Менда Стоянова: Оттегляме бюджет 2017 г. след загубата на изборите

Прогнозите на правителството са бюджетът да продължи да е на минус чак до 2019 г. Това означава, че близо 10 години държавата харчи повече отколкото е събрала и финансира начинанията си основно с нови дългове. Каква е причината, при положение, че има преизпълнение? Защо е необходим този дефицит?

- Дефицит не е мръсна дума! Дефицити трябва да има и считам, че да планираме дефицит от 1,4 млрд. лв. за догодина е съвсем логично и нормално. Рязкото свиване на дефицита не е полезно за икономиката. Причината е, че това води до рязко свиване на разходите (приходите няма как да се свият, защото те се покачват поетапно). Нещо подобно направихме през 2012 г. и това се отрази зле на икономиката. А ако погледнете отрицателното бюджетно салдо на другите страни-членки на Европейския съюз, ще видите, че нашия дефицит е на едно от най-ниските нива. Нека не забравяме, че това е вид източник на повече разходи.

В Европа масово се води политика на дефицити. Проблемът при нас е друг. Ние сме във валутен борд и вече 8 години сме с отрицателно салдо. Все още  не сме икономика, която се ползва с голямо доверие и може да се финансира при изгодни нива на външните пазари. Засега се финансираме добре, но има ограничения на сумите, а ако дефицитът скочи рязко, аз ви гарантирам, че това ще оскъпи драстично външното ни финансиране, защото ще паднат рейтингите и доходността на нашите облигации. Ние не сме Германия. Затова не трябва да допускаме по-високи дефицити, но не трябва и рязко да ги свиваме и да стагнираме икономиката наново.

Като си говорим за харчене, огромна част от капиталовите разходи за тази година не са извършени до момента (само 17% са изпълнени), за догодина ли остават и защо тогава пак има завишение на капиталовата програма, при положение, че и тази няма да бъде изпълнена?

- Да, вероятно голяма част от планираните разходи няма да бъдат извършени и ще бъдат отложени за следващата година. Това пак е свързано с усвояването на европейски средства, защото има голяма процент съфинансиране. Основно за това отиват капиталовите разходи.

Това не е ви ли дава легална възможност в края на годината да се извадят „изненадващо“ едни пари за коледни пенсии, болници  и други популистки кампании?

- Аз смятам, че бюджетът се управлява професионално и разумно. Ако има ударно харчене в края на годината на капиталови разходи, аз съм „за“, защото тогава се отчитат проектите, а бюджетът отчита капиталовите разходи, когато те са разплатени. Догодина ще има ударно финансиране от ЕС. Тази  година имаше промени в правилата и на това се дължи забавянето с усвояването. От Брюксел връщаха много документи за синхронизация.

Затова през 2017 г. има значително увеличение на капиталовите разходи. Трябва да го направим, ако искаме България да върви наред. Това не са счетоводни трикове. Няма как да местим едни пари от едно място на друго само защото така ни е по-удобно. Винаги има повече разходване на капиталови средства в края на годината. Но всеки е свободен да тълкува както си иска числата, защото дефицита е и излишъка са на реална база и реални постъпления и разходи и тези неща няма как да се покриват.

Да, но напоследък е традиция правителствата да харчат като за последно именно през ноември и декември и сега ли ще е така? Особено предвид превишението на приходите над разходите? Ще има ли актуализация?

- Допълнително харчене, извън разходите по бюджет 2016 г., няма да има, категорично. Актуализация също няма да е нужна, ако допълнителните приходи отидат за покриване на дефицита. Ако се вземе решение те да бъдат похарчени, то тогава задължително ще има актуализация, но вероятността това да се случи е нулева.

Да поговорим за данъчната политика. Тази година отново не се вижда никаква реформа. Толкова ли е „идеална“?

- Така е, няма да има сериозни промени в данъчната политика. За да има инвеститори и да може да се правят прогнози за устойчивост на икономическата среда, не е добре  данъчните закони да се коригират твърде често. Предвидените за догодина изменения са по-скоро козметични и са наложени от необходимостта за синхронизация с европейското законодателство. Това е едно от предимствата на добрата икономическа среда, каквато България претендира да бъде.

БСП предлага диференцирана ставка на ДДС за детски стоки, книги, лекарства, което вие отхвърляте. Защо?

- Равнопоставеното облагане по ДДС с единна ставка и ниското подоходно облагане са приоритет.  Данъците трябва да бъдат еднакви за всички и не е рентабилно да се прави социална политика чрез данъчната система. Бедните и нуждаещите се могат да бъдат подпомагани през социалната система, а не с данъчни облекчения. Само за социално подпомагане държавата харчи на 1,2 млрд. лв. годишно. И в тази сума не влизат пенсиите.

В този смисъл ние нямаме толкова сериозен проблем с БСП и техните искания, колкото с нашия подкрепящ партньор Патриотичния фронт. Те отказаха да подкрепят бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджет 2017. Хората на Красимир Каракачанов искат бюджетът да задели допълнително 1 млрд лв. за повишаване на минималната пенсия до 300 лв., като тя бъде изравнена и с прага на бедността.

Проблемът на това искане не е в парите, макар че това е сериозна сума. Тя трябва да се извади от данъчните приходи, за да се даде за пенсии. Имаме планирани 9 млрд. лв. за пенсии, от които половината - над 4,5 млрд. лв. идват от бюджета. Другата част е от осигуровките. Проблемът е, че вдигайки минималната пенсия, ние ще сринем цялата пенсионна система. Пенсията не е социално плащане от държавата, а обезщетение на всеки за това колко е внасял през годините в системата. За времето, през което е внасял и размерът, който е внасял. Има формула, по която се изчислява, затова не са еднакви пенсиите. И ако ние вдигнем минималната пенсия, това ще демотивира хората, които внасят високи осигуровки. Това не е здравословно нито за хазната, нито за системата на общественото осигуряване. С повишението на минималната работна заплата е същото, разликата е, че тежестта отива при работодателя.

Отново е ясно, че предизборните обещания на кабинета „Борисов“ останаха някъде в небитието, особено що се отнася до контрабандата и генерирането на повече приходи, които след това да се разпределят по различни политики, като например повишение на пенсиите. Защо е толкова трудно да се вкарат в бюджета онези 1,2 млрд. лв. от контрабандата на горива, за които се говори от месеци?

- Когато говорим за контрабанда, трябва да имаме предвид, че това не е най-точната дума, но е най-популярната. По-скоро трябва да говорим за сива икономика. Когато говорим за допълнителни приходи в бюджета от контрабанда, те не са само от акцизни стоки, те са и от изсветляването на икономиката. И тук имаме значителен успех. Трябва да кажа, че през последната година се вижда сериозен напредък в координацията между Националната агенция за приходите (НАП), Агенция „Митници“ (АМ) и прокуратурата. Премиерът лично се зае с това. Имаме рекорден ръст на акциза на цигари.

Е, това не е ли очакван ефект от завишените ставки?

- Не, това е именно заради свиването на контрабандата. Доказват го редица изследвания на големите компании. По отношение на алкохола и горивата също има сериозен спад на контрабандата. Да, никога няма да е напълно достатъчно и винаги ще има една нотка на съмнение, че с тези високи цени на горивата е невъзможно да се пресече неплащането на акцизи към бюджета.

По времето на Ваньо Танов направихме много промени, които изключително повлияха на този процес. Сега разполагаме с много по-добри програмни продукти и измервателни уреди. Сегашното ръководство на АМ продължава да реализира тези законодателни промени и инициативи, които бяха направени по времето на Танов. Смятам, че ще продължаваме с този темп да изсветляваме икономиката. Но според мен има огромно значение и Комисията за защита на конкуренцията да се справи с картела на горива.