Японската икономика се свива през първото тримесечие

Две години (осем тримесечия) продължи най-дългата поредица на икономически ръстове в Япония след „икономиката на балона" в края на 80-те години. Но сега и нейният край дойде. През първото тримесечие на годината икономиката на страната се свива за пръв път от 2015 г., показват първоначалните данни на властите.

Това свиване е удар върху Абеномиката - икономическата политика на министър-председателя Шиндзо Абе.

Предварителните данни за брутния вътрешен продукт показват годишно свиване от 0,6% през първото тримесечие, което е доста под средната прогноза на анкетирани от Ройтерс анализатори, която бе за спад от 0,2%. Частното потребление спада с 0,9% на годишна база.

Свиването идва след осем поредни тримесечия на ръст, което е най-дългият подобен период на непрекъснат растеж след 12-те тримесечия, приключили през 1989 година.

Властите също така коригираха растежа на БВП през четвъртото тримесечие до 0,6% на годишна база от досегашните данни за 1,6% преди това.

На тримесечна база в началото на годината икономиката бележи спад от 0,2%, а последният ръст за тримесечието до декември сега бе коригиран от 0,4% до едва 0,1%.

Частното потребление, което допринася с 60% за икономиката на страната, намалява с 0,3 на сто за тримесечието, а инвестициите се понижават с 2,1 на сто.  

Това представлява разочароващ доклад за растежа на японската икономика, много по-лош от очакванията, но също така и придружен с отрицателни ревизии на всички фронтове. Както винаги, Японската централна банка не реагира на данните, но ако предварителните данни не бъдат коригирани впоследствие, определено ще се отразят негативно върху йената.  

Икономисти и анализатори очакват икономиката отново да набере скорост. “Това не е повратна точка, това е временен спад", казва Такеши Минами, главен икономист в изследователския институт Norinchukin. Данните показват стагниращо частно потребление, а през третото тримесечие - спад в частното жилищно строителство. Противно на очакванията, компаниите са инвестирали по-малко от преди. Износът и вносът нарастват значително, но  допринасят само за минимален растеж.

Развитието на отделните компоненти потвърждава общата картина, че дори и след пет години на Абеномика вътрешната икономика в Япония не е достатъчно силна, за да компенсира напреженията във външната търговия. Неочакваният спад на бизнес инвестициите е може би реакция на несигурността при външната търговия, където негативно отражение имат не само глобално забавяне на растежа, но и търговската война на американското правителство. Срещу тези рискове анализатори отчитат като положителен факта, че заплатите в Япония се покачват и по този начин отново ще насърчат потреблението.

За по-дълъг период от изминалите две години японската икономика растеше между пролетта на 1986 и началото на 1989 г. - в продължение на 12 тримесечия. Този период се нарича в Япония „икономиката на балона“.

Прекалената увереност и леката парична политика на Централната банка на Япония в края на осемдесетте години доведи до агресивна спекулация на японските акции и недвижими имоти, вдигайки цените до невъобразими нива. От 1985 до 1989 г. японският индекс Nikkei се увеличи трикратно до 39 000 пункта и отчита една трета от световния пазар. Практиката на кейретсу конгломератите да купуват взаимно своите акции също доведе до увеличаване на цените на акциите, а това позволи на японските корпорации да забогатяват заедно с надуването на балона. Заедно с това много компании са практикували „финансово инженерство“ (zaitech), при което спекулативните доходи се отчитат като чисти доходи във финансовите доклади.

Балонът се пука малко по-късно и Япония изпада в т. нар. „две загубени десетилетия“ със слаб ръст и частична дефлация.

Абе пое лидерството, за да вдъхне нова мощ на растежа с изключително хлабавата парична политика и строга политика на реформи. Докато японската парична политика под управлението на гуверньора на централната банка Харухико Курода продължава да се придържа към монетарната експанзия, Абе посвети по-малко амбиции на политиката за реформи. Той отдавна отлага целта за постигането на балансиран държавен бюджет (без в него да се включва обслужването на дълга).

Tpeтaтa по големина иĸoнoмиĸa в cвeтa зaпaзвa oтpицaтeлнитe си лиxви и oгpoмнaтa пpoгpaмa зa “лecни” пapи в яpъĸ ĸoнтpacт с политиката в CAЩ и Eвpoпa, ĸъдeтo цeнтpaлнитe бaнĸepи ce ĸoнцeнтpиpaт въpxy тoвa ĸaĸ постепенно дa пoвишaт лиxвитe и дa свият пpoгpaмитe зa ĸoличecтвeни yлecнeния, въвeдeни cлeд cвeтoвнaтa финaнcoвa ĸpизa.