Възстановяването от коронавирусната криза трябва да доведе до един по-добър свят

Светът ще може да се изправи срещу пандемията на COVID-19 и смазващите й последствия само с общи сили. На спешната виртуална среща на 26 март лидерите на Г-20 предприеха стъпки в правилната посока. Все още обаче сме далеч от координиран, конкретен глобален отговор, който отговаря на безпрецедентния мащаб на заплахата, пред която сме изправени. Това пише генералният секретар на ООН  Антониу Гутериш за в. Гардиън, цитиран от БТА.

Далеч сме от "изглаждане" на кривата на инфекцията, все още изоставаме доста. Първоначално болестта зарази 100 000 души за 67 дни; скоро 100 000 души и повече ще се заразяват всеки ден. Без съгласувани и смели действия броят на новите случаи почти сигурно ще достигне милиони, тласкайки здравните системи към точката на пречупване, водейки икономиките към рязък спад, а хората към отчаяние, като най-бедните ще бъдат най-тежко засегнати.
Трябва да се подготвим за най-лошото и да направим всичко, за да го избегнем. Ето призив за действие в три насоки - основан на наука, солидарност и интелигентни политики - за да постигнем точно това.

Първо, да подтиснем предаването на коронавируса.

Това изисква агресивно и ранно тестване и проследяване на контактите, допълнено с карантини, лечение и мерки за гарантиране на безопасността на служителите, които реагират първи на спешните случаи. Това трябва да се съчетае с мерки за ограничаване на придвижването и контактите. Такива стъпки, въпреки предизвикваните от тях негативни ефекти, трябва да се следват, докато не се появят терапии и ваксина.
От съществено значение е тези усилия и сътрудничество да се ръководят от Световната здравна организация, член на "семейството" на Организацията на обединените нации; държавите, които действат сами - правейки това, което е необходимо за техните народи - няма да свършат работата, необходима на всички.

Второ, справяне с пагубните социални и икономически измерения на кризата.

Вирусът се разпространява като горски пожар и вероятно бързо ще достигне глобалния Юг, където здравните системи се сблъскват с ограничения, хората са по-уязвими, а милиони живеят в гъсто населени бедняшки квартали или в пренаселени селища за бежанци и вътрешно разселени лица. Предвид тези условия вирусът може да опустоши развиващия се свят и след това да се появи отново там, където преди това е бил потиснат. В нашия взаимосвързан свят сме силни, колкото най-слабите здравни системи.

Ясно е, че трябва да се борим с вируса в името на цялото човечество, акцентирайки върху защитата на хората и особено най-засегнатите: жени, възрастни, младежи, служители с ниски доходи, малки и средни предприятия, неформалния сектор и уязвимите групи.
ООН неотдавна публикува доклади, показващи как вирусната зараза се превърна в икономическа и посочващи финансирането, необходимо за справяне с шоковете. Международният валутен фонд обяви, че сме навлезли в рецесия, тежка колкото тази през 2009 г. или дори повече.
Нуждаем се от всеобхватен многостранен отговор в размер на двуцифрен процент от глобалния брутен вътрешен продукт.

Развитите страни могат да направят това сами и някои от тях наистина го правят. Но трябва да увеличим значително ресурсите, които са на разположение на развиващите се страни, като увеличаваме капацитета на МВФ, по-конкретно чрез издаване на Специални права на тираж. Трябва да се увеличи капацитетът и на другите международни финансови институции, за да могат бързо да предоставят "финансови инжекции" на страните, които се нуждаят от тях. Знам, че това е трудно, в момент, когато страните правят рекордни увеличения на вътрешните си разходи. Но тези разходи ще бъдат напразни, ако не поставим под контрол вируса.
Координираните суапове между централните банки също могат да осигурят ликвидност на развиващите се икономики. Облекчаването на дълговата тежест също трябва да бъде приоритет - включително незабавни освобождавания от лихвени плащания за 2020 година.

Трето, при възстановяването се "върнете" към по-добро състояние.

Ние просто не можем да се върнем към положението, в което бяхме преди върху нас да се стовари COVID-19, с общества, които са неоправдано уязвими при появата на криза. Пандемията ни напомни по най-острия възможен начин за цената, която плащаме за слабостите в здравните системи, социалната защита и обществените услуги. Вирусът подчерта и засили неравенствата, преди всичко неравенството между половете, показвайки ясно начина, по който официалната икономика се поддържа на гърба на невидимия и неплатен труд, включващ предоставяне на грижи. Той подчерта съвременните предизвикателства в областта на правата на човека, включително стигмата върху жените и насилието срещу тях.

Сега е моментът да удвоим усилията си за изграждане на по-всеобхватни и устойчиви икономики и общества, които да бъдат по-стабилни в условията на пандемия, изменение на климата и други глобални предизвикателства. Възстановяването трябва да доведе до различна икономика. Нашата пътна карта остава програмата за 2030 г. и целите за устойчиво развитие.

Системата на Организацията на обединените нации е изцяло мобилизирана. ООН подпомага реакциите на страните, поставя своите вериги за доставки на разположение на света и пропагандира глобално прекратяване на огъня.
Прекратяването на пандемията по цял свят е едновременно както морален императив, така и въпрос на добре информирано опазване на собствените интереси. В такъв необичаен момент не можем да прибягваме до обичайните инструменти. Извънредните моменти изискват извънредни мерки. Изправени сме пред колосално изпитание, което изисква решителни, координирани и иновативни действия от всички и в полза на всички.

/БТА/