На какво ни учат кризите относно иновациите

По време на Втората световна война САЩ и Обединеното кралство нямаха угризения да потъпчат нормалните принципи на конкуренцията. Отчаяна да подобри своята противовъздушна отбрана, Великобритания принуди реактивния пионер Франк Уитъл да работи с Rover и Rolls-Royce, а след това предаде техните проекти за двигатели на американците за производство в големи количества. В крайна сметка беше заложено бъдещето на света, пише Financial Times в редакционен коментар.

Този пример си заслужава да се има предвид днес, когато властите предприемат така афишираните мерки срещу антиконкурентното поведение на технологичните гиганти и други огромни компании. Тези проблеми трябва да бъдат адресирани, както наскоро ЕС направи с преломен процес срещу германски производители на автомобили, в който глобите могат да достигнат 875 милиона евро заради тайно споразумение за забавяне внедряването на технология за чисти емисии.

Но властите също трябва да се уверят, че усилията им не възпират така необходимото сътрудничество за решаване на належащите проблеми на климатичните промени и здравето по света. Отделни компании са от решаващо значение за генерирането на новаторски решения - вижте напредъка в лечението на рака и марша на Tesla при електрическите автомобили.

Някои проблеми са твърде належащи, за да се изчака неизбежният процес на проби и грешки. Covid-19 принуди някои правителства да преосмислят подхода си към конкуренцията и индустриалната политика.

По време на първото ковид затваряне в Обединеното кралство миналата година британската млечна индустрия се оказа в криза, тъй като тя разчита на три отделни вериги за доставки, които не са във връзка помежду си. Търсенето за фермите, които обикновено снабдяват сектора на гостопримеството, спадна рязко, като супермаркетите и млекопреработвателите също пострадаха. Но те бяха изплашени от съвместната работа за решаване на проблема, тъй като осем компании преди това бяха глобени с 50 милиона британски лири за уговаряне на цените. В крайна сметка проблемът беше решен, когато правителството на Обединеното кралство даде специално разрешение на членовете на индустрията да проучват производителите и да споделят резултатите, докато търсенето и предлагането се балансират.

Междувременно САЩ се позоваха на Закона за отбранителната продукция от 1950 г., за да ускорят производството на ваксини. Той противоречиво предотврати износа на ключови стоки, нареди на производителите да забавят други продукти и дори предаде контрола върху фабриката на доставчик на Johnson & Johnson, след като грешки унищожиха милиони дози.

Тези уроци трябва да се прилагат по-широко. Има няколко начина да се направи това. Правителствата могат да посочат специфични области на технологиите, да речем улавянето на въглерод, електрическите батерии или ваксините срещу рак, и да поканят компаниите да кандидатстват за сътрудничество по конкретни проекти. Разрешенията трябва да бъдат ограничени във времето, но подновяеми, като властите трябва да изискват принос към решенията за лицензиране и ценообразуване.

Друга опция би било да се установи процес на предварителнo одобрение, който да позволи на компаниите, които искат да си сътрудничат, да уведомят своите правителства и да получат насоки дали те биха възразили срещу техните планове.

ЕС има изпитан модел за това. Съгласно регламент от 1962 г. компаниите могат да поискат от Европейската комисия „одобрителни писма“, в които се посочва, че тя е била уведомена относно споразумение за сътрудничество и не възразява срещу него. Този процес беше заместен през 2003 г. с принуждаване на компаниите да вземат решения сами, но през април миналата година комисията го възстанови като част от отговора си на пандемията.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер намекна, че ЕК е отворена за използване на процеса и в контекста на зелената енергия, което е само за добро. Екстремните метеорологични условия това лято ни напомнят, че ни изтича времето за предотвратяване покачването на глобалната температура. Залогът е твърде голям, за да бъдем пуристи.