Сега в протестите в САЩ има много гласове, но нито един лидер

Преподобният Мартин Лутър Кинг марширува рамо до рамо с други активисти за граждански права. Сесар Чавес* държи транспарант по време на стачка на фермери. Глория Стейнъм** събира други феминистки в борбата за равни права.

През 60-те и 70-те години във вихъра от протести за граждански права и срещу Виетнамската война всяко движение сякаш имаше свое прочуто лице - било на трибуната, или в първите редици на демонстрация - което имаше обаяние, владееше възвишена реторика и имаше вдъхновяващо послание.

Днес не е така, пише Шарън Коен от Асошиейтед прес.

Новата вълна от политически активизъм, протестите във федералната столица и градове из Америка изглеждат по-скоро анонимни. След избирането на Доналд Тръмп за президент имаше шествия в подкрепа на жените, на науката, на Мечтателите (имигрантите, влезли нелегално в САЩ още като деца), а неотдавна за контрол върху оръжията (в отговор на стрелбата в училище в Паркланд, Флорида). Във всички тези прояви каузата бе представяна от много гласове, някои от които малко по-известни и разпознаваеми от останалите.

Дали протестите в Америка са се променили дотолкова, че вече разчитат повече на масата, отколкото на някой притегателен лидер?

Да, казват някои експерти, така е. По две причини. Прогресивната политика се движи в тази посока - мислете за движенията "Животът на черните е от значение" (Black Lives Matter), "Окупирай Уолстрийт" (Occupy Wall Street) - а и социалните медии радикално трансформираха активизма. Преди десетилетия за организирането на успешен протест бяха необходими седмици за планиране, обяви във вестници, някой вдъхновяващ оратор. Сега един пост във Facebook или поредица вписвания в Twitter може за изпълнят улиците, да задръстят щатска столица или да блокират скоростна магистрала.

"С разрастването на социалните медии става определено по-лесно хората да бъдат мобилизирани по-бързо и вече не ви е непременно необходим някой обаятелен водач като д-р Кинг, който притежаваше почти магически качества", казва Рейчъл Ейнуонър, професор по социология в Университета "Пардю". "Но все пак трябва да имате някакво силно послание, което истински да отекне сред много хора", добавя тя.

Но не само технологиите създават промяната. Някои прогресисти са убедени, че в това да имаш динамичен лидер има "нещо принципно погрешно и проблемно", казва Фабио Рохас, професор по социология от Университета на Индиана. "Съвременните прогресистки социални движения възприемат себе си като много демократична форма на политика", казва той. По думите му, "когато те вземат решения, те искат широк консенсус".

Движението "Животът на черните е от значение", което беше начело на протестите срещу полицейското насилие и смъртоносната стрелба по чернокожи мъже, е сред многото движения, възприели този подход.

"Моделът на харизматичния лидер не беше нещо, което ни интересуваше, и фактически мнозина от нас бяха научени да вярват, че хората сами ще извоюват свободата си, а не чрез някой лидер", казва Патрис Кълърс, съоснователка на движението.

Според нея хората понякога погрешно разбират групата й. "Смятат, че понеже ние излизаме на улиците и протестираме, не вярваме в нищо друго [...], и тъй като нямаме водач, сме лишени от цел". Напротив, казва тя. "Животът на черните е от значение", която има 40 клона в САЩ, Канада и Англия, има ясна стратегия, включително участие в изборната политика.

Едно друго движение без лидер - "Окупирай Уолстрийт" - разтърси сърцето на финансовия квартал на Ню Йорк през 2011 г. със своя палатков лагер в един парк и лозунга: "Ние сме 99-те процента", заклеймяващ съсредоточаването на богатството в САЩ в ръцете на 1 процент. Мнозина приписват на "Окупирай Уолстрийт" заслугата, че е поставило икономическото неравенство на вниманието на нацията. Обаче Мика Уайт, съосновател на групата, казва, че истинската цел - да се сложи край на влиянието на парите върху демокрацията - е била "конструктивен провал".

"Главната поука е, че уличните протести не се трансформират в политическа промяна, защото от избраните представители не се изисква да се вслушват в мнозинството", казва той.

Въпреки че този демократичен подход е ефективен, експерти смятат също, че да разполагаш с лидер си има преимущества. "Много хора, тук и сега, чувстват, че има нещо погрешно и объркано в страната, в света", казва Картик Ганапати, директор на департамента за спешна намеса в MoveOn.org - група за обществена политика. "Ценното в това да имаш централен лидер е, че някой казва: Ето какво можете да направите", твърди той. Обаче, добавя, никой не може "истински да претендира, че ще има влияние като Кинг".

Но даже по времето на Кинг движенията не се свеждаха до едно лице. Дали ще бъде бойкотът срещу автобусите в Монтгомъри, Алабама, протестите срещу Виетнамската война при мемориала на Линкълн или стачката на земеделските работници в Калифорния, всяко събитие с историческа стойност е зависело от стотици или хиляди редови бойци, които организират, събират пари и привличат други за работа по места.

А и мнозина лидери са били подкрепяни от мощни организации. За Кинг това е била Конференцията на южнохристиянското ръководство, за антивоенния активист Том Хейдън - Студенти за демократично общество, за феминистката Бети Фрийдън - Националната организация на жените.

Хасан Джефрис, асоцииран професор в Щатския университет на Охайо и експерт по афроамериканска история, казва, че движението за граждански права винаги е децентрализирано, но медиите, които търсят да цитират някого, се съсредоточават върху едно лице и често това е бил Кинг. Тези дни "активистите могат да се дръпнат назад, предимно чрез социалните медии, и да осигурят канали за множество гласове по начин, който просто беше недостъпен като мащаб 50 години по-рано", казва той.

Ейнуонър, социоложката от "Пардю", казва, че когато бъдат написани книги по история, те ще включват групи като "Животът на черните е от значение" и "Мечтатели" "Не мога да си представя, че едно име или едно лице непременно ще бъде помнено след 50 години", казва тя и добавя: "Но дали тези движения ще бъдат запомнени? Абсолютно!".
- - -
* Сесар Чавес (1927-1993) - американски синдикалист, правозащитник и съосновател на Националната асоциация на фермерите - Бел.прев.
** Глория Мери Стейнъм (1934) - говорителка на феминисткото движение в САЩ през 60-70-те години - Бел.прев.

/БТА/