Пазарите на акции в миналото будеха възприятие за мащаб, прозрачност и достъп до капитал, осигурявайки на инвеститорите лесен и ликвиден начин за извършване на сделките. Сега те се превърнаха в странни места, пише за Financial Times Аника Триън, управляващ директор на Kempen & Co.
Да вземем първичното публично предлагане (IPO) на Uber през май. На компанията й отне десет години да осъществи IPO, като пазарната капитализация бе 76 млрд. долара. Сравнете това с Google, която се листна на борсата през 2004 г. след шест години съществуване при пазарна оценка от 23 млрд. долара. Ако бяхте купили акции на Google при IPO-то, сега щяхте да сте утридесеторили парите си.
За листване от подобен мащаб сега може само да се чудите дали лъвският пай от потенциала за поскъпване на акциите вече не е бил изчерпан. Инвеститорите с дългогодишен опит на европейските пазари се оплакват от странни цени и притеснително ниво на непредсказуемост. Триън изразява съгласието си с това твърдение.
Вземете AMG, холандска компания за преработка на суровини, чиито акции поевтиняха почти наполовина през последните 12 месеца. Волатилните цени на суровините са болезнени за тази компания, но спадът в цената на акциите й вероятно е преувеличен – извод, който е лесно да се направи, след като е видно, че една трета от книжата на фирмата смениха собственика си само за шест търговски сесии.
Поражда се въпросът превърна ли се пазарът в поле за арбитраж и извличане на печалби вместо за създаване на реална стойност? Ако е така, как в момента се създава стойност? Откъде идва тази токсичност?
Мисля че е комбинация от объркващи политики на централните банки, деликатна макроикономическа среда и нова пазарна архитектура, казва Триън. В рамките на три седмици през декември 2018 г. S&P 500 загуби от стойността си еквивалента на БВП на Германия, само за да го възстанови до февруари 2019 г. Защо? Заради завоя в политиката на Федералния резерв, който може би бе повлиян от президента на САЩ Доналд Тръмп. Тук интересът на Тръмп към силна борса се противопоставя на независимостта на централните банки в развития свят.
За по-малко от месец вероятността Фед да понижи лихвите през юли, калкулирана от пазара, нарасна от 20% на 100%. Това е особено релевантно, като се има предвид значителната корелация межу размера на баланса на централната банка и пазара на акции. Още не сме излезли от десетилетието на количествени улеснения. Това мисля, че ни оставя в среда на ценово определяне – как всеки оценява какви да са съотношенията (на печалба, приходи, активи и пр. – бел. прев.) спрямо цената на акция?