Фед одобри първото повишаване на лихвите от над три години*

Федералният резерв одобри първото повишение на лихвите от над три години като начин да се справи с галопиращата инфлация, без да потопява икономическия растеж, предава CNBC.

След като запази бенчмарковата си лихва закотвена близо до нула от началото на пандемията, Федералната комисия по отворения пазар съобщи, че ще я повиши с четвърт процентен пункт, или 25 базисни пункта и сега тя ще бъде в диапазона 0,25%-0,5%. Комисията очаква основната лихва да достигне между 1,75% и 2% до края на годината.

До края на следващата година се предвижда лихвата да е на ниво от 2,80%, над равнището от 2,40%, което сега ръководителите смятат, че ще забави икономиката.

Наред със сегашното повишаване на лихвите комисията предвижда увеличения на всяко от оставащите си шест заседания тази година. Тя очаква още три повишения през 2023 г. и нито едно през 2024 г.

Повишението на лихвите беше одобрено със само един глас против. Председателят на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард искаше ръст от 50 базисни пункта.

Федералната комисия по отворения пазар съобщи още, че очаква да започне да намалява притежанията си на държавни ценни книжа и ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, на някое от следващите си заседания. В момента тези притежания на Фед възлизат на близо 9 трлн. долара.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл намекна на пресконференцията си след заседанието, че ограничаването на баланса може да започне през май и допълни, че процесът вероятно ще е равносилен на още едно повишение на лихвите тази година. 

"Внимателни сме към рисковете от допълнителен натиск към ускоряване на инфлацията и очакванията за инфлация", отбеляза Пауъл. "Комисията е решена да вземе необходимите мерки, за да възстанови стабилността на цените. Американската икономика е много силна и в добра позиция да се справи с по-затегната парична политика", допълни той. 

Ръководителите на американската централна банка коригираха и прогнозите си за икономиката на много фронтове. Те предвиждат много по-висока инфлация от очакванията през декември и значително по-бавен ръст на БВП.

Членовете на комисията повишиха очакванията си за инфлацията, като предвиждат, че ценовият индекс на личните потребителски разходи, изключващ храните и енергията, ще нарасне с 4,1% тази година спрямо прогнозите за 2,7% през декември 2021 г.

По отношение на ръста на БВП очакванията за 4% през декември бяха намалени на 2,8%, като комисията отбелязва конкретно потенциалните последици от войната в Украйна.

Фед очаква безработицата да намалее до 3,5% тази година и да остане около това ниво догодина, но предвижда увеличение до 3,6% през 2024 г.

„Нашествието в Украйна от Русия предизвиква изключителни човешки и икономически затруднения. Последиците за американската икономика са много несигурни, но в краткосрочен план нашествието и свързаните с него събития вероятно ще създадат допълнителен натиск към повишаване на инфлацията и ще натежат върху икономическата дейност“, отбелязват членовете на комисията в комюнике.

Промяна на курса

Централната банка понижи федералната лихва в началото на пандемията, за да се бори с блокадите, които засегнаха американската икономика и финансовите пазари и в същото време изпратиха 22 млн. американци на опашките с безработни.

Но редица фактори се съчетаха, за да принудят Фед да предприеме действия срещу инфлацията, явление, което миналата година ръководителите смятаха за „преходно“. През последните два месеца ръководителите на централната банка заявиха ясно, че предстоят повишения на лихвите, като основният въпрос за инвеститорите беше колко ще бъдат увеличенията и колко бързо ще бъдат предприети.

Настоящата тенденция са ръст на цените, които се повишават с най-бързия си 12-месечен темп от 40 години, се подхранва от търсенето, което далеч изпреварва веригите за доставка. Те остават блокирани макар и не чак толкова много в сравнение върховото им ниво по време на пандемията. Безпрецедентните нива на фискални и парични стимули на стойност над 10 трлн. долара съвпадат с ускоряването на инфлацията. А войната в Украйна съвпада с голям ръст на цената на петрола, макар че през последните дни той се успокоява.

На Wall Street широкият измерител S&P 500 ограничи ръста си след публикуването на комюникето и прогнозите на Фед и се повишава с около 0,8%. Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа нарасна до 2,212%, най-високото ниво от май 2019 г., а тази по 2-годишните облигации отбеляза ръст до 1,9890%, най-високото ниво от юни 2019 г. Доларовият индекс направи преход към лек ръст след лек спад преди това.

*Информацията е допълнена.