Десет европейски града поискаха помощ от ЕС срещу разрастването на Airbnb

Десет европейски града поискаха помощ от Европейския съюз (ЕС) в битката си срещу Airbnb и други сайтове за краткосрочно отдаване на жилища под наем, които, според местните администрации, изключват местните жители от жилищния пазар и променят облика на кварталите, съобщава британският вестник Guardian.

В съвместно писмо Амстердам, Барселона, Берлин, Бордо, Брюксел, Краков, Мюнхен, Париж, Венеция и Виена отбелязват, че „експлозивният растеж“ на платформите за краткосрочни наеми в глобален план трябва да бъде включен в дневния ред на следващата Европейска комисия (ЕК).

През април генералният адвокат на Съда на ЕС излезе с необвързващо становище, че според директивите на Европейския съюз (ЕС) Airbnb трябва да бъде смятана за дигитален доставчик на информация, а не за традиционна агенция за недвижими имоти. 

Ако този статут бъде потвърден от съда, това ще позволи на Airbnb и на други сходни платформи да оперират свободно във всички страни от Съюза. Той, също така, ги освобождава от всякаква отговорност да гарантират, че собствениците на имоти се съобразяват с местните правила за регулиране на ваканционните имоти под наем.

„Европейските градове смятат, че жилищата трябва да бъдат използвани най-вече за живеене“, отбелязват представителите на градовете в писмото, публикувано от Градския съвет в Амстердам. „В много градове има сериозен недостиг на жилища. Там, където домовете могат да бъдат отдавани под наем на по-изгодни цени за туристите, те изчезват от традиционния жилищен пазар“, допълват те.

Според представителите на градовете местните власти трябва да могат да предотвратяват негативните последици от бума на краткосрочното отдаване на ваканционни жилища под наем, като ръст на наемите за постоянните жители и трайна „туристификация“ на кварталите чрез „въвеждането на собствени регулации в зависимост от положението на място“.

След няколко години на силен растеж Airbnb има към момента над 18 хил. обяви за имоти в Амстердам и Барселона, 22 хил. в Берлин и близо 60 хил. в Париж. Данни на активистката група InsideAirbnb показаха миналата година, че над половината от обявите се отнасят за цели апартаменти или къщи дори в градове, където краткосрочното отдаване на жилища под наем беше ограничено от местните власти. До 30% от обявите се отнасят за домове, които могат да бъдат наемани за три или повече месеца на година.

Властите в много градове твърдят, че бумът на краткосрочното отдаване на жилища под наем на туристи допринася за растящите цени на дългосрочните наеми, въпреки че спекулациите и недобрите разпоредби за социални жилища също са сред факторите за ръста. Миналата година Палма де Майорка гласува за забрана на почти всички обяви за краткосрочен наем, след като повишаването с 50% на наемите на жилища за туристи беше последвано от ръст с 40% на дългосрочните наеми за местни жители.

Други градове също опитват да вземат мерки. В Париж собствениците на имоти са застрашени от глоба, ако не се регистрират в Градския съвет преди краткосрочното отдаване на имота си (въпреки че много от тях не го правят). Амстердам опитва да намали годишния лимит за отдаване под наем на ваканционни имоти до един месец, а миналата година Барселона "замрази" издаването на нови разрешителни за краткосрочно отдаване на жилища под наем.

Градските власти се опасяват, че опитите на ЕС да насърчава електронната търговия и „споделената икономика“ в блока възпрепятстват усилията да се гарантира, че кварталите ще останат достъпни и приятни за живеене за местните жители.

„Градовете не са против подобно отдаване на жилища под наем на туристи. Туризмът осигурява на града приходи и работни места. Те обаче смятат, че трябва да имат възможност да определят правилата“, казва се в писмото.

Градовете са притеснени най-вече от последиците от становището на генералния адвокат, че платформите не са длъжни да споделят информация за отдаваните жилища под наем на туристи, която би улеснила значително местните власти при следенето дали местните регулации се спазват.

„Необходими са строги правни задължения за платформите да сътрудничат с нас при формите за регистриране и предоставяне на данни за наемите за имотите на платформите им“, казва се в писмото. В областите, в които платформите твърдят, че искат да сътрудничат, „на практика не го правят или го правят само на доброволни начала“, допълват представителите на градовете.

Ян Броса, заместник-кмет на Париж, отговарящ за жилищната политика, казва, че положението се е влошило дотолкова, че в „четири от централните райони на Париж четвърт от имотите вече на са домове, а просто жилища за краткосрочно отдаване под наем на туристи“.

Не бива да позволяваме на дигиталните международни компании да станат „по-силни от градовете, по-силни от държавите“, отбелязва Броса пред френско радио. „Имаме нужда ЕС да застане на страната на жителите, а не на страната на тези големи компании“, допълни той.

Airbnb има трицифрен растеж в редица европейски градове от 2014 г. насам, когато Старият континент се превърна в най-големия пазар на платформата с над половината от общите нощувки в света. Сега тя има обяви за десетки хиляди имоти в популярни туристически дестинации като Лондон, Париж, Рим, Амстердам, Берлин, Копенхаген и Мадрид.