А. Черногорски: Регламентирането на частния фалит ще отрезви банковия сектор

- Каква дефиниция за „фалит на физическо лице“ всъщност залагате в подготвяния законопроект? При какви условия едно лице може да отиде в съда и да обяви банкрут?

Едно физическо лице може да обяви фалит, когато то е спряло да плаща задълженията си повече от 90 дни, а размерът на съвкупните му задължения към кредитори и доставчици на комунални услуги надхвърля стойността на притежаваните от него имущество и други активи. Според сега действащото законодателство и договорите между кредиторите и длъжниците, вземания с просрочие над 90 дни стават автоматично изискуеми. Предвижда се да може да обявява фалит и лице, което е трайно безработно и няма тенденция към промяна, а същото това лице не може да си покрива различни плащания.

Приемането на закон за частния фалит е необходим, защото има съвсем добросъвестни кредитополучатели, които си плащат до момента, в който изпаднат в неплатежоспособност заради конкретна икономическа ситуация, например безработица. И в този случай биват осъждани за огромни суми, надхвърлящи два или три пъти размера на дълга им към кредиторите по главницата. Така те стават пожизнени длъжници.

Лицето, което обявява фалит, ще трябва обаче да поеме една съдебна такса. Тя трябва да покрие разходите по самото дело и разходите на вещото лице, което ще провери реалната ситуация и кредитната задлъжнялост на лицето, желаещо да обяви фалит. Вещото лице ще обяви и началната дата на неплатежоспособността. Процедурите ще са сходни с процедурите при обявяването в несъстоятелност на юридическите лица. Все още обсъждаме какъв да бъде размерът на таксата.

Това, така или иначе, ще бъде подложено на обществено обсъждане, когато сме готови с конкретните текстове на законопроекта. То ще се състои есента и ще поканим представители на банките, на небанковите финансови институции и други кредитори, на колекторските агенции, на съдебните изпълнители. Ако те имат разумни предложения, ние ще се съобразим с тях и ще ги включим в законопроекта.

- А какво следва да се случи на физическото лице, обявило банкрут, след края на съдебната фаза?

Когато едно физическо лице мине през това производство, ще се установи какво е имуществото му и каква част от него подлежи на осребряване. Ще съобразим текстовете на законопроекта с действащата наредба за несеквестируемостта на имуществото. Кредиторите ще бъдат частично удовлетворени, но както казах те също трябва да носят отговорност за оценката на риска и вземането на решение да предоставят кредит на свой клиент.

- Т.е. под някаква форма ще се направи преструктуриране на дълга на физическото лице...

Ще се съберат всички дългове на физическото лице и ще се преструктурират, така че да има начало и, подчертавам, край на тяхното погасяване. Ние искаме да сложим и край, както и да дадем право на физическите лица, които са обявили фалит, правото да могат да започнат отначало.

- Ще се стига ли в някои случаи и до опрощаване на част от дълга?

Тук работим с неправилна терминология. Няма опрощаване, а загуба, която кредиторите трябва да си отразят.

- В какви случаи и при какви условия кредитор ще може да обяви фалит на свой длъжник-физическо лице?

Всички случаи и условия ще залегнат в договорите между кредитори и кредитополучатели, ако законопроектът бъде приет. Кредиторите ще имат право да обявяват фалита на свой длъжник и в случай, че се установи, че лицето тегли заеми от множество кредитори с цел да вземе колкото може повече пари без да плаща.

- Регламентирането на фалита на физически лица среща сериозна съпротива в лицето на съдебни изпълнители и банки. Един от техните аргументи звучи логично – възможността за злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници. Какъв подход ще възприемете при преговорите между всички заинтересовани страни?

Съгласен съм, че има сериозна съпротива, а тези структури поддържат и сериозно лоби във всеки един парламент, защото почти няма български гражданин, който да не се ползва от кредитни услуги. Наистина ще бъде трудно, но ние ще направим една кръгла маса, ще приемем и всяко разумно предложение, както казах.

Що се касае до съдебните изпълнители, сред тях има такива, които злоупотребяват, затова се обсъждат евентуални промени в Тарифата за таксите на частните съдебни изпълнители за налагането на някакви граници на техните разходи. Недопустимо е едно шаблонно писмо, което се изпраща до всичките търговски банки за запор на сметки, да се калкулира като сериозен разход, както правят някои съдебни изпълнители.

Същевременно при нас пристигат неофициални сигнали за негласни договорки между съдебни изпълнители и фирми за събиране на вземания за умишлено раздуване на разходите и адвокатските възнаграждения по неясни критерии. Тъй като след успешното събиране на дълговете точно тези разходи се погасяват първи, после сключилите негласното споразумение си поделят сумите.

- Според статистиката над 2 млн. българи имат някакви кредитни задължения, а част от тези хора са близо до фалит. Представлява ли според Вас това някаква заплаха за банковата система на страната?

Според мен официалната статистика не е съвсем точна и хората са повече. Както казах, има банки, които прехвърлят просрочени кредити на свързани и близки до тях дружества, а след това същите тези кредити не се отчитат като просрочени и изискуеми за статистически цели. Ако реално излязат всички просрочени кредити, това ще има отражение върху дейността на банките и ликвидността на някои от тях ще бъде нарушена.

Отново казвам, че трябва да има по-строг контрол, за да се види каква е реалната ситуация. Прави се по-скоро статистика, чиято цел е да покаже колко стабилен е българският банков сектор, а реално той не е чак толкова стабилен. При такъв висок процент на просрочени кредити, който със сигурност е даже още по-висок, отколкото се съобщава, търговските банки няма как да показват такава печалба и това всеки икономист и анализатор може да го съобрази.

- Може ли регламентирането на частния фалит да има като косвен ефект понижаването на лихвите по кредитите?

Със сигурност ще има отрезвяване на банковия сектор.