Има или няма ръст на производителността?

Преди няколко години специалистите с увереност прогнозираха, че Федералният резерв на САЩ скоро ще „нормализира“ паричната политика, като постепенно повишава лихвените проценти и съкращава портфейла си от ДЦК и ипотечни облигации. Това би осигурило на Фед пространство да намалява лихвите при бъдеща криза, пише за Financial Times Глен Хътчинс, инвеститор в непублични акции и председател на North Island.

Мина време, но паричната политика изглежда всичко друго, но не и нормална. Пазарите и реалната икономика не можаха да понесат промяната вследствие на повишаването на лихвените проценти и свиването на балансите на централните банки. Вместо това монетарните институции по света трябваше да приложат още една доза нетрадиционна парична политика - свръх ниски лихви и количествено облекчаване, за да продължат растежа.

Имаше значително кършене на ръце относно причините растежът на производителността да е анемичен, а инфлацията - упорито ниска. Това е важно, тъй като повишаването на производителността, което позволява на икономиката да расте по-бързо от населението, определя увеличаването на националното богатство. По същия начин инфлацията ерозира богатството, така че трябва да коригираме продукцията, за да сме сигурни, че ръстът й е реален, а не отразява просто по-високите цени.

Въпреки това днес имаме „диалог на глухите“ между Силициевата долина и икономическата професия по този критичен въпрос. Икономистите посочват пространни данни, които показват, че производителността се увеличава с летаргични темпове, и казват, че това показва липсата на истински технологични пробиви, като летящи автомобили например. Технологичната индустрия е свидетел на световна икономика, която бързо се трансформира от индустриална към цифрова, и твърди, че промените трябва да накарат производителността да скочи с извънредна скорост, създавайки широки финансови ползи.

Технологичните лидери изтъкват още, че имат мисия да съкратят разходите във всичко и навсякъде. Бързото удвояване на скоростта за обработка на информацията и използването на алгоритми ни позволяват да използваме софтуер на мястото на много физически дейности при много по-ниски разходи както за производителите, така и за потребителите. Междувременно смартфоните, електронната търговия и глобалните вериги за доставки също намаляват цените.

Дигиталната революция, твърди технологичната индустрия, с безмилостната си ефективност, подобрената прозрачност на цените и „съзидателното разрушение“ на съществуващите бизнес модели, е очевидна и естествена. Според нея няма нищо лошо в предоставянето на все по-голяма стойност на непрекъснато спадащи цени. Всички данни, които сочат друго, би трябвало да показват още един недостатък на старата икономика.

Имайки това предвид, да се върнем към въпроса защо глобалната икономика се оказва алергична към скромното затягане на лихвите. Ако традиционните икономисти са прави и реалните лихвени проценти (действителните нива минус инфлацията) всъщност се движат близо до нулата, то лихвите можеха да се увеличат значително без да предизвикат сътресения.

Сега да помислим върху мнението на техннократите, че ние не живеем в икономика, характеризираща се с малък растеж на производителността, ниска инфлация и скромни увеличения на брутния вътрешен продукт. Ами ако са прави, че живеем в икономика с бърз растеж на производителността, нарастващо производство и неумолими спадове на цените? Ако всъщност днес имаме дефлация от около 2%, реалните лихвени проценти биха били приблизително равни на историческите нива и упоритата съпротива на икономическата активност на повишаването им не би била изненадваща. Дали този алтернативен поглед отговаря по-добре на реалността?

Умерената дефлация не е непременно вредна. Американската икономика претърпя пристъпи на дефлация през 19 век отчасти поради две икономически промени - механизация на фермите и транспорта, а по-късно и изместване на земеделието от индустрията. И в двата случая преходът в значителна степен повиши производителността и стандарта на живот. 19 век също бе засегнат от многоброни тежки рецесии, което очерта спешната нужда от инструментариум на монетарната политика и в крайна сметка доведе до създаването на Федералния резерв.

Какво бихме направили по различен начин в дефлационна икономика? Първо, ние бихме се подготвили - оперативно и психологически - за свят на отрицателните лихви, в който кредиторите плащат на заемателите. Настоящият мандат на Фед за преследване на конкретно ниво на инфлация ще бъде заменен с нови мерки на покупателната способност, които отчитат „по-добрата, по-бърза и по-евтина“ технология. Ще проучим пазарите, за да открием нивата на номиналните лихви, при които икономическата дейност затихва. И бихме говорили за реални, а не за номинални лихви.

Промяната на парадигмата изисква радикално преосмисляне. Днешната икономика преживява епохален шок, воден от технологичните промени и глобализацията. Това предполага, че отрицателните номинални лихви, които сега са често срещани в голяма част от света, може да са нормални и да се задържат дълго време. Регулаторите трябва да адаптират своя мироглед и инструменти в съответствие с това.