Ще има ли увеличение на минималното възнаграждение тази година и какви ще са ефектите от него, ще се увеличат ли пенсиите, да очакваме ли скоро по-висока заетост, ще се предприемат ли мерки за компенсиране на доходите на най-уязвимите групи. По тези ключови социални въпроси разговаряме с Пламен Димитров, президент на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ).
- Г-н Димитров, реалистично ли е увеличението на минималната работна заплата да се случи от юли тази година?
Изпълнението на антикризисните мерки, включително и увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), е неизпълнен ангажимент на министър Дянков от 1 юли миналата година. От тогава той ни е длъжник, защото това са решения, приети на Министерски съвет още на 1 април 2010 г. Тогава беше решено да се увеличи МРЗ от 1 юли 2010 г. Досега това не се случи.
Не само, че е реалистично това увеличение, а е наложително и много закъсняло. Вече повече от 26 месеца минималната заплата у нас е замразена. България е единствената държава в ЕС, която през най-тежките години на кризата (2009 и 2010 г.), не е повишила минималното възнаграждение.
- Какви са основните аргументи в полза на увеличението?
На първо място трябва да се вземе под внимание нарасналият праг на бедност в България. Защото истинският праг на бедност вече не е 211 лева, както обявява социалното министерство, а е 230 лв., което е почти колкото МРЗ в момента.
Освен това в България минималната работна заплата вече е под 37% от средната работна заплата, а в повечето държави в ЕС съотношението между минимална и средна заплата е 45-50% и повече.
Има чисто икономически аргументи за увеличението. За миналата година статистиката отчете ръст на производителността на труда от 6,6%. С толкова е нараснала брутната добавена стойност по икономически сектори. Факт е, че в някои сектори се произвежда и се продава повече.
Всички тези аргументи водят към един извод - минималната работна заплата трябва и може да бъде увеличена и за това трябва да бъдат намерени средства. Нека припомним, че допълнителната инфлация, тази извън бюджетно разчетената влива допълнително приходи в бюджета. Финансовият министър много добре знае откъде да намери пари. Известно е, че Агенция „Митници“ събира приходи над планираното през първите два месеца на настоящата година. Очевидно е, че ще имаме повече от панираните приходи в бюджета, ако нещата вървят с тази динамика.
- Ако увеличението на МРЗ стане факт, това ще доведе ли до ръст на средната работна заплата?
Най-вероятно да, защото МРЗ има изтласкващ ефект върху доходите. Така че се очаква минимално увеличение на всички доходи. Нормално е едното увеличение да кореспондира и с другото. Но ще става с по-малък темп, например 7-8%.
По-важното е да дадем ясен сигнал, че доходите започват да растат нагоре. Важно е да започне да се възстановява нагласата за спокойствие. Оттук ще дойде и по-високото потребление, с по-малко спестявания, а оттук и общият ефект върху икономиката. Това е пътят за раздвижване на икономиката – чрез увеличаване на доходите, оттам на потреблението. Трябва да има раздвижване на разходите на домакинствата, а те харчат повече, когато имат спокойствие. Това е смисълът на увеличението на МРЗ - да покажем, че икономиката има ресурси да бъде успокоена, че е важно да потребяваме малко повече, като даваме малко повече.
- Съгласен ли сте с тезата, че увеличението на минималното възнаграждение ще доведе до съкращаване на работни места?
Това са аргументи, които се огласяват всеки път, когато става дума за ръст на МРЗ и всеки път се оказва, че причините за съкращенията на работни места са други, а не заради заплатата. За последните 26 месеца 357 хиляди души загубиха своята работа. Очевидно не е заради минималната работна заплата.
- Ще се предприемат ли мерки за компенсиране на доходите на най-уязвимите групи?
Със сигурност това ще изиска допълнителни разходи на бюджета и са необходими много внимателни разчети. Но е важно да се знае, че тези доходи биха се оказали спасителни за много домакинства, за да преодолеят кризисните моменти. Ние смятаме, че увеличението на гарантирания минимален доход е разковничето. Сега той е замразен на 65 лева. Нашето предложение е да стане 84 лева. Надяваме се в тази посока министър Дянков да бъде склонен на промени. Но все пак да не забравяме, че Министерски съвет взима решения и отговорността за решенията е на кабинета.
- Кога реално може да се очаква увеличение на пенсиите? Социалният министър заяви, че те са на заден план и акцентът трябва да е първо върху доходите?
Очевидно е, че пенсионерите са едни от най-пострадалите от повишаващите се цени в момента и към тях трябва да има целева спасителна мярка. Тук обаче разходът е най-голям. Нашето предложение е доста скромно – пенсиите да бъдат компенсирани от 1 юли с 5,3%, колкото е средногодишната инфлация за миналата година. Приоритетно говорим за увеличение на минималната пенсия. Разчетите на НОИ показват, че са необходими 190 милиона лева за това перо за второто полугодие на годината.
Ние предлагаме варианти за компенсиране на доходите, а не казваме, че това е единственият начин, по който трябва да действа държавата. Нашата цел е постигане на разумни решения, които могат да бъдат понесени от фиска и в същото време да осигурим допълнително разполагаем доход на хората. В същото време бремето трябва да е поносимо за икономиката, в противен случай тя ще действа наказателно с освобождаването на хора. Този баланс е трудно постижим и затова апелирам към бизнеса и държавата да намерим решенията на масата на преговорите, а не с улични протести или с натиск отвън. Няма как хората да минат през кризата без допълнителни компенсиращи мерки.
- Постигане на 76% заетост до 2020 г. е една от основните цели, записани в Националната програма за реформи. Постижимо ли е?
Това е много амбициозна цел. Трудно постижима е и много зависи от провежданите секторни политики. Важно е ясно да се дефинира кои ще бъдат стратегическите приоритети на страната в следващите години. Изисква се инвестиционен ресурс, в това число и европейски средства. Например ако енергетиката бива развивана балансирано, то това може да бъде основа за допълнителна заетост и много бързи ръстове на заетостта.
- Допускате ли възможността правителството да предприеме предизборно мерки в социалната сфера, за да си подсигури по-благоприятна позиция преди предстоящите избори?
Във всички случаи това не е движещ мотив за избирателите. Имаше правителства, които вдигаха пенсии и не запасиха властта си. Досега няма правителство или премиер, който е имал два последователни мандата. Но не бихме могли да изключим подобно опасение.
- Вие предложихте наскоро създаването на Национален борд за устойчиво развитие. Каква ще бъде неговата роля?
Целта е да не залитаме в строга фискализация на проблемите, а да акцентираме и на други теми, свързани със социални въпроси, енергетика, квалификация. За постигане на тези цели са нужни интегрирани политики, които да дадат устойчивото развитие на икономиката. Финансовата стабилност е само средство за постигането на целите.
Съществуват подобни бордове в Европа и те интегрират всички политики, за да намират най-правилните и разумни решения. Това е устойчивият път на развитие, видян от държавите от стара Европа. В момента идеята е в процес на дискусии, изпратили сме писмо до премиера, така че в следващите седмици в този формат да продължим приемането на мерки за възстановяване на българската икономика чрез растеж, който минава през заетост. Очакваме подкрепата и на ЕК, и на МВФ, който през май ще изпрати емисари експерти в съответните области.
преди 13 години Алчността на новоизлюпените ни чорбаджии няма граници! Да се вземат в ръце и да се учат как се прави бизнес или да се връщат при овцете където им е мястото! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ето ви един линк за да разсъждавате малко преди да корите синдикатите! Обърнете внимание на разликите при разпределението на БВП между нашата татковина и сходни по развитие страни! А защо не и сравнение с развити страни!http://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_the_European_Union отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години От една страна, с оглед на това, че нашите синдикати следват установен световен модел, "***" може би е малко силно казано. Но от друга, може пък да се окаже и доста точна дума с оглед политиката на синдикатите спрямо пенсионерите - колкото може повече пенсионери и с колкото може по-големи пенсии. Смятам, това е една от главните причини за демографската криза в Европа - синдикатите буквално се престараха в "изпомпването" на средства към пенсионерите и като резултат, работната сила вече не може да се възпроизвежда - младите и работещите нямат достатъчно средства за деца, отдих, живот. Това е безспорен факт, дори и в развита страна като Германия. Но за сметка на това има доста пенсионери с повече от "достойни" пенсии. Накратко - в това отношение (!), сегашната синдикална политика е буквално самоубийствена. Без преувеличение! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Пламен Димитров е ***. Има чудесна статия в "Капитал" по въпроса отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Също така, синдикатите, бидейки основатели и собственици на пенсионни осигурителни фондове (действащи на капиталов принцип), отново са в конфликт на интереси защото отново имат интерес колкото може повече да се удържа от работещите и да се внася в пенсионните фондове (защото така получават по-големи такси за управление). Затова е необходимо със закон да се забрани на синдикатите (като организации и на членовете на ръководствата им), да притежават и управляват пенсионни осигурителни дружества. Защото пак казвам, това е конфликт на интереси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Основния проблем на синдикатите е, че са в конфликт на интереси относно разпределянето на доходите между работещи и пенсионери. Не може да защитават едновременно и двете групи защото те, във всеки един момент (!), имат противоположни интереси. Работещите имат интерес колкото може повече доход да остава на тяхно разположение, а пенсионерите имат интерес колкото може повече да се взема от работещите за да се дава на тях. И не може някой (като синдикатите) да защитава и двете позиции. Затова на практика се получава така, че синдикатите, постоянно настоявайки за по-големи отчисления от работната заплата (което е тяхна основна политика), действат като пенсионерски организации и защитават повече интересите на пенсионерите и на хората, които са непосредствено преди пенсия. Което е в пряк разрез с интересите на работещите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години при синдикатите е лесноколкото си по-нагъл, *** и нахален - толкова по-бързо и високо се изкачваш в иерархията.... то и затова никой не ги брои за нищо, а служат само за оправдание на правителството при непопулярни мерки... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Този човек на снимката по-горе няма нито един ден работен стаж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Има изстласкващ ефект върху доходите на братята роми май само... отговор Сигнализирай за неуместен коментар