Флагманският кораб на Русия в Черно море „официално“ потъна

Флагманът на Черноморския флот на Русия, военният кораб "Москва", потъна в четвъртък от повреда, причинена от пожар, след като според украинските военни корабът е бил ударен с крилата ракета.

Русия заяви, че източникът на пожара е неизвестен, но е предизвикал експлозии на боеприпаси на борда. В изявление на руското министерство на отбраната, цитирано от държавните агенции, се казва, че корабът е потънал в бурно море поради структурни повреди, докато е бил влачен към пристанището.

Загубата на „Москва" представлява значителен удар за руската армия и застрашава сигурността на целия Черноморски флот. От началото на войната на 24 февруари руските кораби в Черно море се използват за обстрелване на украински градове с крилати ракети, като се прицелват в инфраструктура, складове за гориво, военни бази и граждански административни сгради.

Украински военен говорител заяви по-рано през четвъртък, че корабът се е преобърнал и е започнал да потъва в резултат на нападението.

В по-ранно изявление на руското министерство на отбраната се казва, че екипажът на „Москва“, който обикновено наброява около 500 моряци, е бил спасен след пожар, довел до експлозията.

Константин Затулин, високопоставен руски законодател, заяви, че някои моряци вероятно са загинали при атаката.

Американски военни представители заявиха, че е имало голяма експлозия, но не можаха да потвърдят съобщенията, че украинска ракета е повредила „Москва". Пентагонът смята, че тя се е насочила към Крим за ремонт.

Говорител на Оперативното командване на Украйна „Юг" заяви, че корабът е бил ударен с ракети „Нептун", украинска разработка, което е довело до експлозия на боеприпасите на борда. Максим Марченко, губернатор на украинската крайбрежна област Одеса, също заяви, че „Москва" е бил ударен с ракети „Нептун". Това би било първото известно използване от Киев на „Нептун" - разширение на ракетите КХ-35, проектирани в СССР, които могат да нанасят удари от платформи, базирани на камиони, както по сухопътни, така и по морски цели в радиус от 320 км. Основната ѝ цел ще бъдат крайцери като „Москва", както и разрушители и други бойни кораби.

Няма независимо потвърждение за вида на използваните оръжия, пояснява The Wall Steet Journal.

„Това е изключително важно военно събитие и най-голямото поражение на руските военноморски сили от Втората световна война насам", написа съветникът на украинския президент Олексий Арестович в социалните мрежи. Той добави, че потъването на крайцера е особено важно, защото „Москва" е руското име на столицата и това е най-големият военен кораб по тонаж, потопен от 1945 г. насам.

Във вечерното си обръщение украинският президент Володимир Зеленски отличи украинци с различни професии, които са се сражавали с руските сили, включително „тези, които показаха, че руските кораби могат да отидат... само на дъното".

Ударът по „Москва" се случва в момент, в който руските и украинските сили си разменяха артилерийски огън в източната част на страната след неуспешния опит на Москва да превземе столицата Киев. Руският президент Владимир Путин заяви през тази седмица, че мирните преговори с Киев са стигнали до задънена улица.

В четвъртък Путин също така призна, че западните санкции тежат на икономическия двигател на страната - енергийната индустрия, и че ще трябва да преориентира продажбите на петрол и газ от пазарите в Европа към Азия. Руският президент заяви, че банките от „недружелюбни страни", сред които е и Европейският съюз, забавят прехвърлянето на плащанията.

„Най-острият [проблем] е свързан с нарушаване на логистиката на експортните доставки", заяви Путин по време на правителствено заседание.

Представителите на ЕС в Брюксел се стремят да поставят петрола в центъра на следващия пакет от икономически мерки срещу Русия, след като по-рано решиха да прекратят покупките на въглища.

Потъването на флагманския военен кораб на Русия подчерта поредицата от неуспехи, които руската военна кампания претърпя през последните дни.

Корабът „Москва", който е въведен в експлоатация през 1982 г. и е дълъг над 186 метра, имаше на борда системи за противовъздушна отбрана С-300 и свръхзвукови крилати ракети П-1000. Освен това бе оборудван с многоцелевата ракетна система „Смерч-2". Той бе гордостта на руския военноморски флот в Черно море. Първоначално е въведен в експлоатация през 80-те години на миналия век под името „Слава“, а през 1995 г. е преименуван на „Москва“. Влиза отново в експлоатация след преименуването му през 1998 г.

Според военни анализатори, ако Украйна докаже, че е в състояние да поразява руски военни кораби, за Москва ще бъде много по-трудно, ако не и напълно невъзможно, да предприеме десант в Одеса, главното пристанище на Украйна.

Дъглас Бари, сътрудник по отбраната в Международния институт за стратегически изследвания, лондонски мозъчен тръст, заяви пред WSJ, че подобна способност „ще принуди руските военноморски части да обмислят възможността да действат на по-големи разстояния от брега".

През мналия месец Украйна успешно порази друг руски военен кораб - големия десантен кораб „Саратов" - при ракетна атака на окупираното пристанище Бердянск в Азовско море. Този кораб се запали и потъна според сателитни снимки, а атаката осуети плановете на Русия да използва Бердянск като логистичен център за военната си офанзива в Югоизточна Украйна. Русия така и не призна официално за това нападение.

Заявената атака може да промени начина, по който останалите руски военноморски сили действат в Черно море. Великобритания и други държави наскоро обещаха да подсилят крайбрежната отбрана на Украйна с допълнителни възможности за противокорабни ракети.

„Москва" бе начело на руската военноморска група, която в началото на войната завзе украинския Змийски остров. Според Киев украинските ѝ защитници са отказали ултиматум да се предадат, излъчвайки отговора, който сега е изписан на безброй билбордове в цяла Украйна и се е превърнал в символ на съпротивата на страната: „Руски военен кораб, върви по дяволите“. Москва оспорва тази версия на събитията и твърди, че украинските военни на острова са се предали.

Според американски официални представители половин дузина други руски кораби са се придвижили по-далеч в северната част на Черно море. Те отказват да спекулират за връзката между инцидента на борда на „Москва" и преместването на другите руски кораби.

През последните дни се засили и трансграничното насилие между Русия и Украйна. Федералната служба за сигурност на Русия съобщи, че граничен контролно-пропускателен пункт в Брянска област е бил обстрелван от украинските сили. Следственият комитет на Русия заяви, че Украйна е извършила най-малко шест въздушни удара. Седем души, сред които бременна жена и дете, са били ранени в резултат на обстрела, съобщи руската държавна информационна агенция ТАСС.

Губернаторът на украинската Сумска област Дмитрий Живицки заяви в четвъртък, че регионът е бил подложен на руски обстрел. Ръководителят на украинската служба за гранична охрана заяви, че украинската Черниговска област също е била обстрелвана от руската страна на границата в районите край Брянск.

Говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков заяви по-рано през седмицата, че Москва ще нанесе удари по контролни центрове, включително в столицата, ако Украйна продължи да извършва нападения на руска територия. Украйна отрича да е извършвала нападения там.

Русия пренасочва войски от района на Киев към Южна и Източна Украйна, където постигна първоначални успехи през първите седмици на инвазията. Украйна използва затишието в сраженията, за да подсили призивите към Запада за повече оръжия и санкции срещу Русия, след като няколко европейски лидери посетиха Киев в сряда.

Администрацията на американския президент Байдън заяви, че ще разшири разузнавателната информация, която предоставя на украинските сили, и ще изпрати на Киев допълнителни оръжия на стойност 800 млн. долара, включително артилерия, бронетранспортьори и хеликоптери, за да помогне на украинските сили да удържат това, което се очаква да бъде голяма руска офанзива в източната част на страната.

Късно в сряда Русия заяви, че е поела контрола над морското пристанище в Мариупол, а Украйна не потвърди този ход.

Руският фокус върху Мариупол остава постоянен, докато силите работят за установяване на пълен контрол над града, за да създадат сухопътен коридор от окупираните региони на изток до Кримския полуостров, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. По-рано през тази седмица движението на войските в града беше съсредоточено върху 36-та бригада на морската пехота на Украйна, чиято съдба остава неясна на фона на противоречивите разкази на официални лица в Москва и Киев.

След като властите в Киев заявиха, че разследват твърденията, че Русия е използвала химическо оръжие срещу украинските войски в Мариупол, посланикът на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа заяви, че САЩ също разглеждат тези обвинения.

Руското правителство не е коментирало публично твърденията за използване на химическо оръжие в Мариупол.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски благодари на сънародниците си за 50-те дни съпротива срещу Русия. „Благодаря на Бога, на въоръжените сили на Украйна и на нашия народ - ние защитихме по-голямата част от нашата страна", каза Зеленски по повод 50-ия ден от началото на руската агресивна война в Украйна във видеопослание, публикувано в Telegram. „Петдесетте дни на нашата отбрана са постижение. Постижение на милиони украинци“. Зеленски разказва още, че си спомня първия ден от руската инвазия в Украйна. „Меко казано: Никой не беше убеден, че ще оцелеем".

А на фона на военните неуспехи на Русия в Украйна възможната заплаха за използване на тактически ядрени бомби от Русия не трябва да се подценява, твърди ръководителят на ЦРУ Бил Бърнс. Москва използва заплашителни изрази в изявленията си за повишена готовност да използва ядрените си оръжия, но досега САЩ не са забелязали почти никакви практически доказателства за това, като например придвижване на войски или военни приготовления, каза ръководителят на американското външно разузнаване в университет в щата Джорджия. По отношение на руския лидер Владимир Путин Бърнс заяви: „Предвид потенциалното отчаяние на президента Путин и руското ръководство, предвид военните неуспехи, които са претърпели досега, никой от нас не може да приема лековато заплахата от евентуално използване на тактически ядрени оръжия или ядрени оръжия с ниска мощност. Ние не го правим“.