Руслан Стефанов: Сивата икономика у нас нараства в залеза на кризата

В годишния доклад за състоянието на сивата икономика в страната през 2010 г. икономистите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) представиха отражението на икономическата криза върху поведението на сенчестия бизнес и влиянието му върху пазара на труда. Анализите се правят от 2002 г. насам и показват движението на индекса на сивата икономика в различни етапи от развитието на българската икономика. За основните изводи от анализа разоваряме с директора на икономическата програма в ЦИД Руслан Стефанов.

- Г-н Стефанов, в изследването се откроява изводът, че въпреки битките на всички нива срещу сивия сектор в икономиката, от 2009 г. насам неговият дял започва да се покачва. Какво е обяснението, според вас?

Изследването през 2010 г. наистина показва леко увеличение на фирмите, които по една или друга причина са преминали в сивия сектор, но изводите не са еднозначни и не би трябвало да заключаваме, че има драстично увеличение на скритата икономика в страната.

Проучванията на Центъра за изследване на демокрацията се базират на анализи за състоянието на скритата икономика от 2002 г. досега и в дългосрочен план тези анализи установиха, че през последните 10 години има плавно свиване на дела на сивия сектор.

Това, което е важно да отбележим, е, че върху скритата икономика основно влияние оказва икономическото развитие на страната, а не толкова прилаганите от правителствата политики за контрол, изпълнявани от данъчните органи или инспекторите в различните агенции, контролиращи пазара на труда, строителството или фирмите от хранително-вкусовата индустрия, например.

- Каква зависимост установихте между състоянието на икономиката и сивия сектор?

Чрез нашето изследване за първи път установихме поведението на сивата икономика в условията на икономическа криза и да си призная, то се оказа неочаквано за нас.

Според използваните от нас индекси, при навлизането в кризата скритата икономика се очакваше да нараства, а при излизането от нея - да се свива. Случи се точно обратното – индексите отчетоха, че делът й започна да нараства в залеза на кризата. Станахме свидетели на неочаквано поведение на сивия сектор, което беше изключително интересно, защото подобна зависимост досега не беше наблюдавана в нито една европейска страна.

Но да се върна на въпроса за това как икономиката влияе дългосрочно върху т.нар. сив сектор. Десетте години на ръст, който имахме в икономиката от 1999 г. до 2008 г., на практика доведоха до поетапно намаляване на скритата икономика, като най-съществено то беше след 2003 г., когато се отпуши кредитирането. По същото време държавата въведе и задължителното регистриране на трудовите договори, което също повлия върху т.нар. „изсветляване“ на сектора.

В края на 2009 г. нашите индекси показаха най-нисък дял на скритата икономика, но година по-късно, когато започна изтласкването от кризата, делът й започна бавно да се увеличава. Анализите ни потвърдиха правилото, че скритата икономика вреди на социалното здраве на икономиката, защото първите съкращения на заети лица бяха направени именно на хората без трудови договори или на договори със скрити клаузи. За мениджърите това бяха най-лесни съкращения, защото обикновено това са хората с ниска квалификация.

Върху ограничаването на сивия сектор отчасти повлияха и мерките на правителството за контрол върху пазара на труда, но само година по-късно тези мерки вече нямаха този ефект. Според нас правителството трябва да си вземе поука и по отношение на акцизната си политика. Урокът, който вероятно вече са си взели е, че не можеш чрез контролни механизми да промениш това, което икономическата политика повелява т.е. не може в условия на криза, когато доходите падат, да увеличаваш акцизите.

- Може би тук е важно да се определи границата между криминална и сива икономика, които се контролират по различен начин?

Необходимо е да се знае, че скритата икономика не е еднородна маса. Има ядро, което ние наричаме черна икономика – това са забранените от закона стоки като наркотици например. В този обсег влизат и стоките, които се разпространяват от нелегалните престъпни мрежи – примерно пари от проституция, инвестирани в имоти или други сектори от икономиката, добили популярност като "пране на пари". В този списък не попадат акцизните стоки.

Буферът на скритата икономика е т.нар. сива икономика, където попадат фирмите, които не плащат данъци и осигуровки, а в периферията е натуралната икономика, включваща производството за лично ползване от домакинствата.

Нашата методология не прави разлика между трите зони на скритата икономика, индексът покрива и трите елемента. Но това, което трябва да отбележим, е, че тази сложна структура изисква противодействието срещу трите елементи да бъде различно. Така например субектът на контрол срещу черната икономика са органите на правоохранителната система, които са извън обсега на изследването.

При сивата икономика обаче системите за административен контрол невинаги се оказват ефективни. Те са успешни само при добре премислени и рисково обусловени случаи, когато трябва да се предотврати примерно навлизането на криминални капитали в сивия сектор.

Подобни мерки навремето бяха прилагани срещу т.нар. кредитни милионери или при някои приватизационни сделки. Сега административният контрол е належащ само при някои сделки в областта на недвижимите имоти или възобновяемите енергийни източници, където също има опасност от преливане на съмнителни капитали.

Обществените поръчки също са податливи за проникване на подобни капитали, затова и там се налага по-строг административен контрол.

Но при останалите два типа на скрита икономика - сивата и натуралната икономика, административният принудителен контрол има по-скоро обратен ефект. Ще посоча като неправилна политика инициативата на Агенцията по безопасността на храните да пререгистрира кварталните магазинчета за хранителни стоки.

От тези мерки няма да се постигне търсеният ефект, защото от тях няма да съберете кой знае колко приходи от такси или данъци. Защото този бизнес реално е на границата между сивотата и натуралната икономика, те са самоиздържащи се бизнеси и не целят икономически растеж, а просто служат за издръжка на семействата.

Изпращането на данъчни или трудови инспектори демотивира и заетите в този бизнес, и проверяващите. Има опасност подобни проверки да постигнат обратния ефект - секторът изцяло да влезе в сивата икономика

Ако пък загубите този бизнес и той фалира, това означава заетите да станат безработни и да легнат на осигурителната система. От друга страна и самото администриране на този процес е тежко, защото особено в малките населени места, където хората се познават, ще бъде много непосилно за данъчните или останалите чиновници да налагат глоби на собствениците на тези малки магазинчета.

- Да, но законно работещите от системата на хранителната индустрия многократно са посочвали сивата икономика като един от основните си проблеми през последните години?

Така е, но много често скритата икономика е удобното оправдание за всички неволи. Нека да изчакаме ефекта от сегашните контролни проверки, за да видим какво ще се случи. Защото за осъществяването на този контрол ще бъдат изразходвани значителни средства от администрацията и те едва ли ще бъдат покрити от приходите, наложени от съответните санкции. Твърде вероятно е след тези проверки да изкарате фирмата от пазара, което ще означава загуба на заетост в съответния регион.

- В такъв случай кой е работещият вариант за противодействие, който предлагате?

Той се прилага във всички останали държави и е ясен – фокусиран контрол на пазара. Там, където в магазините се установи нарушение, примерно засечен е некачествен хранителен продукт или стока, в която се влагат нерегистрирани суровини, да следват сериозни последствия и изваждане от пазара.

Сега това е проблем на цялата ни контролна система, не само при храните. Ако тази система заработи ефективно и при налагане на глобата останалите органи по веригата като прокуратурата и съдът се включат, за да си я платите, и евентуално да бъдете изваден от пазара, тогава броят на нарушителите значително ще намалее.

В момента при нас тази система не работи. Затова и администрацията всяка година налага глоби, които дори и да се платят, нямат стопиращ ефект и на следващата година същият нарушител повтаря закононарушението.

Причината е там, че в контролната система липсва онази брънка, която трябва да придвижи акта за нарушение в съдебната система. Администрацията отчита дейност по налагане на глоби, без реална полза за обществото.

Какво от това, че сте наложили 10 хиляди глоби, като същите хора продължават да работят, и то по старому. Затова и всички малки фирми смятат тези проверки за тормоз, защото чиновниците проверяват всички наред, не само тези, които са сгрешили. От друга страна, не се усеща и общественият ефект от тези проверки, защото ти не си пресекъл фирмите, които пряко застрашават здравето на потребителите.

В тези случаи не трябва да пренебрегваме ролята на пазара - в сектори с конкуренция контролът трябва да е съсредоточен само върху най-сериозните нарушения. Затова и контролът трябва да се насочи именно към фирмите, които доказано са застрашили здравето на потребителите, и да бъдат изваждани от пазара.

Този проблем важи и за останалите сектори от икономиката, не само при храните. Дирекция „Национален строителен контрол“ също налага десетки хиляди глоби, но какъв е ефектът за обществото – никакъв, има огромно количество незаконни строежи, които не се премахват.

За нас ще бъде много по-важно тези сгради да бъдат съборени и държавата да успее да докаже обвинението си в съда, а не както се получава сега – гражданите да съдят държавата за действията й и впоследствие всички да плащаме.

Навсякъде по света политически е много по-лесно да се декларира, че започват повсеместни проверки срещу сивата икономика. Трудното е да създадеш агенция, която да доведе контрола дотам, че съдът да се произнесе и нарушението да не бъде повтаряно.

- Според вас в законодателството ли е проблемът за несправяне със сивата икономика?

Проблемът не е толкова в законодателството, колкото в неговото прилатгане. Лесно е да се винят законите, които са неодушевени предмети – у нас се получава така, че и администрацията, и прокуратурата, и съдът, дори депутатите понякога винят законите. В резултат няма персонална отговорност.

Крайно време е да разберем, че законът не може да обхване цялото разнообразие на живота. Той е само една рамка, която се конкретизира от прилагащата администрация. И тук трябва да се отбележи,че администрацията, която ние наричаме контролна – било то митниците, данъчните, органите на здравния или санитарен контрол и др., в огромната си част не е контролна, а обслужваща.

В Националната агенция по приходите има само едно звено, което е контролно, в останалата си част сме създали отдели, които на практика би трябвало да правят по-добро обслужването на клиентите, които си плащат данъците. За да улеснят данъкоплатците, които да се убедят, че дават парите си за нещо позитивно.

Но истински контрол се постига с много време. В тази връзка единствената агенция в България, която прави рисков анализ и на практика извършва ефективен контрол, е Националната агенция по приходите. Друг е въпросът как се използва този анализ и тук опираме до политическата воля да се даде достатъчно голямо поле за действие на администрацията, т.е. да имаш ясната воля и подпис на прекия си началник, за да можеш да си свършиш работата. Това е сериозен проблем пред българската администрация.

Примерът с предишния главен данъчен Мария Мургина е много показателен. Нима някой си мисли, че нейните политически началници не са знаели какво става в агенцията – едва ли. Защо никой от тези началници не понесе отговорност за това? Какъв е сигналът, който изпращаме към администрацията – работете само тогава, когато имате ясна заръка от политическото ръководство. От тази гледна точка оправданието със законите е безпочвено.

Законите са публични и е лесно да се види, ако някой се опитва да прокара лобистки поправки. Важно е този закон да се прилага, да има административна практика.

- Затова ли ще стоим сред първите места по дял на сивата икономика в Европа?

В различните европейски държави методиката за определяне на сивата икономика са различни, затова не може да се даде категоричен отговор. Поради непрекъсната регулаторна промяна в страните от Източна Европа през последните години можем да говорим за по-голяма яснота на тази рамка от 2005-2006 г насам.

На този етап сравнението със страните от Западна и Северна Европа не е точно. По-добре е да се анализират отделни проявления на сивата икономика. Най-сравнимото в европейски мащаб е т.нар. скрита заетост – включва хората, които работят без договори или със скрити клаузи (т.нар. „заплати в плик“).

По показателя „заплати в плик“ България е на едно от първите места в Европа. Но то е разпространено и сред останалите държави от Източна Европа и се обяснява с липсата на доверие в социално-осигурителните институции.

При средна продължителност на живот при мъжете в България от 70 години, е нормално да се прецени, че средностатистически пенсионната му възраст ще бъде 6-7 години, които той би преживял и без необходимостта да се осигурява на пълна заплата.

Дори на битово равнище сметката не излиза – има ясен икономически рационал да не декларираш доходите си, защото ако не смяташ, че даваш парите си някъде, където има смисъл да го правиш, защо да го правиш. Затова и не трябва да търсим причините в размера на осигуровките, а в разбираемата икономическа логика да не се плаща.