Прогнозите за ръст при недохранването също имат немалък ефект. То може да доведе до отслабване на имунната система, ограничена подвижност и дори влошаване на функциите на мозъка. Децата, които от ранна възраст са изложени на недохранване, могат да усещат ефекта до късен етап от живота си.
Правителствени програми, неправителствени организации и други групи се мобилизират, но нуждите далеч превишават възможностите и обхвата им. Само групата за помощ на Световната продоволствена програма се нуждае от 13 млрд. долара, за да достави храна в 83 държави, а към началото на второто полугодие има недостиг от 4,9 млрд. долара за тази цел.
Недоволството на масите
Гладът може да доведе и до значителни промени в геополитическия пейзаж. Ако се върнем към дните на Френската революция, страхът за насъщния е карал хората да излизат на улиците. Увеличаването на цените на хранителни продукти бе част от причините за разпалването на последната криза в Ливан, а демонстрации заради недостиг на продукти избухнаха в Чили по-рано тази година.
Дълбоко вкорененото неравенство по отношение на пола и расата също кореспондира с непропорционалните ефекти от глада по света. В САЩ например чернокожите американци са два и половина пъти по-изложени на риск спрямо европеидното население от нисък или много нисък достъп до достатъчно храна за активен и здравословен живот. В световен мащаб пък жените имат 10% по-голям риск от това да изпитват несигурност по отношение на набавянето на храна спрямо мъжете.
В същото време данните на ООН показват, че по света има повече от достатъчно достъпни калории, за да бъдат задоволени нуждите на всички хора. Но въпреки това дори в САЩ, най-богатата държава в света, почти 2% от населението – или над 5 млн. души, не могат да си позволят здравословен начин на живот. Над 3 млн. американци не могат да задоволят дори основните си нужди от прием на енергия. В Индия пък 78% от хората не могат да си позволят здравословен хранителен режим – това е над 1 млрд. души. Тези данни не взимат предвид пандемията и нейните трайни ефекти върху икономиките.
Ръстът на страдащите от глад по света от последните няколко години ще е нищожен в сравнение с това, което ни очаква през 2020 г. Дори и при най-добрите сценарии на ООН гладът тази година ще нарасне повече от последните пет, взети заедно. В същото време, поглеждайки към други периоди, като Голямата депресия например, нивата на излишна храна, които съществуват днес, са без сравнение благодарение на напредъка на съвременното земеделие.
„Невъзможно е да погледнем ситуацията и да не си помислим, че имаме проблем“, казва Нейт Моук, главен изпълнителен директор на организацията World Central Kitchen. „Пандемията в действителност разкри пукнатините в системата и къде тя започва да се разпада“, посочва той.
преди 4 години '''..за да се държи пазарна цена , ВИНАГИ се унищожават излишъците ... тъй да знаеш !"Дай Боже и тебе да те похарчат твойте чорбаджии , много се навъдихте напоследък ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години немаш токо RAM , та да схванеш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години не се ли сещаш нобела кви ги пишеше още преди да изчезне... не се е променил!Глллупост, след глллупост :):) добре че поне е жив и здрав, че се бех притеснил ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години той май Hahoto го каза ош в началото "на заразата" че ше имеме GLAD-20 .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години хаха ... чак сега хванах , че има връзка с никът ... реотан , български ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Аз, на твое място, бих се притеснил от тая статия. Все пак са били унищожени тонове със зеле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това за унищожаването на излишъците го знам много добре приятелю. А ти знаеш ли колко со 50 000 тона? А?. 50 хиляди тона няма да могат да бъдат натоварени на кораб колкото Титаник. То бива унищожаване, бива, но това вече е хипертрофия на унищожаването. Или както се казва в мъдрите учебници по медицина - разликата между лекарството и отровата е в количеството отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години А,добър ден.Носете още маски и бройте заразените чинно без да мислите много,много... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години що не фанеш да закараш 50х. тона зеле на 10х.км и да му оправиш документите за дарение , да организираш да се раздаде ... мхх ?! па после пиши за разхищение ... то всеки много знае да приказва и всичко може , ама кога трябва да се свърши работа започват всички да увъртат ... :)))за да се държи пазарна цена , ВИНАГИ се унищожават излишъците ... тъй да знаеш ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ако си учил история щеше да знаеш, че по време на Голямата депресия най-голямо унищожаване на храни е имало по време на най-големият глад. Тогава млякото се е изливало в реките, а локомотивите са горели жито, защото е било по-евтино от въглищата. Това, че ВЕЧЕ започваме да унищожаваме храни е белег за настъпваща криза, а не обратното. Когато има подем в икономиката има и платежоспособно търсене и тогава нищо не се унищожава, защото струва пари. Унищожаването на 50 000 тона зеле не е признак за наближаващо благоденствие отговор Сигнализирай за неуместен коментар