Срещата на ОПЕК+ се отлага заради нови търкания между Русия и Саудитска Арабия

ОПЕК и Русия отлагат планираната за понеделник среща за по-късно следващата седмица, съобщават източници от картела, цитирани от Ройтерс, на фона на задълбочаването на спора между Москва и Саудитска Арабия за това кой е виновен за срива на цените на петрола.

Срещата се отлага въпреки натиска на американския президент Доналд Тръмп Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците й, известни като ОПЕК+, да стабилизират спешно глобалните петролни пазари.

ОПЕК+ работи по безпрецедентно свиване на петролния добив, равняващо се на около 10% от световните доставки или 10 млн. барела дневно. Страните членки очакват това да е глобално усилие, включващо и САЩ.

Цените на петрола достигнаха 18-годишно дъно на 30 март заради намаляващото търсене, причинено от блокадата в редица страни за овладяване на пандемията от коронавирус, и провала на ОПЕК и други страни производителки начело с Русия да удължат предишно споразумение за намаляване на добива, което изтече на 31 март.

Вашингтон обаче все още не е поел ангажимент за съвместните усилия, а вчера руският президент Владимир Путин обвини Саудитска Арабия за срива на цените, предизвиквайки твърд отговор от Рияд днес.

Путин, който говори по време на видеоконфентна връзка с представители на правителството и ръководители на големи руски петролни производители в петък, заяви, че първата причина за спада на цените е влиянието на коронавируса върху търсенето.

„Втората причина за срива на цените е оттеглянето на нашите партньори от Саудитска Арабия от сделката на ОПЕК+, тяхното увеличаване на добива и излязлата по същото време информация за готовността на нашите партньори дори да предоставят отстъпка за петрола“, каза Путин.

Трима източници от ОПЕК, пожелали да останат анонимни, заявиха, че извънредната виртуална среща, планирана за понеделник, вероятно ще бъде отложена за 8 или 9 април, за да има повече време за преговори.

По-късно източниците омаловажиха спора между Саудитска Арабия и Русия, като заявиха, че атмосферата все още е положителна, въпреки че няма проект на сделка или споразумение по детайли като референтно равнище, от което да се направят съкращения на добива.

„Първият проблем е, че трябва да понижим настоящото ниво на добива сега, а не да се връщаме към това преди кризата“, посочи един от източниците на ОПЕК. „Вторият проблем са американците, те трябва да играят отделно“, допълни той.

Цените на петрола растат от дъно

Петролът се възстанови от дъното от 20 долара за барел тази седмица и Брент завърши петъчната сесия на ниво от 34,11 долара в петък. Това обаче още е далеч от цената от 66 долара за барел в края на 2019 г.

В четвъртък цените записаха най-големия си еднодневен растеж, след като Тръмп заяви, че очаква Русия и Саудитска Арабия да обявят голямо понижение на добива. САЩ не са страна в ОПЕК+ и идеята Вашингтон да намали добива от дълго време е смятана за невъзможна, не на последно място и заради американските антитръстови закони.

Но сривът на цената на петрола накара регулатори в Тексас, който е центърът на петролното производство в САЩ, да обмислят регулиране на производството за първи път от близо 50 години.

Но американският министър на енергетиката Дан Брейет не е споменал в разговор с лидери на петролната индустрия в петък възможността за съкращаване на добива на САЩ, разкри източник, който е присъствал на разговора.

Руският енергиен министър Александър Новак заяви пред руски държавни медии, че САЩ имат правни ограничения за съкращаване на производството, но все пак трябва да бъдат гъвкави.

Представители на други страни производителки на петрол, които не са част от ОПЕК+, изразяват желание да помогнат. Провинция Албърта в Канада, където се намират третите по големина  петролни резерви в света, е отворена за присъединяване към евентуално глобално споразумение.

В петък Международната агенция за енергия (МАЕ) предупреди, че свиване с 10 млн. барела дневно няма да е достатъчно за компенсиране на огромния спад на търсенето. Дори с такова съкращаване наличностите ще нараснат с 15 млн. барела дневно през второто тримесечие.