Японската централна банка (ЯЦБ) не вижда необходимост от предприемане на допълнителни мерки за подпомагане на правителствения план за стимулиране на икономиката и не възнамерява да засилва паричното облекчение, заяви Ютака Харада, члена на борда на японския банков регулатор и голям привърженик на рефлационната политика,цитиран от Ройтерс.
Коментарът на Харада е предшестван от изказването на управителя на ЯЦБ Харухико Курода, който подчерта желанието на банката да запази своя ограничен арсенал в случай че икономиката на Япония бъде изложена на по-големи външни рискове.
Правителството ще представи по-късно днес своя икономически пакет за 26 трлн. йени (240 млрд. долара), включващ фискални разходи в размер на 13,2 трлн. йени, насочени към ускоряване на растежа в третата по големина икономика в света на фона на негативния глобален натиск.
Харада, който е част от 9-членния съвет на ЯЦБ, заяви, че централната банка трябва да продължи със своите настоящи парични стимули, което би повишило цените и лихвените проценти.
„Като се има предвид, че сегашните ниски лихвени проценти са били причинени от дефлационната парична политика в миналото, единственият начин е да изчакаме повишаването на цените и лихвените проценти, като същевременно продължим с текущите парични облекчения, насочени към поддържане на икономически растеж“, коментира Харада.
Той посочи, че централната банка трябва да се придържа към целта си за ниво на инфлация от 2%, което засили икономиката и стабилизира валутния пазар, тъй като същата цел от 2% е приета и от други напреднали икономики, което я превръща в „глобален стандарт“.
Трудни времена заради ниските проценти
Годините на печатане на пари от страна на ЯЦБ не успяха да ускорят инфлацията и понижиха дългосрочните лихви близо до нулата, което предизвика критики от страна на финансовите институции, сблъскали се с стесняване на маржовете и спад при печалбата.
Харада, който е силен привърженик на агресивното парично облекчаване, отговори на критиките, посочвайки, че проблемите при управлението на банките всъщност са „структурни проблеми“, причинени от по-големите спестявания и по-слабото търсене на заеми.
Той призова банките да се справят с този проблем, казвайки, че повишаването на лихвите не е решение.
„Ако лихвите се повишат, това може да намали търсенето на заеми, да доведе до спад на цените, а йената да поскъпне и да предизвика рецесия и фалити, което ще доведе до увеличаване на кредитните разходи на банките“, предупреди Харада.
Банките трябва да могат да увеличават печалбите чрез даунсайзинг и пренасочване към печелившия бизнес, посочва още банкерът.