Байдън обеща инфраструктурна революция

Американският президент Джо Байдън даде в сряда обещание за революция. „След 50 години ще погледнете назад към този момент и ще кажете: Това беше денят, в който САЩ спечелиха бъдещето“, каза Байдън.

В Питсбърг, столицата на Пенсилвания и бивша индустриална крепост, Байдън представи своята инфраструктурна визия в хангар за самолети. Той стартира президентската си кампания тук преди две години. „Сега се върнах“, каза Байдън. „Възходът идва, сега е време за възстановяване“.

Американският президент иска да приложи следващото допълнение в икономическата си програма до лятото. Той не само преследва амбициозен график, но и амбициозна цел: Байдън настоява за пакет на стойност около два трилиона долара за инфраструктура, преход към зелена енергия и конкурентоспособност, пише германският Handelsblatt. 

Мегареформата може да определи неговото президенство, но той е изправен пред големи препятствия. Докато пакетът от стимули на стойност 1,9 трилиона долара от началото на март беше финансиран изключително с дълг, този път главно корпорациите трябва да платят сметката - чрез по-висок корпоративен данък.

Байдън премина в офанзива в Питсбърг. За него нямало алтернатива на този ход и „историческата инвестиция в американски работници, за да се конкурира с Китай", подчерта той.

Отново и отново президентът използва сравнението с Китай, за да подчертае необходимостта от гигантски инвестиции - и в хода на тях, от по-високи данъци. „Ако не наваксаме, можем само да загубим. Трябва да оцелеем в глобалната конкуренция“, апелира той. През първата седмица от мандата си той вече беше подписал укази, целящи да направят САЩ по-малко зависими от вноса.

Байдън също така възнамерява да въведе всеобхватна социална реформа до лятото, която трябва да бъде и поне толкова скъпа. Тогава и частните активи трябва да бъдат засегнати, а хората с високи доходи трябва да плащат по-високи данъци.

В сряда Байдън първоначално се концентрира върху инфраструктурните планове - „хардуерът“, така да се каже, за преструктурирането на нацията. В детайли планът изглежда така:

Около два трилиона долара трябва да бъдат инвестирани за период от осем години. Две трети от тези средства следва да се влеят както в традиционната, така и в устойчивата инфраструктура. Ако всичко зависи от Байдън, САЩ не само ще модернизират транспортните си пътища и сгради, но и ще насочат страната към зелен енергиен преход.

Пътищата, мостовете, релсите, местният транспорт, електрическите превозни средства, енергийно ефективният начин на живот, модерните водопроводи, електрическите мрежи и широколентовите мрежи трябва да се възползват от всичко това. Това би било и първият път, когато САЩ дават приоритет на изменението на климата като ядро на своя икономическа реформа.

Остатъкът от средствата до голяма степен ще се влее в производството и научните изследвания, за да се насърчат иновациите и да се направи производството на САЩ по-малко зависимо от чуждестранните конкуренти. „По-малко от един процент от нашия брутен вътрешен продукт отива за научноизследователска и развойна дейност“, осъди Байдън. „Ние изоставаме, докато останалият свят наваксва. Не можем да позволим това да се случи“. Президентът подчерта конкуренцията с Китай и световната надпревара за разработката и производството на батерии, биотехнологии, полупроводници, чипове и чиста енергия.

Голяма част от планираните инвестиции ще бъдат платени от корпорациите. Американското правителство планира да увеличи ставката на корпоративния данък до 28%. Доналд Тръмп я беше понижил от 35% на сегашните 21%.

Освен това се планира глобален минимален ДДС от 21% за дъщерни дружества на американски компании, които оперират в чужбина. Според мозъчния тръст Tax Policy Center тези мерки биха генерирали около 1,3 трилиона долара за период от десет години - но също така „излагат на риск близо 200 хил. работни места“.

Белият дом предполага, че инфраструктурният пакет ще бъде рефинансиран най-късно след 15 години. С по-високите данъчни ставки САЩ ще бъдат една от най-скъпите страни за инвестиции, но Байдън защити плановете си. „Трябва да сложим край на глобалната надпревара за най-ниските данъци“, каза той.

Обръщайки се към местните корпорации, той подчерта: „Нямам нищо против милионерите и милиардерите. Никой не иска да накаже тези, които са стигнали до върха. Но става въпрос за увеличаване на шансовете за всички останали. Не Уолстрийт построи тази страна, а средната класа“.

В рядка директна атака той спомена онлайн гиганта Amazon в този контекст. Байдън каза, че 91 от 500-те най-големи по приходи компании в САЩ, включително Amazon, „не плащат нито стотинка данък върху доходите“. - „Ще сложа край на това“, закани се той.

Смисълът на речта му беше микс от предупреждения и оптимизъм. Пандемията изостри социалното разделение, провокира проблеми в доставките, показа уязвимостта на САЩ, но също така изложи проблеми, съществували преди избухването на коронакризата, каза Байдън. „Можем да го направим", подчерта той. „Ние сме страната на неограничените възможности. Ние можем да направим всичко“.

Но не е ясно дали реформата му всъщност ще успее. Тъй като инфраструктурният пакет е предназначен за дългосрочен план и данъците трябва да бъдат увеличени, преговорите с Конгреса вероятно ще бъдат значително по-сложни, отколкото с пакета за стимули през март.

Демократите не могат да се надяват на подкрепа от републиканците. „Правителството се втурва в напълно погрешна посока", каза ръководителят на републиканците в Сената Мич Макконъл. „Оставете икономиката на мира, тя просто се възстановява“.

Но дори и демократите, които притежават малко мнозинства в двете камари, са в противоречие. „Това не е достатъчно", написа левият депутат от Ню Йорк Александрия Окасио-Кортес.

Умереното крило на партията на Байдън даде да се разбере, че ще одобри плана само когато има финансиране. Почти 6 трилиона долара за пандемична помощ през 2020 г. и 2021 г. изтласкаха дълга на страната до рекордни нива.

Освен това втората част от планирания пакет, реформата на социалната система, може да бъде толкова скъпа, колкото и инфраструктурните мерки. Байдън планира да инвестира около 2 трилиона долара в грижи за деца, семейни данъчни кредити, безплатни университети, заплати за медицински сестри и здравеопазване.

В замяна богатите лица и семействата с доходи над 400 хил. долара трябва да плащат по-високи данъци. Леви демократи като Елизабет Уорън и Бърни Сандърс призовават тази граница да бъде намалена.