Таван на цената на руския петрол е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни

Страните от Г-7 записаха ограничаване на цената на руския петрол в своето комюнике след разговорите и приканиха и другите държави да се присъединят към санкциите срещу Русия. Целта е да се намалят печалбите, които Москва реализира от високите цени на енергоизточниците, които поскъпнаха основно заради войната, която започна Русия в Украйна.

Дискусиите, водени в алпийския замък Елмау, се въртяха не само около енергетиката, но и около продоволствената криза, предизвикана от блокирания износ на зърнени храни от Украйна и растящата инфлация. По тази причина и лидерите на Г-7 решиха да отделят 4,5 млрд. долара за борба с глада в глобален мащаб, като САЩ ще предостави около половината от тази сума, коментира източник на Ройтерс.

Работи се и по изход от кризата с блокирания износ на Украйна, гарантира още британският премиер Борис Джонсън след срещата.

Извън Украйна най-развитите световни икономики се разбраха за международен "Климатичен клуб", който да координира мерките за борба с климата и декарбонизацията на индустрията.

Може ли да бъде ограничена цената на руския петрол?

На срещата си в Баварските Алпи лидерите на Г-7 взеха предвид данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ), че през май приходите от продажбата на петрол в Русия растат, въпреки че обемите намаляват. Затова и се решиха на стъпката да потърсят механизъм, който да ограничи печалбата на Кремъл от търговията с петрол.

Но налагането на лимити върху цените е по-лесно да бъде казано, отколкото да бъде направено, коментира още Ройтерс. Някаква подобна схема вече беше приложена спрямо Ирак през 1995 година. Тогава ООН започна програмата "Петрол срещу храни", предложена от американския президент Бил Клинтън.

Целта беше страната да може да покрива нуждите на своето население, но не и режимът на Саддам Хюсеин да може да финансира военни действия. Схемата предвиждаше купувачите на иракски петрол да плащат в специални сметки, администрирани от BNP Paribas, а средствата да бъдат разпределяни за репарации за Кувейт, за операциите на ООН в Ирак, както и за покупка на храни и медикаменти.

На пръв поглед тази програма изглежда обещаваща, но се оказа, че реализацията ѝ се свързва основно с корупция и изчезнали средства. Освен това ООН беше единна по отношение на Ирак, а сега е разделена по отношение на "специалната операция", провеждана от Москва в Украйна, посочва още Ройтерс.

40 държави, сред които Индия, Китай и Пакистан, не гласуваха в подкрепа на резолюцията на ООН срещу Русия при вота през пролетта. Днес Индия и Китай са основни купувачи на руския петрол, продаващ се евтино, след като Европа се отказа от него.

Какъв таван може да бъде наложен на цената на руския петрол?

Западните държави се целят в цена на руския петрол малко над производствените разходи, което да е гаранция, че приходите ще намалеят, дори и Москва да запази добива си. Сега Русия получава повече приходи и пазарни анализатори коментират, че идеята за таван на цената на руския петрол е само доказателство, че наложените забрани за внос не работят.

Данните показват, че в момента цената на петрола сорт Брент се движи в диапазона 110-120 долара за барел, а цената на руските блендове е с около 30-40 долара по-ниска. Целта на Г-7 е руският петрол да се търгува под сегашното си ниво още повече, че производствените разходи на руските компании са ниски.

Според данните на Ройтерс разходите за добива на барел руски петрол са около 3-4 долара, или с други думи дори цена от 25-30 долара за барел вече носи печалба на Русия.

Според търговци на петрол ограничение на цената може да бъде реализирана от "картел на купувачите", чрез който да бъдат притиснати приходите на руските компании. Тогава обаче голямата въпросителна е какво ще направи руският президент Владимир Путин. Ако Русия намали добива на петрол, то тогава отново ще има ръст на цената - заради недостига на суровина на пазарите. Но това е кошмарният сценарий и за Европа, и за самата Русия, казват още анализаторите.

Може ли да се ограничат приходите от търговията с петрол през застраховките?

Според експерти ефект върху търговията с руски петрол могат да окажат застраховките на корабите, превозващи суровината. Например забраната за сключване на такава застраховка, която трябва да влезе в сила в ЕС от декември, може да бъде премахната, ако цената на петрола е до определено ниво. Тогава Русия най-вероятно ще откаже да продава, ако ценовите равнища са много ниски, ако се вземат предвид действията на Путин, когато европейските държави не изпълниха искането за плащане в руски рубли.

Все пак Москва намали доставките на газ и за други свои клиенти, които изпълняват исканията.

Друга спънка на този метод е Китай, която може да приеме застраховките, направени от руската държавна застрахователна компания, която е основният презастраховател на руските кораби.

Реално и в момента руските компании успяват да намерят изход при отказа на застрахователни компании да предоставят услугата - чрез комбинация от местни застрахователи  и държавни гаранции, така че този механизъм също няма да свърши работа.

Освен това и европейските компании едва ли ще поискат да следят дали се спазва тавана на цената на руския петрол. Много вероятно е те директно да отказват услугата, за да са сигурни, че не нарушават правилата.