Менда Стоянова: Оттегляме бюджет 2017 г. след загубата на изборите

Менда Стоянова е народен представител и заместник-председател в 41 Народно събрание от ГЕРБ.
От юни 2009 г. е председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. С нея разговаряме за проектобюджета за 2017 г. и за евентуалните данъчни промени. 

Г-жо Стоянова, какво ще стане с бюджет 2017, след като Цецка Цачева загуби на балотажа, а премиерът Бойко Борисов обяви, че подава оставка на правителството?

- Ще стане това, което е най-логично и благоприятно за страната - ще изтеглим Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. Да си говорим честно - Законът за бюджета е може би най-политическият закон и в този смисъл е най-закономерно той да бъде изтеглен. Просто няма да бъде политически коректно чрез него да се налагат политики, които не са приоритет за сегашното мнозинство в парламента.

Но много юристи казаха, че няма да има правен проблем настоящият състав на Народното събрание да довърши планираните до края на годината законодателни инициативи, включително и да приеме Бюджет 2017 г. До края на 2016 г. остават по-малко от два месеца, нова сметка за държавните приходи и разходи е късно да се прави. Има ли опасност да влезем в новата година без бюджет? 

- Законът за публичните финанси предвижда възможност за такива ситуации. Държавата няма да остане без бюджет. Той ще се изпълнява на части, за всеки месец по 1/12 от стария бюджет, докато не бъде приет нов такъв. По-конкретно, ако до началото на годината бюджетът не бъде приет от парламента, приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите и трансферите са с размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, т.е. за 2016 г. Тази разпоредба от закона обаче не може да се прилага за повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание.

Това значи ли, че евентуалното ново правителство ще пише изцяло нов разчет за 2017 г.?

- Ако се стигне до там, няма да е нужно. Проектобюджетът за догодина може да се използва за солидна основа на бъдещия кабинет. Считам, че заложената рамка е достатъчно добра и няма нужда да се губи време да се прави изцяло от нулата. 

Всъщност и това е малко под въпрос. Преди седмица депутатът от ДПС Петър Чобанов заяви, че изчисленията в бюджет 2017 са неправилни и се основават на базата на по-ниски очаквания за БВП. Ще отразите ли корекциите, които той предложи между двете четения на законопроекта в парламента?

- Истината е, че сметките му са напълно грешни и няма как да бъдат отразени.

Когато се работи с числата по бюджета, се правят изчисления на база ръст на БВП. Този компонент показва дали ще има повече приходи, или ще има изменение на разходите в хазната. Твърденията на Чобанов са манипулация, защото, както е видно в макрорамката, изготвена от финансовото министерство, съществена разлика в ръста на БВП за 2016 г. и 2017 г. почти няма (б. авт - 2,6% за 2016 г. и 2,5% за  2017 г,). Не виждам къде могат да се скрият допълнителни 2 млрд. лв. приходи.

Не, той твърди, че разликата в данните на НСИ и Министерство на финансите е в размер на 2 млрд. лв. и води до подценени приходи за 700 млн. лв. Такива ли са приходите в разчетите и за догодина и за сегашния отчетен период - подценени?

- Това няма как да е така, при положение, че няма разлика в данните за прогнозния растеж на БВП. НСИ коригираха доклада си. Изобщо не става дума за 700 млн. лв., а за 86 млн. лв., колкото е разликата между прогнозата за ръст на БВП за 2016 г. и 2017 г.

Категорична съм, че няма подценяване на бюджетните приходи нито за тази година, нито за следващата. Нещо повече – за 2017 г. са планирани приходи с 2,4 млрд. лева повече от очакваното изпълнение на постъпленията за 2016 г. Предвидено е през настоящата година да съберем с 1,5 млрд. лв. повече отколкото през 2015 г. За първи път от години се планират толкова високи данъчни постъпления и не е основателно да се твърди, че са подценени. 

Обяснете тогава каква е икономическата логика да се залага дефицит от 1,3 мрд. лв. при положение, че вероятно в края на годината превишението ще е над 3 млрд. лв.?

- Разходите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 34,2% от брутния вътрешен продукт през 2017 г. до 32,3% от БВП през 2019 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от близо 1 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита и същевременно осигуряване на оптимално усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз (ЕС).

Заложеният дефицит от 1,3 млрд. лв. по националния бюджет ще бъде компенсиран с излишък от европейските средства в размер на 1,03 млрд. лв. Нека припомним, че 2015 г. беше последната възможна година за усвояване на европейски средства от предишния програмен период и тогава ударно се изпълняваха много проекти. Наложи се да бъде изтеглен нов дълг, за да осигурим окончателното им финансиране и да не изпуснем крайните срокове на програмите. Знаете, че Европа плаща за отчетен проект и колкото получиш за него, толкова трябва и да платиш от бюджета. Затова през 2016 г. постъпи значителна сума, която дори беше повече от предвиденото. Оттам се получава този излишък по европейските средства.

Искате да кажете, че въпреки че финансовото министерство е заложило дефицит в размер на  1,7 млрд. лв., 2016 г. ще завърши с балансиран бюджет?

- Да, много е вероятно да стане така. Трябва също да отбележим, че има и съществено намаление на разходите по националния бюджет, което също има роля. Усвоили сме по-малко отколкото е трябвало, но до края на годината има още два месеца. Отново казвам - преизпълнението на приходите ще намали дефицита за 2016 г.

А къде има най-много забавени проекти?

- По линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда. Има тотална промяна в програмата за растеж на регионите. Коригиран е начинът, по който ще се разходват парите и ще се одобряват проектите. Сега, с предварително одобрение от Брюксел, средствата са разпределени по региони и всеки регион знае с какви средства като таван разполага и в какви области може да ги инвестира. 

Все пак обаче остава усещането, че се правят някакви счетоводни трикове, които целят от данъкоплатците да бъдат иззети повече пари с цел гарантиране на сигурността?

- Няма никакви трикове. Ако вземем планираното увеличение на данъчните приходи от 2,4 млрд. лв. за 2017 г. ще видим, че ние отново сме под 40% от БВП. Нали целта е въпросното изземване чрез приходите в бюджета от хората и бизнеса да бъде под 40% от БВП. 

Да, толкова е по закон, но дали е най-икономически изгодно, това е значителна сума?

- Не съм съгласна. Никъде в Европа няма толкова ниско ниво на разходите – 38-39%, каквото имаме ние. Истината е, че колкото по-малко изземваш, толкова по-малко можеше да преразпределяш през бюджета. Това съвпада с нашата философия хората сами да решават къде да отиват парите им. Реално държавата изземва толкова малко, колкото да се поддържат необходимите служби, здравеопазване и образование. Затова социалистите казват, че искат прогресивно облагане, което да доведе до повече приходи и по-голяма преразпределителна роля на бюджета. И именно в това е концептуалната разлика между двете евентуални управления.