На първо четене в комисия: 3400 лв. максимален осигурителен доход

Предложението на правителството за увеличение на максималния осигурителен доход на 3400 лева се превърна в основна тема по време на дебатите по проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

В крайна сметка с 12 гласа „за“ и 7 „против“ депутатите от комисията одобриха проекта на бюджета на ДОО.

Иван Иванов, управител на Националния осигурителен институт (НОИ), представи конкретни данни за броя на работещите, които се осигуряват на максимален осигурителен доход, като заяви, че броят им не е толкова голям, че да влияе на бюджета на ДОО и да се разчита на приходите от тези средства.

Общо 217 хил. лица в България имат облагаем доход над 3 хил. лв. Броят на тези с облагаем доход над 3400 лв. е 163 хил. Структурата на лицата с по-високи доходи показва, че около 25% от тях са IT специалисти, 11% са от здравеопазването, държавното управление е около 6%, следвани от консултантския бизнес с 4,2% и финансовия сектор - 2,5%. „Другите“ формират 44%, отчете Иванов.

Финансовият министър Асен Василев коментира, че с бюджета данъци не се вдигат, нито пък осигуровки. При вдигането на прага от 1600 лева на 3000 лева колко IT специалисти напуснаха държават, попита той риторично. 

Според министъра това, от което се вълнуват тези хора, не е 50 лева повече или по-малко, които биха давали за осигуровки, а дали ще имат нормално здравеопазване, образование, инфраструктура, сигурност, че няма да губят време заради бюрократични спънки в администрацията. Единственият начин да се върнат тези хора тук, е да им предоставим добри социални услуги. Това с данъците не работи и вече 15 години го гледаме. Затова тези фирми си правят детски градини и т.н., защото държавата не го осигурява, заяви Василев.

Той допълни, че увеличението на средната работна заплата е почти 20% за този период, а на максималния осигурителен доход е 13%. Крайно време е да се уреди нормативно в закона, а не да го решава правителството, посочи министърът на финансите.

"Ефектът от този ръст е 95 млн. лева, което е равносилно на безплатни детски градини и ясли. И да не го вдигнем, няма да повлияе на дефицита или големите параметри на бюджета. Когато се вдига средната работна заплата, трябва да се вдига и максималният осигурителен доход. Да имаме честен модел за всички хора, които работят и се осигуряват в България", каза министърът на финансите.

Румен Гечев (БСП) защити по-високия осигурителен праг, като посочи, че увеличаването му е в интерес на хората с високи доходи, тъй като в тяхна изгода е да правят по-високи вноски и да получават по-висока пенсия. „IT специалистите в Берлин не мрънкат, че данъкът им е 42%, не емигрират тук, защото е само 10%“, заяви той.

По думите му данъкът не е нещо, което ще промени поведението на хората с високи доходи. В момента хората с ниски доходи плащат и за тези с високите, това не е справедливо, а трябва да бъде социално справедливо. Няма опасност българските банкери и IT специалсти да напуснат хубавата си работа заради този повишен праг. Бюджетният ефект не е толкова важен, но е социално справедливо и отговаря на европейската практика, коментира Гечев.

Очаквано от ДПС отправиха сериозни критики към заложеното увеличение на максималния осигурителен доход. От движението изказаха опасения, че част от осигурените на по-високи доходи може да преминат в сивия сектор. От партията разкритикуваха и увеличението на минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите. Според ДПС ръстът бил твърде драстичен за дребните стопани.

Ще има масова дерегистрация на тютюнопроизводители и земеделски стопани, изтъкнаха от партията и поискаха плавно увеличение на минималния доход.

Асен Василев поясни, че идеята на промяната е всички хора да са равнопоставени по сектори. Да имаме честен модел за всички хора, които работят и се осигуряват в България, каза министърът на финансите. Той е категоричен, че проблемът с ниската производителност и ниските доходи в тези два сектора трябва да се решава през политики на земеделското министерство, а не през държавния бюджет. Нужна е целева мярка, но на земеделското министерство, поясни той. Не може само един сектор да седи на един минимален осигурителен доход, каза Василев и напомни, че в бюджета на Министерството на земеделието има възможности за финансова подкрепа на земеделските производители.

Социалният министър Георги Гьоков коментира темата, като посочи, че също се притеснява от рязкото увеличение на минималния доход за този сектор, но водещото е „да не ги държим на минимален осигурителен доход, защото ще се отрази на пенсиите им в бъдеще“. Министърът също застъпи тезата, че проблемът трябва да се реши през земеделското министерство.

Георги Ганев (“Демократична България”) обяви, че партията подкрепя предложения проект за бюджет, но „с нюанси“. Той застъпи тезата, че е важно да се въвеждат правила за изваждане на важни параметри на системата от партийни конюнктури. Максималният осигурителен доход трябва да се влияе от обективни фактори – както е в случая да се обвърже със средната заплата. Но критиката е, че това е косвен данък.

По темата отношение взеха и от BESCO - Българската стартъп асоциация. Според тях не може през декември да се правят подобни промени, а през февруари е още по-лошо, защото нарушава бизнес плановете, които вече са направени. Наред с това те разкитикуваха, че не е говорено с IT организациите предварително, което финансовият министър опроверга още в самото начало.

По време на дебатите се чуха и мнения, че това е сектор, допронасящ за дигитализацията на държавата и това е стъпка в грешна посока към работещите в сектора. От бранша се опасяват, че все повече български програмисти и инженери ще работят по проекти извън България.

От КНСБ определиха проекта за бюджет на ДОО като бюджет на високо ниво. Според синдиката е правилно минималният доход за самоосигуряващите се да следва размера на минималната работна заплата за страната. Относно повишаването на минималния осигурителен доход за земеделците също одобряват от гледна точка на общественото осигуряване. Що се отнася до максималния осигурителен доход, от синдиката заявиха, че нарастването не трябва да се възприема като данък и призоваха да се приеме увеличението, което едва ли ще им се отрази критично.

От двете работодателски организации – БСК и АИКБ, без изненада отправиха обичайните критики – към увеличението на обезщетението за майчинство за втората година, защото наливането на пари в това било "грешен подход". За пореден път те поискаха трите дни болнични да не се плащат от работодателите, а максималният осигурителен доход да не се обвързва със средната заплата.

Проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2022 г. предвижда от 1 юли пенсиите да се осъвременят с 6,1 на сто. От тази дата минималната пенсия ще бъде 392 лева, а максималната пенсия запазва размера си от 1500 лева. В проектобюджета е заложено повишение с 6,1 на сто и на социалната пенсия за старост - от 1 юли тя ще стане 180 лева вместо досегашните 170 лева. Очакванията са през 2022 г. средната пенсия без Covid добавките да достигне 573 лева.

Предвижда се от 1 април максималният осигурителен доход да се повиши на 3400 лева, а минималният осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 420 на 710 лева, колкото ще бъде минималната работна заплата. От тази дата толкова ще бъде и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се.

От 1 април се увеличава от 12 на 15 лева минималното дневно обезщетение за безработица. Максималният му размер се запазва на 74,29 лева. 

В проектобюджета е заложено и повишение от 1 април на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст на 710 лева.