Парламентарните избори ще са на 2 октомври, Гълъб Донев - служебен премиер

Президентът Румен Радев подписа указ за разпускане на 2 август 2022 г. на 47-ото Народно събрание. Държавният глава насрочва избори за Народно събрание на 2 октомври 2022 г.

С друг свой указ Румен Радев назначава служебно правителство от 2 август 2022 г. Държавният глава ще представи задачите и приоритетите на служебното правителство на церемония в Гербовата зала в президентската институция от 12.00 часа на 2 август. съобщават от пресслужбата на президента.

Служебното правителство ще е четвъртото, откакто Радев е президент, и третото поред в рамките на около година.

Състав на служебното правителство:

Гълъб Спасов Донев за служебен министър-председател на Република България;

Лазар Манолов Лазаров за служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика;

Христо Владимиров Алексиев за служебен заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията;

Иван Петев Демерджиев за служебен заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Ангелов Пеканов за служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Росица Атанасова Велкова-Желева за служебен министър на финансите;

Димитър Желязков Стоянов за служебен министър на отбраната;

Асен Георгиев Меджидиев за служебен министър на здравеопазването;

Иван Димитров Шишков за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Сашо Георгиев Пенов за служебен министър на образованието и науката;

Николай Милков Милков за служебен министър на външните работи;

Крум Костадинов Зарков  за служебен министър на правосъдието;

Велислав Величков Минеков  за служебен министър на културата;

Росица Атанасова Карамфилова-Благова за служебен министър на околната среда и водите;

Явор Илиев Гечев за служебен министър на земеделието;

Никола Руменов Стоянов за служебен министър на икономиката и индустрията;

Росен Иванов Христов за служебен министър на енергетиката;

Александър Георгиев Пулев за служебен министър на иновациите и растежа;

Илин Павлинов Димитров за служебен министър на туризма;

Весела Николаева Лечева  за служебен министър на младежта и спорта.

Георги Георгиев Тодоров за служебен министър на електронното управление.
 

Така България се насочи към четвърти избори за по-малко от две години, след като последният опит за възстановяване на сваленото правителство се провали, задълбочавайки политическата криза, която рискува да попречи на приемането на еврото и помощта от Европейския съюз. През миналата седмица социалистическата партия - по-малък партньор в управляващата коалиция на министър-председателя в оставка Кирил Петков, върна мандата си за съставяне на кабинет, което отвори пътя на президента Румен Радев да разпусне парламента и да насрочи гласуване. Лидерът на фракцията на БСП Георги Свиленски заяви в сряда, че партията му е търсила подкрепа за законодателна програма до края на тази година, но не е получила достатъчно гласове в парламентарното предложение.

Сътресенията се случват на фона на перфектна буря от кризи - инфлацията е най-високата от 1998 г. насам, и несигурността по отношение на доставките на газ преди зимата, тъй като ЕС се готви да спре част от вноса на руски суровини. Кризата също така ще забави усвояването на до 5,7 млрд. евро (5,8 млрд. долара) от фондовете на ЕС за възстановяване и може да попречи на приемането на еврото, планирано за 2024 г. Закупуването на нови изтребители, за които страната получи оферта от Lockheed Martin Corp. преди две седмици, също може да се забави.

Проучванията на общественото мнение показват, че партиите от коалицията на Петков - хлабав съюз на сили от целия политически спектър - имат малък шанс да сформират ново мнозинство при следващи избори, а националистическите и проруските партии могат да удвоят подкрепата си. Петков встъпи в длъжност през декември с обещанието да се бори с подкупите в страната, която се възприема като най-корумпираната в ЕС, но разногласията между партньорите му попречиха на усилията му. Правителството му увеличи социалните разходи и работеше за разрешаване на спора със Северна Македония, за да отключи усилията на ЕС да приеме нови членове от Балканите.

Петков също така скъса с традиционно тесните връзки с Москва, като изгони цели 70 руски дипломати и служители на посолството и отказа да удължи дългосрочния договор за доставка на газ с „Газпром".