Байдън изрично отписа "Северен поток 2", Шолц отново не го направи

В понеделник американският президент Джо Байдън заяви в Белия дом, че в случай на руска инвазия в Украйна „няма да има повече "Северен поток 2". Ние ще сложим край на това“.

От друга страна, германският канцлер Олаф Шолц успя да не спомене името на спорния германско-руски газопровод по време на пресконференцията. Канцлерът каза само това: интензивно се подготвят евентуални санкции в случай на руска инвазия в Украйна. Част от процеса бил да не се разкриват предварително всички планове пред Москва. Говорителката на Белия дом Джен Псаки избегна въпросите на журналистите дали германското правителство е обещало на Белия дом закриването на газопровода.

Добре де, ясно е, че не всяко взаимодействие между Байдън и Шолц се получава перфектно, но представете си, че Западът трябваше да премине през настоящата криза с Доналд Тръмп в Белия дом… И така, нека проследим срещата и пресконференцията по хронологичен ред.

Олаф Шолц и Джо Байдън стоят в Източната стая - голямата представителна зала в Белия дом. След като двамата държавни глави разменят обичайните любезности след срещата си, американски журналист иска да разбере от Байдън дали Германия все още е надежден партньор в украинската криза. „Няма причина да възвръщаме доверието си", обяснява Байдън. „Германия се ползва с пълното доверие на САЩ. Няма никакво съмнение относно партньорството“, заяви президентът на САЩ.

Първото пътуване на канцлера в САЩ беше посветено на два въпроса: Как трябва да реагира Западът на заплахата от руска инвазия, след като руският президент Владимир Путин разположи 120 000 руски войници на украинската граница? И дали новият канцлер ще успее да разсее критиките във Вашингтон към досегашната му сдържана политика спрямо Русия?

Едва два месеца след встъпването си в длъжност новият канцлер трябваше да направи стресова совалка по външна политика. Въпреки че Шолц е толкова опитен, колкото малко други политици от Германия, нито един от многото му постове не го е подготвил за криза като тази, пред която е изправен сега в лицето на напрежението с Русия.

По-специално в САЩ хората са недоволни от плахите действия на канцлера по казуса с Украйна. Фактът, че Шолц все още не е заявил изрично, че ще спре спорния газопровод „Северен поток 2" в случай на ескалация на украинската криза и ще го използва като средство за санкции, предизвиква поклащане на главо в САЩ, както и отказът на Берлин да доставя оръжие на Украйна.

Шолц и Байдън изпращат сигнал за единство

Затова мисията на Шолц във Вашингтон беше ясно определена: Да възвърне накърненото доверие от страна на САЩ, да изпрати сигнал за единство към Москва и да покаже на избирателите у дома, че техният канцлер не е зрител, а играч в тази глобална политическа криза.

Защото докато други държавни глави като Еманюел Макрон сякаш всеки ден разговарят с Путин по телефона, Шолц отдавна е встрани от телефонната дипломация. Не само, но и поради това, както показват последните социологически проучвания, популярността на канцлера рязко спадна.

Байдън за втори път подчертава, че не може да разбере критиките към Германия в американските медии. Германия е един от най-големите кредитори и инвеститори на Украйна, „изключително надеждна", един от най-важните партньори на НАТО.

Макар че американският президент даде сигнал за единство между САЩ и Германия, на което Шолц се надява, канцлерът не направи услуга на Байдън да заеме по-ясна позиция по „Северен поток 2".

Той отново подчерта, че в случай на руска инвазия в Украйна всички инструменти за санкции ще бъдат „на масата". Западът ще реагира „единно, бързо и решително", а цената на една инвазия ще бъде „много, много висока" за Путин.

Но Шолц отново се въздържа да спомене „Северен поток 2" и думата „санкции" в едно и също изречение. Въпреки това именно работата по спорния газопровод, който минава от Русия през Мекленбург-Предна Померания, е причина за недоволството на САЩ. Вашингтон се опасява, че Германия не действа достатъчно решително по отношение на съоръжението заради личните си интереси.

След срещата с Шолц Байдън постави ясна линия: „Ако Русия премине границата на Украйна, няма да има повече "Северен поток 2"." Шолц не направи подобно ясно изявление.

Това, че Германия се възприема като „ненадеждна" в конфликта с Украйна в САЩ и в рамките на НАТО, Шолц определя като „глупост".

А реалността в дипломатическите кулоари е различна от общественото мнение. Според източници, близки до Шолц, Германия играе решаваща роля в изготвянето на пакета от санкции срещу Русия и заедно със САЩ „определя темпото".

Шолц е силно критикуван в САЩ

Но Шолц не улеснява работата си с медийните критики. Които са съвсем реални. Сенаторът републиканец Джеймс Риш например призовава за преосмисляне на позицията на Германия. „Когато Русия нахлу в Крим през 2014 г., чухме подобни уверения, но няколко месеца по-късно Германия отново напредна с проекта", предупреждава той.

Сенатор Роб Портман заявява, че отказът на Берлин да достави оръжия е „безсмислен". А това, че Германия се възприема като „ненадеждна" в САЩ, е изпратено до Берлин не от кой да е, а от самата германска посланичка в САЩ.

Джаксън Джеймс от German Marshall Fund дори обобщава настроенията в САЩ по следния начин: „Германия се възприема като ненадежден партньор и най-слабото звено в НАТО, когато става дума за това как да се справим с Путин“.

По време на пътуването си Шолц се опитва да разсее всякакви съмнения относно лидерските си качества. По време на обратния полет канцлерът, небрежно облечен в сив суитчър – тази снимка ще стане по-късно хит в социалните мрежи - се приближава до пътуващите с него журналисти, за да разкаже за визитата.

При това пътуване до него за първи път е поставен високоговорител. Шолц често говори толкова тихо, че е трудно да бъде разбран, особено на фона на шума от полета. Фактът, че сега Шолц държи микрофон, носи определена символика. Разбира се, на журналистите не е позволено да пишат и разказват за такива поверителни обсъждания. Но Шолц, това може да се разкрие, говори в това обкръжение толкова открито, както рядко се случва в публичното пространство, пише Handelsblatt.

Фактът, че Шолц не е безразличен към критиките и че очевидно вижда необходимост от действия, за да коригира имиджа си на уж твърде плах кризисен мениджър, се разкрива и от медийната офанзива, с която той обгражда пътуването си.

Преди да отпътува, той даде интервюта за ARD, RTL и Washington Post. След срещите си с Байдън той се появи на живо по CNN и отговори на въпросите на водещия Джейк Тапър - на английски език. Това е смел ход от страна на Шолц, тъй като неговите предшественици не се бяха осмелявали да го направят.

Шолц се бори смело, отговаря ясно на въпросите на изискан английски език, а освен това изглежда симпатичен и енергичен. Въпреки това той не е по-конкретен относно „Северен поток 2" от преди, дори когато е попитан няколко пъти по тематта. CNN превръща това в извънредна новина: „Шолц отказва да подкрепи обещанието на Байдън да спре руския "Северен поток 2".

Политически представители призовават за ясна позиция по "Северен поток 2

В САЩ подобни заглавия не заглушават гнева към Шолц. „Досега Шолц не е бил много ясен", казва сенаторът републиканец Кевин Креймър пред BBC America след посещението на канцлера. „Но той направи стъпка в правилната посока", коментира той. Креймър обаче не остави съмнение, че очаква повече от Шолц: „Бихме искали да имаме по-силна Германия“.

В интервюто за CNN Шолц каза също, че работи за намаляване на зависимостта на Германия от руския газ. Но обяснява, че с преминаването към неутрална по отношение на климата икономика въпросът така или иначе ще бъде решен най-късно до 25 години.

След срещата Байдън изрази увереност, че САЩ и други производители на втечнен природен газ биха могли да помогнат на европейците, ако в случай на ескалация доставките на руски газ за Западна Европа намалеят или дори бъдат прекратени. „Смятаме, че можем да компенсираме голяма част от тях", казва той.

След интервюто за CNN Шолц се отправи към среща с осем сенатори, някои от които открито критикуват политиката му към Русия. Тази среща също бе част от плана на Шолц за изчистване на недоволствата, които според канцлера всъщност не съществуват.

В рамките на украинската криза Шолц иска да остане верен на политическия стил, с който е изградил цялата си кариера и на който се доверява: Запазвай нервите си, проявява търпение, води тайни преговори! Тогава ще настъпят моменти, в които ще има възможност за разбирателство. Дори с такъв неясен автократ като Путин.

Това, в което Шолц винаги е бил убеден: хората се интересуват от резултата от политиката, а не от начина, по който тя го е постигнала. Единственото, което има значение, е фактът да няма война с Русия, а не дали френският президент Макрон е откраднал от канцлера шоуто за две седмици или какви други оценки за отношението си е получил. Така гледа Шолц на нещата.

Видими са и първите успехи на този подход. Например, различни кръгове на преговори с Русия, като например Нормандския формат, се рестартираха отново, след като не са се провеждали от много години, обяснява Шолц. Важно е Путин да чуе отново от всички западни представители колко сериозно се отнасяме към санкциите", казва канцлерът пред журналисти.

Планирани са допълнителни срещи

Следващите кръгове на координация по конфликта в Украйна са насрочени непосредствено след завръщането на Шолц от Вашингтон. Във вторник канцлерът ще приеме в Берлин френския президент Макрон и полския президент Анджей Дуда. В четвъртък гости ще бъдат тримата балтийски държавни глави на Естония, Латвия и Литва, а след това Шолц ще изнесе основна реч на Мюнхенската конференция по сигурността, преди да замине на посещения в Киев и Москва в средата на февруари.

Но проблемите, с които Шолц се сблъсква заради своята политика, не са изчезнали. В понеделник президентът на Украйна Володимир Зеленски отмени среща с външния министър Аналена Бербок. Официално по причини, свързани с графика.

Според съобщения в медиите обаче истинските причини са били други: В допълнение към отказа на Германия да доставя оръжие на Украйна, фактът, че все още няма ясно изразено отхвърляне на „Северен поток 2" от страна на Германия при нахлуване на Русия в Украйна.