Андрей Пръмов: Очаквам спад на БВП за 2010 г. колкото за миналата година

От: Мариян Йорданов, Мая Цветкова

Андрей Пръмов е завършил финанси в УНСС, има и специализация в чужбина. Работил е в банки във и извън България. Управител е на финансовата къща „Адлон Дисконт“.

Финансистът беше председател на комитета, който определи на 5 юли носителите за изтеклата година на отличията в банковата сфера „Банка на годината“. Медиен партньор на събитието беше Investor.bg.

С Андрей Пръмов разговаряме за състоянието на икономиката и на финансовата система на страната, а също и за оценката му за ръста на БВП за годината и за актуализацията на държавния бюджет.

- Г-н Пръмов, лихвите по новите депозити са на 19-месечно дъно през май, но банките не бързат да свалят лихвите по кредитите, а нетният лихвен доход намалява поради ръста на лошите кредити. Какво ще последва според Вас?

Нетният лихвен доход е основният източник на печалба за банките. В рецесията, в която е изпаднала икономиката ни, банките нямат друг изход, освен да се стремят да увеличават маржа между лихвите по привлечени средства и лихвите по кредитите, както и да въвеждат нови и по-високи такси за банково обслужване. Лошото в случая е, че подобна политика не подпомага по никакъв начин реалния сектор, в същото време друга просто не е във възможностите на банките – те трябва да защитят както вложителите, така и акционерите си. Получава се спираловиден ефект, който за съжаление води икономиката все по-надолу.

- Какво според Вас ще бъде изменението на брутния вътрешен продукт за 2010 г. - ръст или спад?

Аз бях голям оптимист в началото на 2010 г. и предричах ръст, макар и малък. Фискалната немощ на правителството обаче надхвърли и най-песимистичните ми прогнози, докарвайки икономиката пред колапс. Въпреки че сега, с последните поправки, бюджетът предвижда ръст за 2010 г. с 1%, аз вече съм в лагера на дълбоките песимисти и очаквам спад, равен на или дори по-голям от спада за миналата година. Искрено се надявам да греша с тази прогноза.

- Министър Симеон Дянков наскоро коментира, че структурата на икономиката се променя - вносът намалява поради редица причини и съответно намалява притокът на ДДС, а износът нараства, което води до възстановяване на ДДС. Как ще „оцелее“ бюджетът в тази ситуация?

Бюджетът възстановява авансово внесен ДДС на износителите, така че това е операция с нулево салдо, тоест бюджетът сам по себе си не е застрашен от ръста на износа. Бюджетът е застрашен от непоследователните действия и ниския капацитет на съставилите го, най-вече от липсата на истински реформи в икономиката и социалната сфера, от раздуване на разходната част и от неспособност да се усвояват стотици милиони от кохезионните програми на ЕС.

Що се отнася до това дали върви преструктуриране на икономиката, на Симеон Дянков не му е ясно очевидното положение, че нормалното състояние за икономиката на България, която има да догонва с десетилетие по-напредналите страни от ЕС, се характеризира с положителен баланс по капиталовата сметка и с дефицит по търговската. Ситуацията в момента е точно обратната и това говори за дълбочината на икономическа криза, а не за някакви трайни структурни промени. Просто все още „мърдат“ износни производства, които не зависят от „Дянковия“ бюджет. Но и това ще е до време.

- Какво е мнението Ви за някои предложения за повишението на преките данъци и/или на косвените?

Общата данъчна и осигурителна тежест е достатъчно голяма у нас, всяко едно увеличение само ще задълбочи кризата в икономиката. В същото време свидетели сме как държави в ЕС, живели с десетилетия не според възможностите на икономиките си, сега са принудени против здравия разум драстично да вдигат данъци и дори да облагат пенсии и социални придобивки, за да си платят борчовете.

Ако правителството не съумее да овладее стремежа си да харчи повече, отколкото са му възможностите, неизбежно ще се стигне до мащабно увеличение и на преки, и на косвени данъци, колкото и да се кълне Бойко Борисов, че това няма да стане нито тази, нито следващата година.

- Има ли потенциал за орязване на държавни разходи в по-голяма степен от декларираното вече от правителството?

Разбира се, че има. С актуализацията на бюджета правителството не намалява, а увеличава разходите си, при това изцяло за сметка на фискалния резерв, трупан десетилетие. Поправеният бюджет бе остро критикувани и от леви, и от десни, и аз намирам критиките за напълно основателни. Подобна безотговорна фискална политика на големи дефицити вероятно ще ни изправи пред ситуацията, в която сега се намират Румъния и Гърция, и то още до края на годината.

- Какво според Вас е бъдещето на хидровъзела „Цанков камък“?

Доколкото ми е известно, обектът е почти изцяло завършен и ще е икономическо безумие да бъде „зарязан” пред финала. Друго не мога да коментирам, тъй като не съм специалист в енергетиката, и не съм запознат в детайли с проекта.

- Определящо ли е според Вас развитието на проектите АЕЦ Белене, газопровода „Южен поток“ и петролопровода „Бургас - Александруполис“ за българската енергетика и икономика като цяло?

Отново, енергетиката и конкретно тези три проекта са сфера, в която не съм компетентен, затова ще се въздържа да коментирам. Прави ми обаче впечатление следното - и трите проекта, сами по себе си са изключително мащабни, но не са определящи за бъдещето на икономиката на която и да е страна, в т.ч. България. И на трите проекта има алтернатива. В същото време и трите проекта са натоварени със стряскащ политически заряд, направо имам чувството, че свалят и качват правителства у нас. И не мога рационално да си обясня защо.

- Кога може да се очаква възстановяване на цените на акциите, търгувани на БФБ-София и може ли пакетите от ЕРП-тата да бъдат катализатор за това?

Ситуацията на БФБ в най-чист вид потвърждава истинското състояние на икономиката ни, а то може да се опише с две думи – ликвиден колапс. Като няма пари в нормалните канали на стопанството, няма да има пари и на борсата, а няма ли пари – търговията е символична и цените на акциите са нереални.

Колкото до пакетите, които може би някога ще бъдат подложени на приватизация чрез специалния борсов сегмент, те нито ще увеличат ликвидността на борсовата търговия, нито ще възродят интереса на инвеститорите поради еднократния ефект на тази приватизация – трите електроразпределителни предприятия (ЕРП) не са публични дружества и няма да станат такива и след като се раздържавят остатъчните дялове.

- За последните 12 месеца населението у нас е спестило 3,34 млрд. лв., а успоредно с това е погасявало лихви и главници по кредити, без да увеличи кредитната си задлъжнялост. Как ще коментирате тази спестовност - положителна ли е тя?

Само с една дума – да. Еднозначно. Спомените за периода до 1999 г. са живи у нас и затова проявяваме рационално поведение в личните си финанси. Де да можеше и правителството да постъпва така…