Краят на тандема Фед-ЕЦБ носи нова опасност за пазарите

Имате ли твърде много пари? Губите ли съня си заради набъбваща банкова сметка? Едва ли. Но помислете за Джером Пауъл и Кристин Лагард, които трябва да ни изведат от глобалното парично пренасищане. Изправени пред един същ пандемичен проблем, Федералният резерв и Европейската централна банка стигнаха до едно и също решение: драстично съкращаване на нетните месечни покупки на активи. За съжаление на финансовите пазари, те намаляват количественото облекчаване по едно и също време, като определят 2022 г. за годината на „действия в тандем“ - най-бързото източване на ликвидност от десетилетие, пише за Wall Street Journal Димитрис Валастас, главен икономист на Greenmantle, консултантска компания в областта на макроикономиката и геополитиката.

Монетарните данни показват, че развитите икономики се къпят в пари благодарение на лакомото купуване на финансови активи от централните банки. През март 2020 г., на фона на финансовата паника заради Covid-19, клонът на Фед в Ню Йорк създаваше пари, купувайки до 75 милиарда долара активи всеки ден. Приблизително по същото време ЕЦБ обяви спешна програма, целяща покупката на активи за до 1,85 трилиона евро (2,15 трилиона долара). Изобилната ликвидност помогна на правителствата, бизнеса и домакинствата да преживеят затварянията. Паричните потоци се свиха, но фалитите едва се увеличиха. Пазарите на активи и реалната икономика излязоха силни от кризата.

Коронавирусната криза в общественото здравеопазване изглежда отшумява, но вливането на пари не спира. Двете централни банки все още купуват активи за по около 235 милиарда долара всеки месец. Тъй като нито САЩ, нито ЕС имат капиталов контрол, тази допълнителна ликвидност тече свободно през границите, наводнявайки пазарите навсякъде. За глобалната ликвидност няма голямо значение коя от двете централни банки извършва покупките.

Резултатът е трескаво поскъпване на почти всички активи, потискане на лихвите по заемите, завишаване на цените на акциите и дори създаване на активи там, където такива не съществуваха. Финансовата система трябва да измисля нови видове активи, защото не съществуват достатъчно, за да поемат пороя от ликвидност на централните банки. В момента се търгуват над 6000 криптовалути, да не говорим за незаменяемите токени (вид дигитален актив – бел. прев.), които уж установяват собственост върху лесно копируеми цифрови произведения на изкуството.

С ускоряването на инфлацията централните банки ограничават покупките. ЕЦБ вече започна, обявявайки преминаване към „умерено по-ниски темпове на нетни покупки на активи“. Федералният резерв по същество обеща да направи това през това тримесечие, като предупреди пазарите, че „скоро може да бъде оправдано по-умерен темп на покупките на активи“.

В два аспекта ключовият термин тук е „умерен“. Първо, той разкрива загрижеността на централните банки, че пазарите ще реагират твърде внезапно на промяната в монетарната политика. Второ, терминът просто не е верен. Планира се съвкупните нетни покупки на двете банки да намалеят от сегашните темпове от около 235 милиарда долара на месец до нула в рамките на 12 месеца, забавяне от около 20 милиарда долара месечно.

Последния път, когато нетните покупки бяха понижени в САЩ, което предизвика пазарната паника от 2013-14 г., темпът на забавяне на Фед беше с по 8,5 милиарда долара на месец в продължение на 10 месеца. Но по това време ЕЦБ се подготвяше да започне собствени покупки, осигурявайки на пазарите баланс. Когато през март 2017 г. ЕЦБ започна свое свиване на покупките, бяха необходими 21 месеца, за да го завърши, намалявайки нетните покупки средно с по 3,9 млрд. евро на месец. Този костенурски темп - и възобновяването на нетните покупки от ЕЦБ 11 месеца по-късно - помогна за уравновесяване на нетните продажби на ценни книжа от Фед.

И в двата епизода двете централни банки компенсираха взаимно въздействието си, като потискаха съвкупния ефект. Този път обаче те са настроени да ограничават покупките в тандем, усилвайки ефекта върху паричната маса. Това би трябвало да ужаси инвеститорите. Последните изследвания на Ксавие Габа и Ралф Койджен показват, че паричните потоци не само движат цените на активите; те им оказват непропорционално влияние. Един долар, добавен към фондовия пазар, може да увеличи общата му оценка с цели 5 долара. Изтеглянето на един долар може да има обратен ефект върху пазара, намалявайки общата му оценка с 5 долара.

Няма по-големи или по-предвидими потоци от тези в графика за покупки на голяма централна банка. Тъй като двете големи централни банки в света се подготвят да спрат кранчетата, финансовите пазари са предупредени. Периферни активи като незаменяемите токени вероятно ще спаднат първи, но опитът показва, че нито един клас активи не е защитен от пресъхване на ликвидността. С оглед на този монетарен тандем инвеститорите и мениджърите на активи ще се нуждаят от цялата защита, която могат да си осигурят.