Wall Street приключи на червено сесията в сряда, след като положителните новини на търговския фронт се оказаха недостатъчни, за да се преодолее спадът в технологичния сектор, предава CNBC.
Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average завърши със 162 пункта надолу, а най-зле в рамките му се представи Intel.
Основният индекс S&P 500 се отдръпна с 0,9% след спад на технологичния сектор с 1,5%.
Технологичният бенчмарк приключи Nasdaq composite отписа 1,5% от стойността си, а акциите на Amazon и Alphabet поевтиняха съответно с 1,8% и 1,4%. Спадове в цените на книжата на Facebook и Netflix също наложиха натиск върху Nasdaq.
Финансовите компании не успяха да задържат по-ранните си ръстове от сесията, с което секторът отбеляза рекордните 13 поредни дни на спадове. Борсово търгуваният фонд Financials Select Sector SPDR Fund (XLF) завърши с 1,3% надолу. Книжата на Bank of America, J.P. Morgan Chase, Morgan Stanley и Citigroup поевтиняха с по 1%.
По-рано в сесията Dow се повиши с 285,91 пункта, след като администрацията на президента Доналд Тръмп обяви, че няма да налага специални мерки върху китайските технологични инвестиции в страната.
На пазара на облигации доходността спадна, след като опасенията в търговско отношение отслабнаха, а неочакваният спад в броя на новите поръчки за ключови американски капиталови стоки натежа върху настроенията.
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа се понижи до 2,827 процента, а по двегодишните държавни облигации – до 2,508 процента.
На валутните пазари цената на щатския долар леко се повиши, включително спрямо швейцарския франк и японската йена, възприемани за сигурни активи.
Стойността на долара се повиши с 0,13% спрямо йената до 110,19 йени и с 0,44% спрямо франка. Индексът на щатската валута, който измерва стойността му спрямо кошница от валути, записа увеличение от 0,59% до 95,22 пункта.
Еврото обаче поевтиня с 0,7% до 1,16 долара под натиск от търговския конфликт, заплахата от политическа криза в Германия и несигурност около срещата на високо равнище в ЕС.
На пазара на суровини цените на петрола скочиха до най-високите си нива от ноември 2014 г. след по-силен от очакванията спад на резервите в САЩ. Това засили ралито, подхранено от сътресенията на добива в Канада, опасенията около износа от Либия и усилията от администрацията на Тръмп да прекъснат износа на Иран.
Фючърсите върху американския суров петрол WTI приключиха сесията с 2,23 долара, или 3,2%, нагоре до 72,76 долара за барел – най-добрата цена на затваряне от 26 ноември 2014 г. Цената на договора за кратко мина дори над 73 долара.
Фючърсите върху петрола сорт Брент пък се вдигнаха с 1,41 долара, или 1,9%, до 77,72 долара за барел, продължавайки ръста си от 1,50 долара от вторник.
Златото обаче поевтиня до шестседмично дъно заради засилването на долара, което направи ценния метал по-скъп за купувачи, ползващи други валути. Контрактите за доставките през август отписаха 3,80 долара от цената си до 1256,10 долара за тройнция.