска, втората отмени решението, но също осъди банката, макар и на друго основание.


- Кои дела срещу кредити са с най-голям шанс за успех на кредитополучателя? Например, чу се за кредити от една банка, които са били с фиксирана лихва и банката неправилно е вдигнала лихвите, което е било оборено в съда.

Да, едностранното увеличение на договорена фиксирана лихва е неправомерно. Аналогичен случай е увеличение на лихва, която е формирана на база Юрибор и надбавка, когато Юрибор намалява. По мое мнение, а и според все още оскъдната съдебна практика по въпроса, това са очевидни нарушения на договора за кредит и е нормално и очаквано такива некоректни банкови практики да бъдат обявявани от съда за недопустими.

Проблемът с тези искове е, че те са за относително малки суми, особено при скорошно увеличение на лихвата. Воденето на дело коства време, усилия и пари, и в масовия случай потърпевшите се примиряват с увеличените разходи по кредита, особено ако увеличението на вноската не е голямо, а и предпочитат да си спестят конфликта с банката-кредитор. По мои наблюдения с дела се захващат или хора, чиито вноски са се увеличили със сериозна сума, или хора, за които спазването на договора и закона е принципен въпрос и търсят по-скоро справедливост, отколкото съществен финансов резултат.

- Срещу кои банки имате най-много искове?

През май тази година заведохме групов иск срещу Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) по 29 кредита в швейцарски франкове, отпуснати на 25 домакинства. Претенцията ни е за надвзети суми от неправомерно увеличени лихви и курсови разлики в размер общо на 344 000 лева за периода от 2007/2008 г. до март 2012 г. Съдът раздели груповия иск на 25 отделни дела, предполагам с оглед обективност и детайлно изследване на всеки отделен случай. Очакваме насрочване на делата.

Подготвяме и внасяме и нови, вече индивидуални искове, със същия предмет и срещу същата банка.

Заехме се с т. нар. "франкови" кредити, тъй като тези кредитополучатели са най-ощетени от едновременното увеличение както на лихвите, така и на курса на швейцарския франк. Тъй като по франковите кредити банката преизчислява остатъка от главницата по актуален курс на франка, който от 2008 г. до момента се е увеличил с 40%, рефинансирането или изобщо предсрочното погасяване по тези кредити е крайно неизгодно и на практика невъзможно за кредитополучателите, т.е. те са в безизходица.

Например, ако през януари 2008 г. сте взел "франков" кредит от 100 000 лева, за да си купите жилище, със срок на погасяване 30 години, в началото вноската Ви по кредита е била около 580 лева, а към момента тя е станала 940 лева, като през 2011 г. е била и още по-висока. След като въпреки всичко сте плащал редовно вноските си повече от 4 години, към момента главницата за погасяване по кредита ще бъде около 132 000 лева. А цената на купеното с кредита жилище вече е далеч под 100 000 лева и то не може да послужи като обезпечение за рефинансиране. Използваните цифри са приблизителни, но дават обща представа за мотивите на тези кредитополучатели да търсят правата си в съда поради липсата на друга приемлива алтернатива.


- Доколко шанс за успех имат най-закъсалите кредитополучатели, а именно тези в швейцарски франкове, и в кои посоки тези кредити са оборими?

Първо, нека да уточним, че кредитополучателите по "франковите" кредити всъщност не са получили кредит в швейцарски франкове - кредитите са им изплатени в лева или евро. Съгласно бланковите договори за кредит, с швейцарски франкове се заверява блокирана сметка, до която кредитополучателят няма достъп. В същия ден банката служебно превалутира и предоставя кредита за усвояване единствено в евро или лева, без опция за получаване на франкове в брой или по банков път. Имало е отделни случаи на кредитополучатели, които са искали да усвоят кредита във франкове, но им е било отказано. Дори размерът на кредита е уговорен в договорите само като сума в евро или лева. И според закона, и според елементарната логика, длъжникът дължи връщане на това, което е получил. Според договорите за "франковите" кредити обаче получавате евро или лева, а дължите връщане на швейцарски франкове.

Кредитополучателите, разбира се, получават доходите си в лева, затова и реално плащат кредитите си в лева, но в много по-голям размер от първоначално уговорения, поради промените в обменния курс на швейцарския франк. Така на практика се оказва, че по "франковите" кредити швейцарски франкове няма. Фиктивно се използва само курсът на швейцарския франк по кредити в лева или евро, с цел преизчисляване и респективно увеличаване задължението на кредитополучателите към банката. Според нас тази практика е въведена с неравноправни клаузи в договорите за кредит и е в нарушение на националното и европейското законодателство и се надяваме съдът също да потвърди това.

На второ място по делата оспорваме законността на увеличението на лихвата по кредитите, което става факт на два пъти чрез увеличение на базовия лихвен процент на банката още през август и октомври 2008 г., непосредствено след приключване на кампанията по отпускане на "франковите" кредити при по-ниски лихви. Съгласно действащото законодателство банките имат право да увеличават едностранно лихвите по кредити, но само при условие, че това увеличение е продиктувано от обективни обстоятелства като колебания, свързани с лихвения процент на финансовия пазар, промени в размера на задължителните минимални резерви и др. подобни извън контрола на банката.

Освен това кредитополучателят трябва да има право незабавно да прекрати договора при несъгласие с увеличението, и да са спазени другите условия, въведени в националното ни законодателство с Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европейските общности. Очевидно случаят с оспорените франкови кредити не е такъв - договорената лихва се увеличава, докато Юрибор за швейцарски франк търпи срив, размерът на задължителните минимални резерви е намален от БНБ и няма други обекивни промени, които да обуславят необходимостта от увеличение на базовия лихвен процент. В същото време кредитополучателят не може да прекрати предсрочно договора без да заплати такса за предсрочно погасяване. Това се потвърждава и в постановените до момента съдебни решения на първа инстанция.

За България делата за увеличени лихви по банкови кредити са новост, а практика по дела относно приложимостта на швейцарския франк по "франковите" кредити все още няма. Независимо от това считам, че аргументите ни, изложени пред съда, са основателни и достатъчни за доказване, че става въпрос както за неправомерно увеличение на лихвата, така и за неприложимост на курса на швейцарския франк по кредити, отпуснати в евро или лева. Обратното би означавало затвърждаване на изключително тежкото и от финансова, и от правна гледна точка, положение на кредитополучателите по "франковите" кредити.